Tyxo.bg counter

КАКВО ДА ОБЛЕКА ЗА… ВКЪЩИ

Какво да облека за… вкъщи
За тях няма модни подиуми, нито пък съвети, как да ги избираме и съчетаваме. И те като другите ни дрехи имат гардероб – но нямат сцена и много зрители. Не излизат на улицата, не ходят на работа, нито пък на официални приеми и обикновени партита. Най-много да изтичат до ъгъла за цигари. Дрехите за вкъщи…
© Dmitriy Melnikov | Dreamstime.com
Полагаме големи усилия, за да създадем „гардероба за работа“, и сме готови да направим сериозни разходи, за да купим дрехите, които ще ни помогнат да напреднем в кариерата. Защо не подбираме толкова внимателно и дрехите, с които ходим вкъщи? А да сте чували някоя от приятелките ви да казва: „Купих си страхотна нова рокля за вкъщи! Доста скъпа, но много се харесах в нея.“ Дори на дрехите за спорт, които използваме един или два пъти седмично, отделяме много по-голямо внимание. Те трябва да изглеждат добре и да ни стоят добре. А дрехите за вкъщи остават практически без внимание – както от страна на модната индустрия, така и от страна дори на притежателите на тези дрехи. Защо? Този факт се опитват да разчетат психолозите и ето до какви изводи стигат.
Дрехите са едно от първите изобретения на човечеството. В последния век човекът промени почти до неузнаваемост своята обкръжаваща среда, създавайки огромните мегаполиси. В сравнение с тези глобални промени дрехите са се изменили значително по-малко. Сами можете да прозрете в тези факти причината, поради която възприемането на дрехите е свързано с най-старите и устойчиви „слоеве“ на психиката ни. В състояние сме да оценим дали костюмът е уместен, скъп или оригинален още в първата минута, когато го видим облечен от някого. Когато направи тази оценка, разумът ни престава да обръща внимание на дрехата. Но нейното влияние върху околните и върху самия є притежател продължава своето въздействие – чрез емоциите, интуицията и минимален логически контрол.
Главната функция на дрехата е защитна
Дрехите са своеобразни „доспехи“, които ни предпазват при взаимодействието ни със социума, когато излизаме и се представяме навън.
Свикнали сме да се обличаме единствено „за другите“. Дрехата за вкъщи е дрехата за самите нас. С помощ­та на дрехите ние общуваме с другите. Чрез тях ние се стремим да привличаме и предразполагаме към себе си или напротив – да държим околните на дистанция от нас. Малцина се замислят върху факта, че дрехите ни имат същия ефект и върху
отношението ни към нас самите
И не само защото те са свързани с нас на чисто телесно ниво, непосредствено. Всички се сещаме за навика да пазим в гардероба си стари дрехи, които са ни толкова любими, че сме готови да ги износваме до скъсване. Или дори да ги държим в гардероба, знаейки, че никога повече няма да ги облечем. Просто не можем да се простим с тях. Това между нас и тези дрехи може да се нарече „любовна връзка“. Те ни харесват, ние се харесваме в тях. Толкова добре се чувстваме в тях, че не сме в състояние да се разделим с тях. Подобна привързаност към старите дрехи е всъщност
мощна психологическа котва
Когато обличаме някоя от тези дрехи, ние моментално се връщаме в този период от живота си, когато дрехата още е била „на работа“. Освен потребността за стабилност и сигурност (която е толкова обяснима и човешка) зад всичко това може да се крие и страх от промяна. Прибирайки се вкъщи и обличайки старата дреха, човекът всъщност прави крачка назад, застивайки в минал момент и оставайки пасивен.
Навикът да доизносваме вкъщи дрехите, които вече преценяваме като недостойни за чуждите погледи, има психологически и културни корени. По времето на социализма например основната характеристика на човека се припокриваше със социалната му функция. Човекът като индивид извън колектива не представляваше особена ценност. Много жени и мъже у нас и днес се отнасят към себе си именно според този остатъчен принцип. В рамките на социалистическата идеология
грижата за себе си се смяташе за егоизъм
който е… неприличен и недопустим. На покупката на дрехи за вкъщи се гледаше като на осъдително разточителство (изключения правеха любимите пеньоари на вафлички, които обаче не струваха никак скъпо), понеже: „Кой ще ги види?!“ Ако никой няма да ги види, тогава за какво да ги купуваме? Във философията „да живея живота си за другите“ обаче прозира не само призракът на социализма, но и собствената ни женска природа. Точно както в репликата от творбата на Съмърсет Моъм: „Когато съм сама в стаята, мен ме няма.“ Жената често гледа на себе си чрез очите на другите, което понякога ражда и друга крайност – да си купува скъпи прозрачни пеньоари, сатенени халати, суперскъпо бельо и нощници.
Може ли да бъде лош гардероб, който е еротичен? Дрехите „за себе си“ изразяват нуждата ни да се отпуснем и отпочинем в пълен комфорт. „Дрехите за партньора“ трябва да привличат, да възбуждат желание, да поддържат интерес. Дрехите „за себе си“ ни помагат да облекчим напрежението в нас, а „дрехите за партньора“ – обратно, да породим любовно напрежение у партньора. Някои жени попадат в капана на това противоречие и по този начин отново превръщат домашните дрехи в „дрехи за другите“, а не „за себе си“. Подобно противоречие е напълно нехарактерно за мъжете. Ето един случай, когато жените трябва да се поучат от мъжете. Едва ли на някой мъж ще му мине през ума да носи сексапилна дреха вкъщи, за да привлече вниманието на партньорката си.
Факт е – представителите на различните полове възприемат дрехите съвършено различно. На мъжа дрехата е необходима не сама по себе си, както на жената, а
за да му служи за нещо определено
– за защита, удобство, указване на статус, преимущество в конкурентна борба. Ето защо той може да бъде много взискателен по отношение на деловото облекло, но вкъщи да е абсолютно равнодушен към това, с какво е облечен. Той не придава еротично значение на домашните дрехи. За него най-важно е „да свали доспехите“ и да се отпусне, когато е у дома.
Воден е от несъзнателното усещане, че домът е убежище, място, където се чувстваме в безопасност, където „сваляме маските“, които социумът ни налага. Ето защо трябва да усещаме дрехата за вкъщи като максимално своя. Всичко има значение – цветът, материята, способността є да прилепва или да пада свободно върху тялото, кройката…
Впрочем хубаво е, когато семейната двойка създава своя домашен гардероб, да има предвид, че дрехите могат да станат допълнително звено, което скрепява връзката. Цветове, които се съчетават добре, кройки и материи, които създават усещане за хармония между двамата… Мислете за това следващия път, когато си купувате дрехи за вкъщи. Или не – когато за първи път си купите дрехи за вкъщи. Със сигурност все някога ще дойде моментът, когато ще си кажете: „Нямам какво да си облека за вкъщи. Време е за шопинг.“
Публикувано в Мода, Топ статии
АКЦЕНТИ

РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ