Tyxo.bg counter

КАКВО ИСКАТ МЪЖЕТЕ

Какво искат мъжете?
 
август, 2011 г.
 
© Goodluz | Dreamstime.com
 
Мъжете и жените обичат различно. Това е стара истина. Но колко стара? Продължаваме да задаваме въпроси, докато разберем повече. Ето какво мислят психолозите…
 
Аз и ти – това е основата, върху която се градят отношенията в любовта. Жените могат да се „раздвояват“. Тялото им е създадено за двама, то е способно да носи дете. Те живеят именно с съответствие с тази своя природа. Жените градят своя живот в режим „дует“. Мъжете живеят в режим „моно“. Мъжът е нарцистичен и е ориентиран преди всичко към себе си. Съзрявайки, той започва да се променя. Но за него създаването на отношения си остава някакво допълнение, нещо външно, нещо извън мъжката природа. Способността за обичане е изначално присъща именно на жената. Любовта е преди всичко женско преживяване.
И въпреки това
 
мъжете могат да се „научат“ на любов
но само при условие, че признаят наличието у себе си на женска „съставка“. Психолозите и биолозите се обединяват около факта, че човешката същност съдържа в себе си и част от противоположния пол. И именно тази част е определяща.
Мъжете с достатъчно силен „аз“ са способни спокойно да възприемат
своята женска страна и те по-лесно влизат в любовна връзка. Другите,
на които не им достига увереност в себе си, усещат необходимост на всяка цена да демонстрират мъжественост.
Вторите не са в състояние да приемат друг човек, а следователно и да приютят в себе си чувството на любовта. Техните отношения с жените не траят дълго и не са дълбоки. Те просто колекционират любовни победи или избират ослепителни красавици само за да утвърдят своята мъжественост. Тези мъже не създават и дълбоки приятелски отношения.
Повечето мъже не осъзнават
 
женската „съставка“ в мъжката личност
А всичко, което остава в областта на несъзнаваното, има незрял, импулсивен характер, не подлежи на анализ и не се развива. Такива мъже търсят абсолюта в любовта, проявяват авторитарност и инфантилност едновременно. Те се ръководят от принципа „Всичко или нищо“. Тази изначална неосъзната слабост (която на практика е в основата на мъжкото) може да прерасне в агресия и дори насилие. Такава е природата на престъпленията под влияние на страстта. Подобни мъже не владеят езика на любовта, не им достигат думи и… затова пристъпват към действия. На практика любовта ги изважда от равновесие, понеже любовта предполага степен на психологическо развитие, до която те не са стигнали.
Нуждаем се от особен език и начин на мислене, за да изразим любовта и за да преживеем това чувство, без то да ни вреди.
Когато първоначалният сексуален импулс се облече в думи и образи, той се превръща в любовно чувство. И точно в това отношение на жените природата е дала повече, отколкото на мъжете.
Появата на менструален цикъл при жените ги дарява с чувство за принадлежност към една общност – тази на бъдещите майки. Тогава жената започва да съпоставя и задава въпроса: „Какво ще бъда повече? Жена или майка?“
Разсъжденията върху тази дилема развиват психиката на младото момиче, то започва да сравнява и да открива отговорите…
В живота на мъжа не се случва нищо подобно. Неговата биология и неговият „аз“ са психологически неделими.
Само че вътрешният конфликт е необходим за формирането на психиката. А за да се роди любов, е нужна развита психика.
Много от психоаналитиците забелязват у своите клиенти мъже
 
истинска тревога пред любовно чувство
пред съвместния живот, пред жените. Впрочем мъжете винаги са се страхували от жените. Тяхната невъзможност да раждат нов живот винаги е предизвиквала своеобразно страхопочитание към женските индивиди.
Женското тяло е съвършено в своята хармония, мъжкото не е.
В течение на много години мъжете са компенсирали това „неравенство“, подчинявайки жените. Появата на контрацептивите обаче промени това статукво. Днес вече сексуалната наслада не е непременно свързана с продължението на рода и жените започнаха самостоятелно да се разпореждат с телата си. И мъжете започнаха да се страхуват и от това. Съвременните мъже чувстват, че през последните 30 години доста са отстъпили от своите позиции. Феминизмът ги принуди да поделят с жените своята хилядолетна привилегия да бъдат глави на семейството. Мъжете не успяха да открият нова форма, в която да въплътят своята мъжественост, и по стар навик възприемат
 
мъжествеността като доминиране и власт
Лишени от възможността да доминират, някои мъже изпаднаха в другата крайност и започват прекалено силно да се феминизират. А това е грешка.
Ако мъжката доминация напълно изчезне, жените са загубени. Любовта се строи върху различията между половете и сблъсъците са є необходими.
Също както и сравненията и противопоставянията. В момента преживяваме преходен период, в който всеки е длъжен да намери отново своята роля.
За жалост тревогата на мъжете пред жените не намалява с настъпването на зрелостта. Колкото по-възрастен става мъжът, толкова повече се съмнява в своята потентност и мъжественост, което само усложнява нещата. С напредване на възрастта при мъжете нараства потребността за самоутвърждаване като компенсация на засилващото се усещане за накърнена нарцистичност. Някои мъже се ограничават с флиртове, други направо изневеряват. Във всички случаи става дума за самоутвърждаване, за стремеж да докажеш себе си и това, че си мъж. Още повече че пред страха от жените се добавя и страхът от смъртта.
Мъжете отново се оказват в капан, насаме със своя „аз“, вместо да бъдат част от любовното пространство „Ти и аз“.
И след като мъжете зададоха въпроса „Какво искат жените?“, жените на свой ред питат
 
„А какво искат мъжете?“
Тъй като мъжете обичат по детски, на тях им се иска да бъдат обичани като деца. Те очакват от жената, че тя по майчински ще ги разбира и приема с безусловна любов. Ето с такива жени майки са склонни да изградят съвместен живот. Понякога, разбира се, те ще им изневеряват, търсейки втория женски тип – този на любовницата. Тези мъже запазват схемата на поведение на подрастващите.
Когато мъжът престане да иска майка си, а момичето – баща си, тогава значи са се срещнали двама възрастни хора, които са готови да се обичат един друг.
Но за разлика от любовта, която и двамата са получавали в детството си, тази тяхна любов няма да е безусловна. Тя ще зависи от това, до каква степен на мъжа и на жената ще им бъде приятно да живеят заедно. Това е дълъг и труден
 
път, съизмерим с човешкия живот
Освобождавайки се от наследството си в детството, на жените и на мъжете им предстои да се научат на любов, вървейки по този път.
Векове наред мъжете са били възпитавани в това да бъдат воини. Не са имали право да проявяват чувства. Техният вътрешен свят е бил потиснат, защото фактически им е било забранявано да бъдат самите себе си.
За да могат връзките между мъжете и жените да съществуват трайно, майките трябва да помогнат на синовете си да приемат женската част от своята природа.
Това обаче е процес, който трябва да се случи, без да се упражнява насилие и без да се неглижира мъжествеността. Жените пък биха могли да отстъпят част от своите завоювани територии и символично да ги върнат на мъжете. Защото векове наред цялото пространство на обществения живот е било монопол именно на мъжете. Днес жените биха могли да се контролират малко повече, за да позволят на мъжете да мислят, да взимат решения и да действат самостоятелно.
Ще дойде ден, когато жените ще се научат да защитават своята свобода без агресия и без претенции. А мъжете ще се научат да разбират себе си и своята мъжественост (и женственост), но без да подражават на жените и без да ги подчиняват.
Сексуалната революция през 60-те и 70-те години на миналия век всъщност беше съвсем скоро и є е необходимо още малко време, за да свърши своята работа. Просто защото човешката психика се променя значително по-бавно, отколкото историческите обстоятелства. Мъжете разбират, че нормите се променят, но все още не са успели да внесат своята лепта в тези промени. Социалното положение, дейностите и психиката на жените се променят много по-бързо и радикално, отколкото тези на мъжете. И въпросът тук не опира толкова до адаптивността на жените, а до това, че всички големи социални промени се осъществяват от тези, които са заинтересувани от тях. В нашия случай това са жените. Те зададоха на мъжете нови „правила“ в отношенията, според които да обичаш правилно, означава да обичаш по женски. Но мъжете съвсем не са жени, а много от нас го забравят и продължават да търсят сродни души в своите принцове. 
 
Женски навици за изкореняване
За да ни стане по-близък езикът на мъжката любов, трябва да имаме предвид, че мъжете не са склонни да се съмняват и да анализират, когато всичко върви добре. Те обичат просто. В мъжкото умение да обичаш просто и ясно се крие и силата на мъжката любов.
Жените си задават безброй въпроси: добър ли е този мъж; достатъчно охладено ли е виното; и какво ли още не. Жените имат два големи проблема. Единият е, че те винаги искат нещо повече (или нещо друго). А другият е, че не могат да отделят важното от маловажното. Постоянното женско недоволство обезкуражава мъжете. Те живеят с усещането, че жените непрекъснато ги оценяват, проверяват любовта им и никога не са доволни от това, което мъжете могат да им дадат. Получава се така, че мъжете чувстват неудовлетвореността на жената, но не слушат собствените си желания. Те мислят, че главното е да отговорят на очакванията на жената, за да не я разочароват. Не ви ли прилича това на детския стремеж да правиш това, което майка ти очаква от теб?
 
Любовта на младите
Младото поколение, при което различията между половете са много заличени, има други проблеми. Децата ни са подложени на ежедневното масирано действие на различни дразнители. Те са хиперактивни, бързо се учат, имат достъп до всевъзможна информация, гледат прекалено много телевизия и прекалено дълго време прекарват в интернет. За да издържат на всичко това, съвсем логично е те психически да се адаптират, като понижават възприемчивостта си и потискат емоциите си. В миналото литературата помагаше на нас, възрастните, да усвояваме „науката“ на любовта. Чрез книгите откривахме любовните радости и тъги. Днешните млади хора не знаят абсолютно нищо за това просто защото не четат книги. Не бива да забравяме и за хиперсексуализацията на обществото, в което любовните отношения са сведени на нивото на една пошла баналност. Младите се превърнаха в потребители на секс, а в живота им няма място за идеализация и игра на въображението. Те не владеят онзи еротичен и емоционален език, който е необходим на истинската любов.  

Публикувано в Взаимоотношения, Тя и Той
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ