Tyxo.bg counter

КАК ДА ИМ ГОВОРИТЕ, ЧЕ ДА ВИ ЧУЯТ

Как да им говорите, че да ви чуят
 
 
Снимка © Valeriy Ivanov / 123rf.com
 
Колкото повече растат децата, толкова по-упорито възприемат родителските съвети като банални наставления и ги отминават с пренебрежение. Как да говорят тогава родителите, та да бъдат чути?
Няма родител, на когото не се е случвало да се намеси с ценен съвет, ако забележи, че детето му се държи неадекватно в една или в друга ситуация.
Например когато 8-годишната ви дъщеря следва приятелката си като вярно куче, а другото момиче я гледа надменно и не Й обръща внимание, на вас ви кипва, нали?
74% от родителите признават, че децата им просто отказват да се вслушват в съветите им.

Почти е сигурно, че ще се изправите на нокти, ако 13-годишният ви син, който винаги е бил тихо и скромно дете, изведнъж реши, че за да спечели уважението на съучениците си, трябва да… пропуши?
Налага ли се да съветвате децата си в подобни ситуации, или е по-правилно да ги оставите
да се научат от грешките си
И ако все пак решите да поговорите с тях, какви думи да изберете, че казаното от вас да влезе наистина в ушите и в съзнанието им, без да ги обиди или засегне достойнството им? Да давате съвети, когато не са ви ги поискали, е неблагодарна работа. Още по-трудно е да съветвате детето си, което изведнъж е пораснало. И ако само до вчера сте били за него безспорен авторитет, днес нахаканият тийнейджър прави крива физиономия всеки път, когато споделите с него житейския си опит.
Независимостта
винаги е била крайъгълен камък в отношенията между деца и родители. Някои младежи придобиват самочувствие на разкрепостени и независими около 8-годишна възраст, други – не по-рано от 14-годишна. Но във всички случаи тази точно промяна е неприятна изненада за родителите.
Ако в отговор на опита ви да поговорите с детето си получавате отегчени въздишки и дори раздразнително затръшване на врати, значи не сте намерили добрия тон. 
Но дори детето ви да демонстрира самостоятелност и да взима решения на своя глава, точно в тази крехка възраст то повече от всякога има нужда от родителска подкрепа. Как да го накарате да ви слуша?
Посяване на съмнение
Проблем „Преди година сменихме жилището си и по неволя синът ми Андрей се премести в ново училище. В предишното беше отличник, учителите го обичаха и му прощаваха всички волности – да носи дълга коса, да се облича спортно и да се държи независимо. В новото училище той бързо намери общ език със съучениците, но не направи добро впечатление на учителите и най-вече на класната си. От самото начало имахме проблеми с дългата коса и рапърските панталони. Учителите го мислеха за хулиган. Това се отрази на успеха му. Още след първите няколко седмици Андрей си развали оценките по история – любимия му предмет, който води класната му. По време на междусрочната ваканция отидохме заедно на почивка и аз най-накрая намерих правилния подход. Казах му: „Опитай да се поставиш на мястото на учителя и да погледнеш на новия ученик отстрани. Какво си мисли учителят: „Това момче има дълги коси, размъкнати панталони…“ Учителите още не знаят дали то се учи добре, но със сигурност знаят, че спори много и има мнение по всички въпроси. Как ти на мястото на възрастния ще се отнесеш към такъв ученик?“ Синът ми ме погледна сърдито, а после отговори: „Ще помисля.“ Това беше прогрес. По-рано той изобщо не искаше да ме чуе.
След като се върнахме от почивка, той сам отиде на фризьор и си подкъси косата. Помоли ме да му купя нов панталон за училище и видимо промени поведението си в клас. В края на втория срок класната му ми се обади по телефона и ми каза, че имам прекрасно дете, че под влияние на колектива той се е променил.
За края на годината синът ни получи шестица по история. Поздравихме го за отличните резултати и най-важното, не му напомняхме: „Нали ти казвахме! Откога ти говорим!“ Държахме се така, сякаш това е изцяло негова заслуга.“
Яна К., майка на 12-годишния Андрей
Урок, който трябва да научите В сложна ситуация се изкушавате да съветвате детето си, изхождайки от презумпцията, че възрастните винаги знаят повече. По-добре не го правете. Опитайте се само да посеете съмнението в главата му. Накарайте го да се запита „А дали постъпвам правилно?“. Тогава е възможно то само да вземе правилното решение. И най-важното – това ще бъде неговото собствено решение, а на наложено му от възрастните. Ако искате събеседникът да ви слуша, трябва да разговаряте спокойно и без негативни емоции. Дори ако сте повтаряли едно и също нещо стотици пъти, а резултатът е нулев. В думите ви не трябва да има нито обида, нито гняв, нито обвинение, нито критика. Дори и най-малките деца лесно разбират от тона на мама дали тя е сърдита, или не. А какво да кажем за подрастващите?! Запомнете, че децата трудно възприемат дългите и отвлечени разговори за живота. Ако искате детето ви да ви чуе и да приеме съветите ви, говорете му кратко и ясно и му дайте да разбере, че не го осъждате.
Когато емоциите ескалират, е по-добре да престанете да говорите по темата за няколко дни. През това време и вие, и детето ще се успокоите.
Самостоятелно намиране на изход
Проблем „Дими е уникално дете. В училище Й върви, винаги е постигала всичко с лекота. В първи клас заяви, че иска да свири на цигулка, и я записахме в музикална школа. Показваше отлични резултати. В края на трети клас в школата организираха голямо прослушване, за да изберат деца за оркестър. Дими много искаше да свири в този оркестър. Почти през цялата учебна година учителката Й я убеждаваше, че трябва да се занимава по-усърдно със свирене, но дъщеря ни беше сигурна в успеха си и не се вслушваше в съветите Й. Ние със съпруга ми решихме да не се намесваме.
Дими не се класира на прослушването и се прибра обляна в сълзи. Рева и нарежда цяла вечер: „Толкова исках… Защо не ме взеха?!“ Попитах я: „А ти защо мислиш, че не те взеха?“ Дъщеря ми с трагично изражение каза: „Вероятно съм свирила зле.“
През лятната ваканция Дими взе цигулката със себе си на вилата и се упражняваше всеки ден. При това без никой да Й напомня. През есента помолих ръководителите на оркестъра да прослушат дъщеря ни отново. Така Дими попадна в оркестъра.“
Елена, майка на 10-годишната Дими
Урок, който трябва да научите Когато детето ви има проблем, на вас ви се иска да му кажете какво и как трябва да направи. Много по-полезно за него е да му разрешите само да намери изход от неприятното положение. Ако усетите, че е необходимо да се намесите, направете го ненатрапчиво и добронамерено. 
Ако забележите, че дъщеря ви до късно се заседява пред компютъра, можете да Й наложите вечерен час. Тогава скандалът помежду ви е сигурен. Но можете да Й кажете: „Забелязах, че ти е трудно да ставаш сутрин. Нека помислим какво да променим в дневния ти режим, за да имаш повече време за почивка.“ Ако освен с училищни детето ви е ангажирано и с различни извънкласни занимания, натоварването наистина може да му идва в повече. За него е важно да му остава време да общува и с приятели. Обсъдете възможните варианти. Дори ако дъщеря ви предлага нещо, което ви се струва неправилно (да става с половин час по-късно и да се приготвя за училище за 10 минути), позволете Й да опита. Ако се убеди, че нейният начин не „работи“, следващия път ще се вслуша в думите ви.
Желанието за независимост е винаги препъникамък в отношенията между родителите и тийнейджърите.

Да уловиш точния момент за разговор
Проблем „Дъщеря ми ходеше с едно момче, което през цялата учебна година излизаше ту с нея, ту с приятелката Й. Виждах я, че страда много, но отказваше да обсъжда с мен преживяванията си. Когато наближи рожденият ден на момчето, тя предварително започна да му избира подарък. След това изведнъж престана да споменава дори името на избраника си. През уикенда излязохме заедно по магазините и аз попитах: „Избра ли подарък за рождения ден на еди-кого си? Ако искаш, сега можем да го купим.“
Тогава дъщеря ми призна, че тя не е поканена на рождения ден. Попитах я как би постъпила тя, ако харесва две момчета. Ще бъде ли честно да излиза едновременно с двамата? Казах Й, че е много по-достойно да се оттегли, отколкото да чака да Й дойде редът. Тя наведе глава, промърмори, че сигурно той не постъпва правилно, и се съгласи с мен. След това отидохме на кафе и си поговорихме приятелски.
Разбира се, Ани все още страда за това момче. Но за мен важното е, че най-накрая го сподели с мен.“
Ина, майка на 14-годишната Анастасия
Урок, който трябва да научите „Трябва сериозно да си поговорим!“ – такова предложение, изречено сериозно, ще изплаши и възрастен човек. Ако обаче ви се удаде случай в непреднамерена ситуация да предложите съвет, шансовете да ви чуят нарастват значително.
Уловете момента, когато детето ви има настроение да разговаря с вас. Децата са различни – някои бързат да споделят впечатленията си веднага след училище, други са склонни да ги споделят вечер преди сън или през почивните дни. Ако въпросът, който предстои да разисквате, е много важен, изчакайте и двамата да сте спокойни. Децата са много чувствителни към емоционалното състояние на възрастните, а и раздразнението само ще ви попречи да мислите ясно.  
Публикувано в Деца, Топ статии
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ