Tyxo.bg counter

КЕВИН СПЕЙСИ

Обикновеният живот на
Кевин Спейси
 
от Петър ЗЛАТАНОВ
Снимки „Александра филмс“
 
август, 2011 г.
 
Много актьори твърдят, че за тях работата е по-важна от славата и богатството. Малко от тях обаче наистина мислят така. Кевин Спейси е от тези големи актьори, за които работата наистина е над всичко останало. И нищо и никой не е в състояние да му попречи да си я върши.
 
 
Кариерата му е пример за това, как дори когато не си пръв красавец, не си участвал в зрелищни екшъни, нито пък си имал бурна връзка с някоя гореща звезда, можеш да постигнеш много. Но Спейси трябва да се бори дълги години за това. Още в началото той е воден от амбицията да стане звезда колкото се може по-бързо. За жалост никой не му обръща внимание. Първият, който повярва в него и му подава ръка, е Джак Лемън. Кевин често разказва една случка, която преобръща живота му. Когато се отправя за първия си снимачен ден на филма „Татко“, в който му партнира Лемън, той минава покрай караваната на Еди Мърфи, който снима наблизо „Нощи в Харлем“. По това време Мърфи е една от най-големите холивудски звезди и може да разполага с огромен екип, многобройна охрана и всевъзможни екстри, включително и с паркиран наблизо ролс ройс. В съседство с тази „лудница“ Спейси забелязва малката каравана на Лемън. „Един от най-големите актьори седеше там сам, отворил широко вратата, и просто решаваше кръстословица. Замислих се за това, какво наистина искам от живота и по кой път си заслужава да поема. Тогава Джак ме погледна и се усмихна“ – разказва Кевин. Решението му е напълно логично – той ще стане велик актьор, а
 
не просто поредната голяма звезда
Благодарение на контактите си с Лемън актьорът научава и друг урок – че когато си успял в бизнеса, си задължен да подаваш ръка на тези след теб. „Просто защото някой го е направил за теб. А това носи повече удовлетворение от всичките ти успехи, защото можеш да променяш живота на хората“ – допълва Спейси. Затова в киното, а напоследък и в театъра той се посвещава изцяло на това да открива нови таланти. Всъщност театърът е основният приоритет за Кевин и сега той се вълнува единствено от изявата си в пиесата „Ричард III“, с която му предстои дълго турне до март 2012 г. Това обаче не означава, че няма повече да го видим на екрана. Една нова комедия ще ни припомни колко добре му отиват ролите на гадняри.
Като най-малкия от три деца в семейството
 
Кевин Фоулър е най-разглезен
и съответно най-непослушен. След като подпалва дървената къщичка на сестра си, баща му решава да го изпрати във военно училище. И там обаче не успяват да се справят с буйния младеж, който е изключен след сбиване със свой съученик. Така обаче той попада в гимназията „Чатсуърт“, през която са минали доста холивудски звезди. Именно там Кевин „влива“ излишната си енергия в актьорството. Той вече е запален по киното и вечер се измъква от леглото, за да гледа класически филми по телевизията. Така получава първите си уроци от Богарт, Хенри Фонда и Спенсър Трейси, който е един от любимите му актьори. Дори се говори, че Кевин променя фамилното си име в чест на големия актьор. Истината е, че
 
Спейси е моминското име на майка му
Заразен с актьорския бацил, бъдещата звезда често ходи на кино, освен това посещава комедийни клубове, където се прехласва по изявите на Робин Уилямс и Джей Лено. Самият Кевин се пробва за кратко като комик и така окончателно решава да стане актьор. След първите си роли в театъра той е завладян от идеята да докаже таланта си. Но липсата на бърз прогрес не му дава спокойствие и Спейси не мигва по цели нощи. Едва след като прочита биографиите на Джак Никълсън и Дъстин Хофман, които правят своя пробив едва навършили 30 години, той свиква с мисълта, че трябва да се запаси с търпение. След няколко тежки години младият актьор може да се похвали с първата значима роля на Бродуей в „Дългото пътуване на деня към нощта“. За него участието в пиесата е от особено значение, защото в нея му партнира един от неговите герои – Джак Лемън.
Макар че дебютира в киното в средата на 80-те години на миналия век, Кевин
 
не е доволен от първите си изяви пред камера
Проблемът е, че никой не му предлага главни роли, защото няма шанс да стане секссимвол, и това още повече го комплексира. Актьорът Ричард Грант пише, че докато снимат заедно филма „Хенри и Джун“, Спейси постоянно негодувал, защото… нямал никакви близки планове. Трябва му известно време да свикне с мисълта, че и малките роли му дават възможността да блесне. Такава е тази на безмилостен шеф, който тормози и манипулира подчинените си (сред тях отново е Джак Лемън) в „Гленгари Глен Рос“. Вече сдобил се с популярност, Кевин получава ролята и на жесток убиец в шедьовъра „Седем“ през 1995 г. Той обаче поставя условие името му да не фигурира в началните надписи, защото така зрителите ще очакват неговата поява. Факт е, че всички са повече от изненадани и шокирани и това се оказва доста необичайна, но печеливша тактика. През същата година актьорът прави още една силна роля в „Обичайните заподозрени“. И тя не е главна, но и тук той е във върхова форма – подъл, подозрителен, арогантен, уязвим и жесток. Ето че дългото чакане и хабене на нерви най-после са възнаградени с
 
„Оскар“ за поддържаща роля
Със статуетка в ръка Спейси трябва да преглътне нещо друго – популярността му го превръща в мишена на жълтата преса. Тя няма как да го остави на мира, след като той упорито отказва да разкрие подробности за личния си живот. Обяснението му е съвсем просто – животът му е съвсем обикновен, не си пада по купоните, рядко се появява на филмови премиери и ако някой го следи с камера в продължение на цял ден, ще се отегчи до смърт. „Знам, че живеем в свят, в който личният живот на звездите е обект на всевъзможни клюки. Разбирам, че хората изгарят от любопитство за това, как живея. И какво – да отида в шоуто на Опра и да разкрия всичките си тайни?! Има разлика между професионалния и личния ми живот и държа тя да си остане“ – казва Кевин. Повод за това са
 
подмятанията в пресата, че е гей
Все пак почти никой не го е виждал с жена до него, а на церемонията по раздаване на „Оскар“ го придружава… майка му. За да налее масло в огъня, Спейси приема да играе хомосексуалист, който убива любовника си във филма „Полунощ в градината на доброто и злото“. Въпреки спекулациите той запазва мълчание, обяснявайки, че каквато и да е сексуалността му, тя не засяга никого. Освен това няма нищо против жените да го мислят за хомосексуален. „За тях това е предизвикателство. Те изгарят от желание да ме вкарат в правия път и аз нямам нищо против“ – допълва с усмивка той.
„Когато прочетох сценария, замалко да падна от леглото. Не можех да се нарадвам на късмета си, че го предложиха първо на мен.“ Това споделя Кевин за
 
ролята на живота му в „Американски прелести“
Тя му носи втори „Оскар“, който той посвещава на Джак Лемън. И защото никога не забравя неговите мъдри думи, Спейси се заема с това да дава възможност за изява на талантливи млади хора. Още когато прави режисьорския си дебют с филма „Алигатор албинос“, той се наслаждава на възможността да работи с дебютанта сценарист Крисчън Форте. Просто Кевин още помни тежките години в началото на кариерата си и болката от това, че го лишават от толкова много възможности за изява. След втората награда на Американската киноакадемия той казва, че вече окончателно е задоволил актьорските си амбиции. Затова от тук нататък се посвещава на това да промотира таланта на другите. С тази цел създава собствена продуцентска компания, която дава шанс на неизвестни режисьори да направят първите си стъпки в киното. Но по-голямото предизвикателство пред Спейси е отново да се завърне в театъра, този път в различно амплоа. Още от 13-годишен
 
той си мечтае да построи собствен театър
През 2003 г. големият актьор обявява решението си да стане изпълнителен директор на Old Vic. През следващите няколко години единствената му грижа е да съживи интереса към един от най-старите лондонски театри. Кевин открива неизвестни автори, кани прочути режисьори да работят тук и е един от първите, които започват открита война с… мобилните телефони по време на представление. Въпреки че английските таблоиди не спират да го нападат и често го критикуват за някои решения, той се хвали, че публиката в театъра се е увеличила двойно по време на неговото ръководство. Вярно че финансовата криза се отразява на продажбата на билети, но Спейси отказва да се примири с орязаните бюджети за култура. Той казва, че посвещава голяма част от времето си на това да се опитва да убеди хора с купища пари, че си струва да ги инвестират в изкуството. Явно е повече от убедителен, а освен това се гордее със създадената от него

 
програма за насърчаване на млади драматурзи
Тя е повече от успешна и благодарение на нея са създадени над 100 нови пиеси. Заради постиженията му в театъра през миналата година Кевин бе отличен с Ордена на Британската империя, връчен му от принц Чарлз. „Никога не съм бил по-щастлив – доволен е той. – Обожавам театъра и искам да участвам и да поставям пиеси, които ме предизвикват по някакъв начин. Нямам намерение да сложа точка на кинокариерата си, но тя ще остане в сянката на театралните ми ангажименти.“ Е, когато му попадне добър сценарий, Спейси няма начин да пропусне възможността да се позабавлява.
 
 

„Шефове гадняри“
Има една особена порода шефове, която… не подлежи на опитомяване. Те унижават подчинените си, тормозят ги с повод и без повод и се наслаждават на това. Именно жертва на подобни болни мозъци се оказват главните герои в тази черна комедия. За Ник, Кърт и Дейл работата не е проблем, ако не бяха всекидневните сблъсъци с тримата им безмилостни шефове. Да напуснат, не е решение за тримата приятели и те се престрашават на нещо далеч по-приемливо – да се отърват веднъж завинаги от най-омразните хора в живота им. Дали обаче да ги убият, или просто да ги сплашат? Планът на Ник, Кърт и Дейл изглежда перфектен, но точно затова лесно може да се обърка. Доста изненадващи обрати има в този филм. Сред тях е тази, че в ролите на злодеите са Колин Фарел (в убийствено добра комедийна форма) и миловидната Дженифър Анистън. Е, новината, че Кевин Спейси е част от лошите, едва ли ще изненада някого. След шефовете чудовища, който той изигра в „Гленгари Глен Рос“ и „Да плуваш с акули“, след като озвучи толкова добре диктатора Хопър в анимацията „Приключението на бръмбарите“ и изигра злодеи като Кайзер Созе в „Обичайните заподозрени“ и Лекс Лутър в „Завръщането на Супермен“, големият актьор плува в свои води в новата си роля.

 

Публикувано в Личности, Портрети
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ