Tyxo.bg counter

КУХНЯ ОТ НОВА ЗЕЛАНДИЯ

Хю Фрейзър от Нова Зеландия:
„Готвенето е независимост“
 
 
 
октомври, 2008 г.
 
Текст Теодора СТАНКОВА
Снимки Мариана ПЕТРОВА
 
 
 
 
 
Визитка
Хю Фрейзър е изпълнителен директор на LS Property – частна източноевропейска акционерна компания, занимаваща се с продажба на имоти и със строителство. Позитивен човек. Харесва това, което прави, и хората, с които го прави, което пък прави живота му цветен. Освен че инвестира в страната ни, LS Property отделя средства за благотворителност, защото иска да помогне на хората да сбъдват мечтите си. Хю Фрейзър е пътувал много по света, но за постоянно местожителство избира България. От 4 години живее в София, където се чувства абсолютно комфортно. Женен е за българка. Посетил е 37 държави, но никога не е бил в Шотландия, откъдето са корените му.
 
 
Журналист, пътешественик, философ, писател – всичко това са щрихи от биографията на Хю Фрейзър, или Юи, както го наричат приятелите. Откритата и неподправена усмивка е неизменна част от него. Тя е неговото отношение към живота. До тази безгрижна усмивка обаче Юи стига с много търпение. В желанието си да си обясни света, преди да се установи в България, той работи като доброволец на круизен кораб. Преди да се впусне в това приключение, е имал собствен бизнес, свързан с морски превози. Продава бизнеса си и тръгва по света. Цели три години няма постоянен адрес и пътува с китара и с раница на гръб. Успоредно с това периодично публикува разкази за приключенията си от околосветското пътешествие. Пътешествайки, Юи стига до духовно просветление и именно пътуването му помага да нагласи живота си по нови правила. Пътищата му откриват възможност да сменя местата, а понякога и мислите си – при сблъсъка със собствените си прозрения за важното, за стойностното.
 
The simple is better
Или казано по български, най-хубави са простите неща. Юи знае, че животът минава бързо и затова ни трябва време да го оценим. Което означава да живеем бавно, с много енергия за живот. Пътуването за него не е просто туризъм, а урок по чувствителност, една непрекъсната проверка на действителността.
За разлика от повечето новозеландци Юи не е риболовец. Но се е научил да „улавя“ приятели. Пътувайки, е разбрал, че човек създава приятелства на всяка възраст. Важно е да подходи към човека откровено. Юи умее да слуша хората, без значение дали те говорят, или мълчат. Обича да ги провокира и да ги кара да се усмихват.
 
Пътуването го е направило толерантен
Знае, че да отстъпиш, е привилегия. Когато пътува по света, човек има възможност да гледа от голяма дистанция на себе си и тогава проблемите, с които се сблъсква, му се струват незначителни. Юи намира, че ние в България сме склонни да абсолютизираме детайли от битието си и понякога измъчваме себе си с това.
 
За Филиповци и филипинките
В търсене на място за живеене, Хю смятал да отиде във Филипините, където е прекарал част от детството си. Случайно обаче попада в България и още в таксито на път за хотела усеща „връзката“ и е сигурен, че това е мястото!
Юи определя българката като чувствителна, секси и разбираща.
В страните, в които е бил, жените са по-самоуверени. Даде пример с филипинките, които винаги били „уверени, усмихнати и доволни от живота, приемайки го безусловно“. И затова усмивките им били искрени. Според него на българката не й достига точно увереност. А това й пречело да бъде напълно щастлива.
На въпроса ми, не е ли виждал уверена жена в България, Юи описа не бизнес дама, а една старица, която срещнал в село Филиповци край Трън: „Яздеше магаре и въпреки че най-вероятно цял ден бе поливала царевицата на полето, лицето й грееше в усмивка. Тази 70-годишна българка наистина излъчваше увереност и спокойствие.“
За повечето жени в Нова Зеландия Юи твърди, че били феминистки – силни, независими, нетърпящи контрол. Нещо, което той самият не смята за нормално, защото „мъжът иска да се грижи за жената, това е заложено в природата му, а жената трябва да оценява мъжката сила и да й се възхищава“.
 
Сблъсък на цивилизации и… рецепти
Философ по принцип, Юи е философ и в необятните кулинарни полета. Край печката той е от малък – заедно с по-големите си брат и сестра. Майка му, фантастична готвачка, поощрявала интереса на децата си към готвенето. Сега Юи разбира, че така тя е искала да ги направи независими. „Щом умееш да готвиш, значи си независим. В което и кътче на планетата да попадна, мога да оцелея.“
Както навсякъде, и в кухнята Хю влага страст – готви винаги от сърце, защото вярва, че качеството на сготвената храна зависи изключително от настроението на готвача. Смята, че на всеки истински готвач, преди да се залови за работа, са му нужни поне 15 минути, „за да вникне в процеса, да се концентрира, да усети суетнята, да намисли подправките“.
„Винаги обмислям рецептите, които познавам. А ако не ги познавам, ги изследвам предварително. Изследването е интересна част от готвенетовъобще. Понякога дори е по-приятно от самото готвене. Обичам да провокирам хората. Дори и с манджите си“ – ми призна Юи.
Но да не си помислите, че иска да променя света с манджи?! Приема за абсолютно нормално, ако някой не хареса какво е направил: „И в яденето, както и в живота, това, което е добро за един, може да е напълно непригодно и неядливо за друг. Когато двама души седнат в ресторант, обикновено не си поръчват една и съща храна.“ Но Юи е оптимист и смята, че сблъсъкът на цивилизации може да бъде преодолян с размяна на готварски рецепти.
За собствените си предпочитания сподели, че тайландската кухня му е любима. Пада си по азиатските храни, които са много пикантни. Най-вкусна му е една манджа с филипински произход – ini-hao(нещо като фини свински филета, мариновани в букет от подправки, изпечени на барбекю и обилно залети със сладко-кисел сос, приготвен от лимони и кокосов орех).
 
Новозеландска ли е новозеландската кухня?
Не съвсем. Филипинска, тайландска и въобще азиатска (10% от новозеландското население са азиатци) – такава храна преобладава в Нова Зеландия. Но много новозеландски ястия са заимствани и от английската кухня. Закуската си е английска – бекон, шунка, яйца. Новозеландците са маниаци на тема пай. А тестени изделия могат да ядат по всяко време на деня, не само на закуска. Чай с мляко също пият по всяко време. Кафето е предимно разтворимо и също се пие с мляко. Английският „репертоар“ включва и задължителния fish and chips – панирана риба с пържени картофи.
Въпреки разнообразието от кулинарни вкусове Нова Зеландия си има национално ястие – агнешко, приготвено обикновено на фурна – с картофи, зелен боб и друг зарзават. Кой е казал, че гювечът е българска манджа?! Друго типично новозеландско ястие е супата от тикви.
Ежедневният живот там е организиран по съвършен и прост начин. В това число и обикновените неща като храната и подхода към нейното консумиране. За работещите новозеландци заведения от типа fast food предлагат доста богато обедно меню: сандвичи, дюнери, джоб- или клуб-сандвичи, суши, супички в пластмасови кутийки и, разбира се, бекон с яйца.
 
Мляко вместо алкохол
Ресторантите в Нова Зеландия са най-различни, като преобладават азиатските. Любимите събирания на новозеландците обаче са на барбекю в градината.
Петък и събота вечер е времето, когато кръчмите са пълни. Любимо питие на местните е бирата. Концентрата винаги го сервират разреден. В Нова Зеландия нямат традиции в пиенето на алкохол. До 60-те години на XX век единствените питейни заведения в страната са били т. нар. млечни барове, където се е сервирало само безалкохолно. А алкохолът е бил забранен за продажба в магазините до не много отдавна.
Наред с любимото агнешко новозеландците могат да се похвалят с многообразие от морски продукти – изобилие от различни видове риба, миди, октоподи, стриди, омари, скариди, раци и т.н. Като уловената риба в Нова Зеландия задължително се консумира прясна.
Нова Зеландия произвежда и много и различни видове деликатесни сирена, които са изключително вкусни. Киселото мляко обаче тук се предполага да е сладко и се консумира за десерт.
 
Българските странности
Освен студената супа с кисело мляко и краставици, ароматизирана с чесън и копър, за Юи са необичайни и някои други български кулинарни странности. Като например сармичките, увити в лозов лист. Той откровено си призна, че при първата среща с тази манджа яденето на лозова шума му се сторило доста подозрително. Друг вид листа, за които също не е допускал, че са ядливи, са дафиновите. Малцина новозеландци знаят какво е дафинов лист и как се използва. С годините обаче Юи се е научил да ядe български манджи и мерудии. От нашенските гозби най-обича шкембе в масло и няма нищо против чубрицата и шарената сол. На въпроса ми, дали харесва вкуса на типично българските подправки, той отговори с въпрос: „Какво са едни кюфтета без чубрица?“
От по-екзотичните подправки обаче се кълне в пресния кориандър. Даже ме информира, че в прясно състояние кориандър може да се купи във веригите магазини „Хит“ и „Метро“. Юи искрено ме смая и с информацията, че твърдият корен чудесно вирее край Ямбол и Стара Загора, а България е един от големите износители на кориандър в света.
Юи много бързо е схванал, че нас, българите, ни обединява масата. Констатирал е не без основание, че тук по улиците рядко се срещат усмихнати хора, но когато са около маса – ядат, пият и говорят, винаги се смеят. „И тогава усмивките са най-истински“ – добавя накрая той.
 
 
 
Публикувано в Бела къща, Вкусни маршрути
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ