Tyxo.bg counter

ЛИНДА ГУДМАН

Линда Гудман 
жената без часовник
 
от Майа НИКОЛОВА
 
юни, 2009 г.
 

 

„Нямам навика да гледам часовници, защото не вярвам във времето. Времето е илюзия. Има само вечно сега.“ Л. Г.

 
Книгите й два пъти оглавяват листата на „Ню Йорк таймс“ за бестселъри, продадени са в повече от 30 000 000 екземпляра на повече от 15 езика и към днешна дата продължават да се продават в не по-малко от 200 000 екземпляра годишно. За нея има статия в енциклопедия „Британика“. Сочена е за един от вестителите на Ерата на Водолея. Славата й е толкова голяма, че носи стандартните белези на обожествяване – почитателите й вярват, че е жива някъде в новозеландската провинция. Това са непомръдваемите резултати от живота на жена с неподатливи на възрастта лице и тяло, с белетристичните таланти на нобелов лауреат и с духа на първооткривател. Живот в две части и много кратък, макар и щастлив епилог.
 
За част първа знаем малко
Фактите звучат планомерно и безинтересно и сякаш нищо не подсказва титаничен завършек. Линда е единствена дъщеря в прекрасно семейство. Расте красива и одухотворена. По време на Втората световна война вече води собствено шоу в регионалното радио. Пише речите на Уитни Янг (един от водачите на Националната лига на черните мъже и жени) и често публикува в местния печат. Някъде по това време тя среща първия си съпруг Уилям Снайдър и му ражда две деца – Сали и Бил. Малко преди да влезе в светлината на прожекторите, тя среща и мъжа на живота си – Сам Гудман, чието име приема и от когото има две деца – Джил и Майкъл. (Предполагаемо е родила най-много девет и най-малко пет. Към датата на смъртта й са живи само три – бел. ред.)
През 1968 г. на пазара излиза книгата „Слънчевите знаци на Линда Гудман“. Успехът е незабавен.
 
Парите валят като снежинки
в коледна нощ. Нижат се срещи със силните на деня. Вечеря с Кенеди и Хауърд Хюз. Линда прокламира идеите си за социално и индивидуално развитие, за кармата, реинкарнацията, за времето. „Рекламира“ любимците си Рудолф Щайнер и Франциск Асизки. Отговаря на купища писма, за да помогне на „обещалите си да се срещнат в този живот“. Успехът на „Слънчевите знаци“ е повторен от „Любовните знаци на Линда Гудман“ – те също оглавяват листата на „Ню Йорк таймс“. Продажбите на книгите й чупят всички рекорди. Остава само миг, и славата на Гудман ще затъмни славата на папата…
Годината е 1970. При неизяснени обстоятелства умира дъщеря й Сали. В полицията приключват случая като „инцидентно самоубийство“. Тялото разпознава Сам. Сигурно на него му е било по-лесно. Защото е мъж. Защото не е астролог. Но Линда е! Тя знае! Астрологията е точна наука! Има определени знаци за самоубийство, а в хороскопа на Сали такива не съществуват. Следователно
 
самоубийството на дъщеря й
е невъзможно! И дали това е нейното тяло тогава?
Така приключва част първа от живота й – частта, в която не е било нужно да страда, за да бъде духовен водач.
Следва част втора – частта, в която Линда ще разбере, че духовните водачи плащат за силата на вярата си. Плащат със самота. Тя влага всичките си средства в частно издирване на „безследно изчезналата“ Сали. Разорява се неколкократно, стигайки дотам месеци наред да проси на стъпалата на катедралата „Свети Патрик“ в Ню Йорк. Светските особи губят интерес към личността й. Дори близките й започват да охладняват към
 
патологичната й вяра в чудеса
Най-тежко Линда преживява раздялата със Сам. Тя решава да се върне в Крипъл Крийк – дома, където е прекарала детството си. Обзавежда къщата с лампи от „Тифани“, с витражи, с изобилие от красиви часовници. Нито един от тях не работи. В южната част издига параклис, посветен на Ману и персоналния й светец Франциск Асизки. В новия й дом лампите никога не се гасят (дори в килера и в пералното помещение) и на масата винаги се слага прибор за Сали.
Истории за Линда още се разказват в Крипъл Крийк. Бродела, залитайки, по улиците и бръщолевела нещо за „захващане в тинята на времето“. Влизала в юмручни спорове с проститутките. Разкъсвала ритуално броеве на Playboy в бакалницата. Пишела писма до местния седмичник и до Бил Клинтън. В първите настоявала да бъде възстановено енорийското настоятелство. Във вторите – да се пристъпи към разработването на експериментално гориво. Все така нямала отношение към парите – пазарувала бижута в антиквариатите, а после ги раздавала като бакшиш или милостиня.
 

 
„Никога не я попитах защо се страхува от тъмното. Винаги ми беше бясна, ако сутрин излизах, преди да се е събудила. Всички я мислеха за луда, но аз не съжалявам, че бях нейна приятелка и сестра. Тя ме научи на много. Тя беше различен вестител. Беше забележителна жена. Учеше съседските деца да не настъпват мравките. Успя да убеди дори Ед, който е бивш полицейски инспектор, в магическата сила на предметите. Внукът ни беше започнал да ходи насън. Линда ни посъветва да турим под дюшека му пурпурна чиния с ангел. Детето се излекува и сега Ед носи тази чиния в колата си като талисман.“ Евелин Стофърд

 
Луда ли е била?
Полудяла ли е Линда от самотната си вяра в чудеса, от желанието си да промени света?! Това е било и си остава без значение, защото от другата страна на океана, в Ирландия, една бизнес дама решава да осъществи мечтата си – да се срещне лично с Линда Гудман. Водена е от предсказание, направено в детството й – уличен пророк й предрекъл, че ще прекоси океана и ще промени живота си и света.
Кристал Буш предприема дълго пътуване, увенчано с тричасов автомобилен преход по виещ се планински път. Срещата й с Лейди Линда трае само час. Това е началато на чудесния епилог.
С ирландска непоколебимост Кристал започва да реализира плановете им за
 
световна астрологическа мрежа
която да помага на хората „да осъществяват прогрес в живота си“. След близо двадесет години самота и вече болна от диабет Линда сякаш се ражда отново. През 1987 г. издава „Звездни знаци – тайните кодове на вселената“, а през 1989 г. – GooBerz – започната още през 1967 г. гигантска поетична автобиография, в която в стих и проза тя разказва за себе си, за връзките си, за възгледите си за окултното…
Умира неочаквано, държейки за ръката Сам, своя ангел хранител. На 22.10. 1995 г. „Ню Йорк таймс“ обявява смъртта на астролога, който „измъкна астрологията от мъглите на окултното и я превърна в бестселър“.
 
 
„Тя имаше качествата на звезда. Понякога изглеждаше малко отнесена, сякаш е далеч оттук, но всъщност беше свръхинтелигентна. Тя доминираше всяка група, в която попадаше, независимо дали хората бяха като нея, или не.“ Дик Джонсън 
Публикувано в Личности, Портрети
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ