Tyxo.bg counter

ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД

Любов от пръв поглед?!
 
март, 2011 г.
 
 
© Cepixx | Dreamstime.com
 
Внезапно изгарящо чувство, сладка болка, ясна увереност, че сме срещнали този/тази, с когото/която ще бъдем щастливи. Всеки ли може да се влюби
от пръв поглед?
 
"Знам, че е детинско, но така ми се иска да изпитам това чувство поне веднъж.“ Елена е на 30 години и мечтае за любов от пръв поглед. Ясно й е, че това внезапно чувство на влюбеност не гарантира нито взаимна вярност, нито щастие. Въпреки че неведнъж е чувала от приятелки и е чела в списания и романи, че то е илюзорно и разочарованието след него е почти гарантирано. Ала продължава да мечтае за внезапна среща, която да я разтърси, да изправи чувствата й на нокти и ако е възможно –
 
да промени съдбата й
Любовта от пръв поглед заема специално място в живота на всеки. Но какво всъщност представлява тя?
Това е мигновена идеализация на срещнатия от нас човек, съпроводена с ясна увереност, че пред нас е именно онзи, който ще ни направи щастливи.
Това чувство на въодушевление нахлува за една секунда в нас – съвършено неочаквано.
„Разглеждах картините в една галерия – разказва 42-годишната Олга – и изведнъж почувствах, че някой ме гледа. Усмихваше ми се прошарен мъж и, не знам защо, си помислих: „Щастлив и умен човек. С него мога да изживея живота си.“ Непознатият приближи към мен и ме заговори. След това и той ми разказа как в този момент, както и аз, е почувствал лекота и непреодолим прилив на енергия. Взрив на емоции.“
„Любовта от пръв поглед идва неочаквано и изпълва цялото същество на човека. Той не си дава сметка за това, което се случва с него – обяснява психотерапевтът Глеб Лозински. – Неговото съзнание се фокусира само върху мисълта за другия, върху образа на другия и, естествено, върху влечението към другия. Влюбеният осъзнава, че не може да управлява тези стихийни чувства. Това състояние е сходно с инсайта в психотерапията (учене чрез преживяване). Когато ние дълго и мъчително не можем да намерим отговор на важен за нас въпрос, в един момент ни спохожда озарение и всичко си идва на мястото. Появяват се лекота и разбиране – добавя Глеб Лозински. – Любовта от пръв поглед винаги върви в комплект с усещане за уникалност. Изведнъж разбираме, че този човек е единственият, с когото ще изживеем живота си. Затова тези моменти не могат да са много – един, два или три. Ако списъкът от влюбвания е безкраен, възвишената и чиста любов от пръв поглед и уникалността на срещата със самите нас в такива моменти няма да ги има. В тези случаи по-скоро става дума за някакъв вид невроза, която се проявява чрез натрапчивото поведение на човек, „влюбен от пръв поглед“.
 
Когато срещаме себе си
32-годишната Силвия е уверена, че не е способна на такова лекомислие като влюбване от пръв поглед. „На мен ми е необходимо да познавам човека, преди да се влюбя в него. Никога не ми се е случвало и не искам и да го преживея.“ Силвия е убедена, че любовта от пръв поглед никога няма да й се случи, защото тя не се нуждае от нея. Но греши. Това чувство не зависи от нашите желания, то идва несъзнателно, твърдят и експертите. Да се влюби от пръв поглед, може всеки (включително и тези, които го избягват съзнателно). Но само при определени условия.
32-годишният Стефан среща Ния, когато въобще не е искал да се влюбва. Впрочем и тя – също. След като се развежда, Стефан обзавежда новото си жилище с намерението да заживее там сам и да се наслаждава на безгрижен ергенски живот. А Ния току-що е завършила университет и е спечелила стипендия за аспирантура в Страсбург. Срещат се на парти, което тя организира по случай заминаването си. На купона Стефан е доведен от общ приятел. „Привличането, което почувствах, бе толкова силно, че аз даже се изплаших – спомня си Стефан. – Не исках да повярвам, опитвах се да излъжа сам себе си, че съм напълно неспособен да изпитам такова внезапно чувство, което заплашваше с взривяване спокойния ми иначе живот. Тръгнах си от партито уверен, че всичко си е останало там. Но още на следващата сутрин тя започна да ми липсва. И й се обадих.“ Същото разказва и Ния: „Щом го видях, сякаш изпаднах под хипноза. Знаех, че в този момент съдбата си играе с мен. Че той е онази част от пъзела, която не ми достигаше, за да съм щастлива. Когато той се обади, аз взех абсолютно безумното решение да се откажа от заминаването си. И никога не съжалих за това.“
„Наситената с енергия, мощна любов от пръв поглед докосва много дълбоки (архаични) пластове на нашето подсъзнание – пояснява Глеб Лозински. – И колкото по-„несъзнателна“ е тази любов, толкова по-заразителна е тя за човека, в когото сме се влюбили. Влюбването ни резонира в неговото подсъзнание и той ни отговаря с взаимност. В условията на тази мълниеносна влюбеност ние приемаме напълно другия човек – но и той също приема нас. Съзнанието, че сме достойни за това чувство, ни окрилява.“
Кога сме готови за срещата с нея?
 
Когато сме свободни
Ние се влюбваме в друг, когато имаме потребност да установим контакт със самите себе си, и по-точно, със своето подсъзнание. Така се самоопознаваме.
Психоаналитикът Ролан Гори (Roland Gori), говорейки за ирационалния аспект на това чувство, си спомня думите на Пикасо: „Аз не търся, намирам.“ Тук логиката е следната: не е възможно да намериш любов от пръв поглед, ако си го поставиш за цел. „Защото това „безумие“ възниква винаги неволно – обяснява Ролан Гори, – то ни обзема изведнъж при вида на непознатия и заменя неговия реален образ с очарователен мираж.“ Любовта от пръв поглед изисква откритост, вътрешна свобода от всякакви задължения. Ние невинаги се намираме в такова състояние. Ако вече сме влюбени и щастливи в нашите отношения, нищо няма да се случи.
Неосъзнатата потребност да се влюбим от пръв поглед може да възникне и когато човек потиска своите тревоги, когато не е в контакт със себе си. В този момент той е податлив и може да се потопи в пълноводието на чувствата – по този начин той се освобождава от натрупалата се отрицателна енергия, среща се със себе и вече се усеща освободен.
 
Ако нещо не ни достига
Вътрешната потребност да се влюбиш се родее с неосъзнатото чувство, че нещо не ни достига. Влюбвайки се внезапно, ние изпитваме усещане за пълнота. Срещайки дългоочаквания „спасител“ в момент, в който изобщо не сме очаквали, се чувстваме „завършени“. Завладява ни илюзорно чувство на съвпадение, че човекът, на когото се е спрял погледът ни, ще ни допълни и излекува. Животът ни става пълноводен и изпълнен с радост и екстаз.
„Внезапната любов идва като гръм от ясно небе, проблясва като мълния именно когато небосводът е закрит от тежки облаци и преживяваме някаква криза“ – пояснява Ролан Гори.
Юлия за пръв път се влюбва от пръв поглед на 41 години. „Тази среща се случи в тежък момент от моя живот, когато разбрах, че мъжът ми ми изневерява. Опитвах се да му простя, но вместо това изпитвах чувство на срам и отвращение към себе си. Точно в този момент в офиса имах среща с нов клиент на фирмата, в която работя. Чакаше ме висок мъж с красиви ръце и много тъжен поглед. Сърцето ми подскочи, почувствах трепетно желание. Той беше толкова дълбоко потънал в мислите си, че нищо не забеляза. След няколко дни на път за работа го видях в метрото. Бях толкова поразена, че си помислих, че е халюцинация. Той се спря. Аз се изчервих и смутено измънках нещо. Продължих, без и да разбера дали моето чувство бе споделено…“
 
Завръщане в миналото
В любовното чувство търсим безопасност, която сме изпитвали в ранното детство с майка си. Да се влюбят от пръв поглед, са по-склонни тези, които имат непреодолима потребност отново да преживеят тези „уютни“ моменти. Пораствайки, ние продължаваме да търсим това чувство на защита в отношенията си с партньора, който може да възпроизведе същото пространство, в което сме усещали любовта на майката. Това се случва подсъзнателно и не зависи от нашата воля. Отново преживяваме емоционалната наситеност на първите в живота моменти на общуване с майката.
 
Защо това чувство плаши?
Невинаги внезапното чувство прераства в продължителни отношения. Често защото стратегията на поведение на влюбените е… бягството.
Любовта от пръв поглед обърква обичайния ни начин на живот. В тази ситуация ние губим контрол над спокойствието, което бавно и с много усилие сме си създали. Затова, влюбвайки се внезапно, можем да решим да се откажем от тези чувства. Затова за някои тази перспектива се оказва плашеща, а бягството е единственото спасение от евентуални тревоги. Отказвайки се от влюбеността, ние пазим себе си от мъчително разочарование, което е неизбежно, особено ако чувството се окаже несподелено. Често така постъпват тези, които са неуверени в себе си. Това напомня първата ученическа любов, която ние с всички сили се опитваме да скрием от възлюбения/възлюбената. Защото се страхуваме, че ако си признаем чувствата, могат да ни отхвърлят и да ни се надсмеят.

Публикувано в Взаимоотношения, Тя и Той
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ