Tyxo.bg counter

МАНАСТИРЪТ „СЕДЕМТЕ ПРЕСТОЛА“

7 – числото на светостта
 
от Надя ПЕТРОВА
 
юни, 2011 г.
 
 
Змей Горянин, но не онзи, възпят в народното творчество, стана причината да се запътя към спокойния и кокетен български манастир „Седемте престола“. Разбира се, преди мен и тази интересна литературна личност Змей Горянин не кой да е, а Иван Вазов неведнъж е приключвал честите си разходки с „музи“ на това място. Монасите обичат да показват на посетителите чардака, на който е творил и черпел вдъхновение патриархът на българската литература. Пътят до манастира минава през витиеватото Искърско дефиле и е еднакво проходим и с влак, и с кола.
 
Осеновлашкият манастир
известен повече като „Седемте престола“, се намира в красивата част на Средна Стара планина, в полите на връх Измерец. Построен е в живописната долина на сравнително малката река Габровница – един от най-чистите и пълноводни, а и пълни с риба притоци на Искъра днес. Официалното име на манастира е „Рождество Богородично“.
Тъй като разстоянието от София дотам е 86 км, дестинацията е доста популярна за разходки през уикенда.
Историците смятат, че манастирът е съграден по време на Второто българско царство, приключило с падането на България под османско владичество през XIV век. Според повечето учени светата обител е построена по време на управлението на Петър Делян, цар на Западна България (включваща не само Софийския и Видинския регион, а и цялата северна част на страната). Намира се
 
в близост до езическо светилище
в крепостта „Калето“, останки от която (части от каменна стена) и днес могат да се видят, след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Това място славяните през IX век превърнали в църквата „Св. Благовещение“. Днешната порта на „Седемте престола“ е взета именно от тези останки.
Но да се върнем към Петър Делян, царя на Западното българско царство, чийто брат княз Дамян бил управител и воевода на Враца. Третият знатен брат княз Георги станал монах, приел име Гаврил и се установил в Белово, Пазарджишко, където построил манастир с църква. Печенегите го прогонили при брат му Дамян във Враца и докато били заедно, построили манастира „Седемте престола“ на сегашното му място под „Калето“. Те са първите му ктитори (спомоществовател, почетно наименование на лице, дарило земя за градежа на манастир, църква или параклис – бел. ред.), а отец Гаврил – първият игумен. Цар Петър Делян местил столицата си от Видин в Ниш и Пирот и накрая – в „Седемте престола“, където умира. Погребан е в артиката (сводово преддверие – бел. ред.) пред манастирската църква, станала последен дом и на братята му, което се потвърдило при разкопки през 1924 г.
През 1737 г. султан Махмуд, наречен от българите Безбожния, нарежда разрушаването на много манастири и църкви. Такава участ сполетява и „Седемте престола“ и той е
 
 
сравнен със земята
След руско-турската война от 1769 г. и подписаното мирно споразумение султан Абдул Меджит издава указ, който позволява на подчинените християни да упражняват своята вяра и съответно да строят църкви и манастири. Тогава манастирът е построен наново и върнат към живота от двама братя свещеници – Тодор и Марко от Тетевен – с помощта на майстор Стою от Троян. През 1848 г. отец Христофор основава килийно училище тук и става един от учителите.
Историята е история, а легендата разказва, че „Седемте престола“ е
 
основан от седмина боляри
(или от 7 братя според алтернативна версия), откъдето идва и името на обителта. Смята се, че седмината боляри дошли от Бесарабия през XI век и се заселили в Балкана със своите семейства, като създали 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Желен и Лакатник.
Както повечето български манастири, и „Седемте престола“ е ограден от висок каменен зид, а
 
прелестната църква
веднага те грабва, като влезеш в двора є. Макар че е ниска в сравнение с другите манастирски сгради, тя поразява с особената си външна архитектура, която е рядкост не само у нас, но и в Европа. Оказва се, че архитектурният є план доказва, че началото е през ХІ век, когато България е скъсала връзката с Византия и създава собствен стил в църковното строителство.
Две сгради със стаи за посетители правят възможно нощуването тук. Те също са старинни, от времената, когато стаите се казвали одаи, и са построени от богомолците от съседните села – затова носят и имената им. Разбира се, днес има всички удобства за гостите на манастира.
Камбанарията е с две камбани (датиращи от 1799 и 1940 г.) – едната с дървено, а другата с метално клепало. Металното е направено през 1799 г. от железните врати на крепостта „Калето“ по поръчение на Софроний Врачански – любителите на историята могат да видят надписа на него. По-късно то е възпято от Вазов в стихотворението „Клепалото бие“. Манастирският двор е малък, но прилича на малък рай със своята добре поддържана градина, с многото цветя, цъфтящи храсти, с огромното си алое и прастарите си дървета, едно от които е едновековна секвоя.
Църквата е уникална
 
със седемте си олтара
– нещо, което няма аналог в друг български храм. Първите два са в притвора и се виждат при самото влизане, но не започвайте от тях – те всъщност са последните и имат особена роля. Влезте още навътре през втората двойна врата и ще се окажете в
 
 
първия централен олтар
посветен на иконата „Рождество Пресвяти Богородици–Осеновска“, донесена от първия игумен Гаврил от Света гора Атонска през XI век. Тя има интересен път – през XIV век е взета от Шишмановата сестра Мара и отнесена в София при мощите на свети Иван Рилски. Век по-късно е пренесена в Рилския манастир от Мария Сръбкинята – жена на Баязид, и накрая е върната пак тук. До нея заедно с други църковни ценности лежат и мощите на светите безсребърници Козма и Дамян. Вдигнете глава и вижте и уникалния дървен полилей „Хорото“, дарен на манастира през 1815 г. Направен е от 15 отделни „модула“ релефна оцветена резба. В средата на всяка част са изографисани Исус, Богородица и апостолите. Вдясно е вторият престол на светите мъченици за вяра и родина – 7-те братя Макавееви. На празника им се прави водосвет и се ръси за здраве. Третият престол е посветен на св. първомъченик и архидякон Стефан – там са изографисани и 7-те първоизбрани дякони от апостолските времена. Четвъртият престол е в чест на св. седмочисленици Методий, Кирил, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий. Петиятна Козма и Дамян (според преданието той е посветен на тях по желание на княз Дамян, брата на основателя). Старинната дърворезба на иконостаса в този олтар е свързана със старозаветната история и разказва живота на Адам и Ева – Адам копае, Ева с хурка преде вълна, така, както са правили предците ни в далечни времена. – На излизане от църквата вижте последните два олтара. Отляво – шестия престол, който възвеличава архангел Гаврил, патрон на основателя и пръв игумен на манастира. Отдясно – седмият, последен престол, посветен на Св. Благовещение като възпоменание за малката църква на „Калето“, станала причина за основаването на манастира.
Освен майсторските стенописи на повече от век, дело на самоковски зографи, „Седемте престола“ притежава и богата библиотека от старинни книги, сред които и 12-те минея – подарък от руската императрица Екатерина Велика, както и още много тайни, които ще откриете сами. Зад църквата е
 
гробът на Змей Горянин
който, съсипан от лагерите след 1944 г., прекарвал времето си тук и пожелал да остане вечно. Истинското му име е Светозар Димитров – един от най-лъчезарните български детски писатели.
Седем километра по-нататък (освен ако не седнете на сладка хапка и приказка в уютната кръчма пред манастира) е прочутата вече ферма за щрауси, в която има и малка зоологическа градина – забава за децата, които с радост яздят малките понита в нея.
Разбира се, кебапчета и бира също има, към тях ще ви отведе безпогрешно най-странното божие създание – наполовина бял и наполовина черен козел, напомнящ много на героя от една популярна тв реклама за уиски.
И докато вървите по стъпките на Вазов или към кръчмата, няма как да не чуете ромоленето на реката и шума на гората… Може даже да ви се прииска да се изкачите до страховития старопланински хребет на Козница, но за това ще ви е нужно малко повече време от един уикенд.

Публикувано в БГ Маршрути, На път
АКЦЕНТИ

РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ