Tyxo.bg counter

МЕРИЛИН МОНРО

Мерилин
формула за сексбезсмъртие
 
По материали от чуждия печат
 
септември, 2012 г.
 
Какво му е секси на това котенце?! Котенце, а не тигрица!
 
Преди 50 години, на 5 август 1962 г., тя бе намерена мъртва в дома си. От този миг насетне нейният живот и нейната смърт, нейните роли и диагнози са изучени едва ли не под лупа.
Но основната загадка както и преди не е разгадана – защо именно Мерилин Монро става и остава секссимвол номер едно?!
 
По образа й се равняват всички звезди, претендиращи да са съвременни секссимволи – от Мадона до Лейди Гага. Нейни вещи се продават суперскъпо на търгове. Тази година филмът „Моята седмица с Мерилин“* влезе в списъка на финалистите за американски „Оскар“ и британска BAFTA. А 65-ият фестивал в Кан избра Мерилин Монро за свой символ – при положение че семплите мелодрами и комедии с нейно участие никога не са имали шанса да попаднат на този престижен кинофорум.
Да намерите човек, който не е чувал за Мерилин, можете само в някое затънтено и недокоснато от цивилизацията ъгълче на планетата. При това повечето от хората, които знаят за нея, не са гледали нейните филми, познават само образа на Монро. Точно за образа й става дума. А той е доста далеч от истинската Мерилин. Онази, която не е била велика актриса, изпитвала е трудности в сексуалния си живот и да общуваш с нея е било наистина трудно, а понякога тежко. Да не говорим, че не е била и естествена блондинка! Но въпреки това образът на богинята със сияйна бяла кожа е запечатан в колективното подсъзнание наред с героите от библейските сказания и античните митове. Как се е стигнало до това странно „съседство“?
 
Трагична, много трагична съдба
По-добре е да започнем от края, от трагичната гибел на Мерилин. Самоубийство, нелепа случайност или умишлено убийство, което е могло да бъде организирано както от босове на мафията, така и от спецслужбите, които са се стремили да прикрият любовната й връзка с президента Кенеди? Точен отговор на този въпрос няма, което си е допълнителен източник на интерес. Кого би оставила равнодушен детективската интрига?
За съвременниците на Монро смъртта й е шок. Те отказват да повярват на фантастичните версии за кончината й и на още по-фантастичните слухове, че Мерилин била още жива, които са се раждали всеки ден.
„Отричането на смъртта е естествена и най-ранна реакция на загубата – обяснява юнгианският психоаналитик Татяна Ребеко. – След нея в процеса на страданието се появяват гневът, депресията и накрая – приемането. Но когато говорим за смърт на кумир, приемането не се случва, тъй като самият негов живот е митологизиран в по-голямата си част. Затова процесът на тъгуването „зацикля“ на първия етап – отрицание на факта „смърт“ – и сетне се развива към все по-голямата идеализация на умрелия.“
Колкото и цинично да звучи, трагичната гибел на Монро е допринесла много за нейната посмъртна слава. Този тъжен финал в някакъв смисъл е закономерната точка на безрадостния живот на актрисата: психическото заболяване на майката; детството в сиропиталища; три неуспешни брака и множество аборти; нервно разстройство и болезнена неувереност в себе си (даже на върха на славата!)… Такава съдба трудно може да се нарече щастлива. Но колкото повече нещастия се струпват на главата на звездата, толкова по-силно я обожават и съжаляват нейните поклонници.
 
Хубавичкото съседско момиче
По-лесно ни е да обичаме онези, на чието място, макар и само теоретично, можем да се поставим. Разбира се, чрез въплъщаване в чужд образ не можем да станем нито велики учени, нито шахматисти, защото не е по силите ни даже да си представим как работят умовете на тези хора. С актьорите и певците обаче е по-лесно. А в случая с Мерилин Монро – двойно по-лесно. Тя е типичното next-door-girl (съседско момиче), а нейната първа сериозна роял във филма „Любовно гнездо“** и до днес се смята за класическо въплъщение на този типаж.
Решаваща роля за популярността й играе все пак външността й. „Ако се вгледате в лицето й – тя е безусловно красива – уверява ни психоаналитикът Лола Комарова. – Но при цялата й ефектност в красотата й няма нито грам провокация, нито аристократизъм. Подобна външност не се откроява сред поколенията като порода. Всяка жена е в състояние да си представи себе си като такава красавица.“
Тази гледна точка споделя и психологът Сергей Ениколопов. „Спомнете си предшествениците на Монро – предлага той. – Например Марлене Дитрих, която е изключително елитарна. Нейният образ на „син ангел“ покори светските салони, но дали би могъл да покори войниците в една казарма? А снимка на Монро е имал едва ли не всеки американски войник. Монро е типичната „девойка от махалата“, което е коз за симпатиите към нея. Тя е достъпна – не в сексуален смисъл, тя е достъпна по принцип. Можете ли да си представите Моника Белучи на трамвайната спирка или Анджелина Джоли в закусвалнята на метрото? Разбира се – не. А Мерилин Монро – много лесно. Дори и да е с брилянти на шията!“
 
Диктатът на времето
Лола Комарова твърди, че особеност на образа на Мерилин е неговата мекота. В нея няма рязкост, няма остри ъгли – както впрочем и силен характер. С други думи, Мерилин Монро не предизвиква мъжете. Точно обратното – обещава им пълен комфорт. А мъжете по онова време (а вероятно и днешните) най-много от всичко на света са искали да си отдъхнат от провокациите и да се насладят на удобството с някоя жена.
Феноменът на популярността на Мерилин е в голяма степен обусловен от епохата. Нейната звезда изгрява в началото на 50-те години на миналия век, когато САЩ и много европейски страни са успели да се справят с последиците от войната. Навсякъде цари стремежът към почивка и наслада, а бурният ръст на икономиката позволява това да се случи. Точно 50-те години на миналия век се раждат идеалите на потребителското общество.
„Възможно е славата на Монро да е предвестник на характерната за нашето време тенденция – популярността да превъзхожда талантите и постиженията на този, който всъщност е популярен – твърди Лола Комарова. – За такива точно хора е измислена и перфектната английска дума celebrities, която е трудно преводима на руски (впрочем – и на български не се превежда – бел. ред.). Защото, съгласете се, е трудно да наречеш селебрити един наистина блестящ актьор. Думата внушава повече масова популярност. Тя подхожда на човек, лишен от ярки черти и изключителност (включително и изключителен талант). На Монро тя идеално й съответства. Тя не е без талант, но въобще не е гениална. Тя е хубава, но не е ослепително красива. И даже сексуалността й е лишена от провокация и агресия. Неслучайно едно от най-известните й прозвища е sexual kitten (от англ. – секси котенце). Котенце, а не тигрица!
 
Медиен феномен
Мерилин Монро е вероятно първата звезда, чийто образ медиите са формирали, задействайки всички ресурси, които можете да си представите преди появата на интернета. „Американските масмедии нямат равни на себе си в изкуството да правят хората известни, да създават слава, да градят репутация – отбелязва Сергей Ениколопов. – И тяхната роля в успеха на Монро, естествено, е огромна. При това нейната популярност е обхващала цялото информационно поле. Съдете сами: нейният втори мъж е Джо ди Маджо – велик бейзболист, а третият – писателят интелектуалец Артър Милър. Затова всяка новина за Мерилин е била интересна на широк кръг от хора: от простите работници, през феновете на бейзбола до високообразованите естети.“
Възможно е на Монро просто да є е провървяло да се роди със своята външност в точното време и да се окаже в центъра на важни социални тенденции. А може просто съдбата да е решила да прояви великодушие и да є подари гръмко безсмъртие след смъртта є заради страданията, които е понесла приживе. Едва ли живата Мерилин би се съгласила на такава „размяна“. Но, кой знае – блондинките са непредсказуеми.
 
Секси, сладка и недостъпна
По спомени на съвременници Монро е излъчвала толкова силно секс, че това буквално се е усещало от другите на физическо ниво. Но по ирония на съдбата в живота тя не е била страстна в секса и е имала проблеми с постигането на оргазма (известен факт!). „Сексапилът є е служел по-скоро като инструмент за изследване на действителността, бил е нещо като бялото бастунче за слепия. Тя е тествала с него околния свят, за да разбере грози ли я опасност и ако да – да избяга веднага щом усети чуждото желание, пък било то и провокирано от нея самата“ – обяснява Андрей Росохин, професор по психоанализа и научен редактор на издателския проект „Антология на съвременната психоанализа“.
Той смята, че Монро се е оказала на точното време в точното място. 50-те и началото на 60-те години на миналия век са пикът на кариерата є и началото на сексуалната революция. Ако сравним развитието на сексуалността на обществото с порастването на един човек, то това е бил периодът на тийнейджърството. За секса се говори открито, на екраните и по списанията се появяват голи тела, но ограниченията и табутата все още съществуват, макар и да се стопяват с всеки изминал ден. Сексът остава забранен, но става все по-достъпен. Именно така се случва и при тийнейджърите, които се поддават на всепоглъщащата сексуалност – едновременно достъпна и забранена. Ако говорим за юношите, те имат нужда от фантазия за жена икона, която им отваря вратите към рая. А на обществото, стигнало този стадий на развитие, му е трябвало символ за… мастурбация. И такъв става Мерилин Монро – и по силата на своята популярност, и по силата на своя сексапил (макар и измамен!).
Ако предположението на професора е вярно, на Мерилин Монро безсмъртието є е гарантирано, тъй като нашите инфантилни сексуални фантазии и мечти остават с нас завинаги. Всеки мъж помни своите първи еротични преживявания, свързани с филм, книга или просто срещнат поглед на непозната жена в тълпата. Тези спомени са носталгични, сладки и недостъпни. Такава остава за „порасналото“ човечество и Мерилин Монро.
 
Защо мъжете предпочитат блондинки
Образът на Мерилин събира в едно двете стереотипни представи за блондинките – че са секси и че са глупачки.
 Светлокосите жени от древни времена се смятат за по-сексуални, напомня културологът Виктория Шероу (Victoria Sherrow). Сигурно затова жриците на любовта в Римската империя често са боядисвали косите си бели. Библейската Ева също е изобразена със златиста коса. За сравнение – косата на непорочната Богородица е винаги тъмна.
Но работата не е само в греховността, която светлата коса внушава. Много девойки се раждат със светли коси, но по-малко от 25% от тях остават блондинки. Сигурно затова мъжете подсъзнателно свързват светлата коса с… младостта, а оттам – със здравето и максималната възможност за успешно зачатие. Предпочитанието към блондинките може да се окаже и подарък от еволюцията с цел стимулиране на продължаването на рода.
 По-сложно е с интелекта. През 1775 г. в Париж излиза пиесата Les Curiosites de la Foire, осмиваща куртизанката Розали Дюте, поравно известна и с красотата, и с глупостта си. Може да се каже, че Дюте е първата тъпа блондинка в историята. Съвременните учени обаче се интересуват повече от последиците, отколкото от причините за възникването на стереотипа. През 2008 г. френски психолози провели интересен тест – преди да раздадат на група мъже трудни тестове за попълване, им раздали фотографии на девойки. Най-зле се представили на тестовете мъжете, на които били показани снимки на блондинки. „Много е вероятно хората подсъзнателно да имитират поведението на стереотипа – предполага един от авторите на изследването – психологът Тиери Мейер (Thierry Meyer). – Виждайки типична блондинка, мъжете започват да се държат по-глупаво.“
Ако това е така, значи имаме още едно обяснение защо блондинките буквално „взимат акъла“ на представителите на мъжкия пол.

Публикувано в Интервюта, Личности
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ