Tyxo.bg counter

МЕСО ИЛИ СМЪРТ

 

 

Месо или смърт
 
май, 2012 г.
 
© Chris Boswell | Dreamstime.com
 
Aпетитна пуйка с хрупкава коричка или сочна пържола… Подобна вкусна живопис отдавна не предизвиква само предчувствие за удоволствие. Картината на сготвено месо все по-често поражда опасения, а понякога дори чувство за вина. Защо ли? Ето няколко основания: „От месото се старее“; „Месото е отрова“; „Месото не е еко“.
Искаме или не, дискусиите около месоядните и съпътстващите ги митове (примесени с реални факти) се отпечатват все по-силно в съзнанието ни. Никой вече не яде месо, без да обсъжда този акт. Наистина ли човешкият организъм изпитва потребност от месо и в какво именно се крие възможната вреда – това се опитахме да разберем.
 
Грях ли е да ядеш месо?
Вегетарианците ни убеждават, че месото е греховна храна, несъвместима с духовното извисяване, и че енергията на убитите животни нанася вреди не само върху духовното здраве, но и върху физическото. Тази идея не е нова. Примитивните племена са вярвали, че хранейки се с животинско месо, човекът придобива характеристиките на съответното животно – смелост, хитрост, бърза реакция, остро зрение и пр. Съвременният вариант на тези представи е „редактиран“ по следния начин – този, който яде месо, е агресивен и глупав. Усилвайки своите животински качества, той деградира. И старите, и новите възгледи по темата са въпрос на вяра, а не на научни доказателства.
 
Месояден ли е роден човекът?
По устройството на организма и на храносмилателната система хората се отличават и от хищниците, и от тревопасните. Може да се каже, че човекът е всеяден. Всеядността ни е дала определено еволюционно предимство. За разлика от растителната храна месото засища бързо, но когато е в суров вид, е нужно голямо количество енергия за храносмилането и преработката му. Ето защо всички хищници спят след хранене.
Когато човекът започнал да пече месото на огън, той получил възможност да използва времето си не само за добиване на „хляба насъщен“, но и за интелектуални дейности – скална живопис, направа на оръдия на труда.
 
Може ли растителната храна да замести месото?
Частично. Делът на протеините в месото е 20–40%, а във варените зеленчуци те са едва 3–10%. Орехите и соята съдържат съпоставими с това на месото количества протеини, но за жалост растителните протеини се усвояват по-трудно и не докрай от организма. Енергията и жизненоважните хранителни вещества, които получаваме от месото, бързо се включват в обмяната на веществата. Докато за преработването и усвояването на продуктите от растителен произход често са необходими по-големи усилия и повече помощници (ферменти, храносмилателни сокове) на всяка единица извлечено полезно вещество. Бавното храносмилане на растителната храна се дължи и на факта, че в нея се съдържат много баластни вещества (фитин, танин, диетични фибри).
 
Истина ли е, че от месото се старее?
Това е мит. Оптималният прием на животински белтъчини е една от основните предпоставки за добър имунитет. Дефицитът на строителни компоненти (протеини, калций, фосфор, магнезий, силиций и др.), които получаваме предимно от месото, води до намаляване на плътността на костите, отслабване на мускулите и ставните връзки. Например недостигът на селен предизвиква дистрофия на мускулатурата (в това число и на сърдечния мускул), както и дистрофия на съединителната тъкан – сухожилията и ставите. Изводът е, че по-скоро се старее бързо от дефицита на животински протеини, макар че излишъкът от тях също е вреден.
 
Каква е вредата от месото?
Прекалено високото съдържание на протеин в менюто ни води до загубата на калций, до претоварване на отделителната система и също така повишава риска от сърдечносъдови заболявания, инсулт и рак. Високото потребление на животински протеини е оправдано само ако сте подложени на големи физически натоварвания. Ако водите заседнал начин на живот, вредата от яденето на месо е по-голяма, отколкото ползата.
 
Колко месо и колко често?
Строго индивидуално е. На възрастен човек (на ден) се препоръчват 0,6–0,8 г протеини на 1 килограм от неговото тегло. Само половината от тази норма е добре да набавяте от животински протеини, другата половина – от растителни. Средният здравословен прием на възрастен човек на ден е равен на около 50 г месо на ден. Не е за пренебрегване фактът, че според статистиката тези, които прие­мат повече от 100 г червено месо ежедневно, са изложени на по-голям риск от развитие на рак на стомаха. Ето защо червено месо е добре да се яде не повече от 3 пъти седмично. През останалото време по-добре го заменяйте с бяло пилешко месо, риба и дроб.
 
Токсично ли е месото?
Да, но зависи от качеството на месото, както и при какви условия е произведено то. Напоследък при отглеждането на животни се използват антибиотици, хормони и наситена с разнообразни химически вещества храна. В процеса на съхранение и продажба месото се обработва с консерванти…
 
Има ли начин да се намали вредата от месото?
Да, ако следвате няколко основни препоръки:
 Отдавайте предпочитание на прясното месо, а не на месни продукти и полуфабрикати.  Измивайте, а още по-добре – накисвайте месото в хладка вода, преди да го сготвите.  Най-добре е да не използвате първия бульон от варенето на месото. Изчакайте да кипне първата вода, в която варите месото, излейте я и после отново налейте вода и сварете бульона. Впрочем в органичното месо или в месото на дивите животни химически примеси на практика отсъстват.
 
Етика и екология
Десетки милиарди животни годишно се умъртвяват, за да бъдат използвани за храна. Лошите условия, при които те се отглеждат, са не просто етически проблем. Повечето хора вярват, че истинският ужас се случва в кланиците. Технологията на умъртвяване на животни се е подобрила значително през последните 50 години. Макар че и до днес се случва, след като бъдат заклани, животните да са още живи и да агонизират. Но истинският проблем са условията, в които те се отглеждат: кокошките – в тесни кафези, кравите – в минипарцели, свинете – в клетки върху бетонен под. Много породи се отглеждат така, че постоянно изпитват болка. Подобна изкуствена система на отглеждане води до все по-масираното използване на хормони, антибиотици и пр., които в крайна сметка влияят зле на човешкото здраве. Естествено, има и малки ферми, където животните се гледат природосъобразно. Но те са много малко.
Към тази картина прибавяме и факта, че животновъдството е едно от най-мръсните производства. На него се падат 28% от метана, който се изхвърля в атмосферата.
 
 

Публикувано в Диети, Красота
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ