Tyxo.bg counter

МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА

Министър Нона Караджова
 
за малката оХолна среда
 

Интервю на Теодора СТАНКОВА

 

Снимка Десислава КУЛЕЛИЕВА

 
 
декември, 2009 г.
 
 
 
Визитка
Нона Караджова е родена на 28 август 1960 г. в Силистра. Завършва УНСС, специалност икономика и организация на труда. Специализирала е публична администрация в Института за международно обучение, Вашингтон. От 1984 г. до 1991 г. работи в икономическия институт на БАН, дирекция „Регионална икономика и икономически въпроси по опазване на околната среда“. До 2005 г. работи в Министерство на околната среда и водите, след което се занимава с консултантска дейност като ръководител на проекти в областта на околната среда и екологията. От юли 2009 г. е министър на околната среда и водите.
Разведена е, от първия си брак има син Петър на 23 години. В момента живее на семейни начала с Лъчезар Павлов, който е ръководител на направление „Данъци, контрол и ревизия“ във ВГБ и прокурист на „168 часа“ ЕООД. Двамата имат син Александър на 6 години.
 
От нея зависят съдбите на други хора. Заради вещината и професионализма, с които си върши работата, заради нейното умение да решава с хъс проблемите на държавата, тези, които не я познават, биха я нарекли амбициозна, кариеристка, жена воин и какво ли още не.
Но ако трябва да избира, Нона би предпочела да не води битки със света и да се върне към удобството на консервативните ценности. „Винаги съм мечтала да стана… домакиня“ – твърди тя. И се надява бързо да подреди „къщата“ на министерството и да се прибере у дома – при истинската си същност, за да се застои по-дълго при сина си Саши и да му чете приказки преди лягане. Или пък да готви вечеря за любимия мъж Лъчи и да се грижи за цветята и храстите в двора си…
 
– Вие сте усмихнат и лъчезарен човек. Смятате ли, че властта ще ви промени?
– Нямам никакво намерение да се променям. Уверявам ви, това няма да ми се случи. Дори ще бъда съвсем откровена – често забравям, че съм министър, и моля мои колеги да ми го напомнят. Не съм от властимащите, които като се качат в мерцедеса, забравят откъде са тръгнали. В крайна сметка това е една работа като всяка друга. Само че е свързана с много по-големи отговорности. Не намирам, че това е причина човек да се промени. За жалост някои хора не съумяват да запазят себе си.
 
– Спират ли ви на улицата? С какво се промени животът ви, след като станахте публична личност?
– Не обичам да съм в светлината на прожекторите. Но изглежда, че хората вече ме разпознават. Случва се да ме спират на улицата, за да ми благодарят. Един от случаите – мъж на средна възраст, който преди 3 години подал молба за разрешително за ползване на минерални води в провинцията, ме спря пред Министерския съвет, за да ми благодари. В първия момент се зачудих откъде го познавам и защо ми е благодарен (все още „изключвам“, че съм в тази роля), а той ми обясни, че разрешителното, което е чакал три години, сега го е получил за 7 дни. А всъщност е много тъжно, много тъжно, че хората благодарят на институциите за неща, които по право трябва да получат. Ние, институциите, сме за това – да ги обслужваме, а не за да ги затрудняваме. И не е необходимо да ни благодарят за това. Веднъж бяхме с приятели в заведение, където имаше жива музика, танцувахме български хора. Млади хора от съседна маса ме попитаха дали аз съм министърът на околната среда, за тях беше учудващо да ме видят на хорото. Аз съм нормален човек, имам си моя личен живот, който нямам никакво намерение да променям. Не съм направила нищо, от което да се срамувам. Ще продължа да се разхождам и да карам колело в парка, да се срещам с приятели и съседи, ще продължавам да мета тротоара пред вкъщи.
 
– Смятате ли, че хората ще вземат пример от вас?
– От нас самите зависи улиците да са чисти и приятни. Защото не е възможно на всеки ъгъл да застане инспектор от столичния инспекторат и да наблюдава как си изхвърляме боклуците, къде си изхвърляме фасовете и дали спазваме наредбата, според която гражданите са длъжни да почистват тротоарите пред домовете си. Не съм сигурна, че това много хора го знаят, а тази наредба е в сила поне от 20 години. От общината се почистват само централните градски части и уличното платно. Ако всеки от нас спазва тази наредба и положи минимално усилие, в града ни ще бъде чисто и приятно за живеене. Аз си мета тротоара пред вкъщи, а след това – двора, защото майка ми е правила така цял живот. Аз съм от по-малък град, от Силистра. Живеехме на много оживена улица. Майка ми ставаше в 6 часа и първото нещо, което правеше сутрин, беше да помете тротоара. Има много малки градчета в България, където е наистина чисто. Вероятно защото хората в малкия град се познават и им е неудобно един от друг, не си позволяват да са безотговорни. Докато в столицата и в големите градове хората крият непристойното си поведение зад анонимността и си хвърлят боклука навсякъде.
 
– Каква е ролята на възпитанието за опазване на околна среда?
– Смятам, че възпитанието е от съществена важност. Другото е принудата. За съжаление у нас не е действена системата на глобите. Ако не спазваш правилата за движение по пътищата, те глобяват например… Но дори съответната институция да има голям инспекторат и да се наложат глоби, тези глоби много трудно се събират. А явно някои нации, нашата също е сред тях, няма как да си променят поведението (в това число и екоповедението – бел. ред.), ако законът не ги „удари“ по джоба.
 

С любимия мъж Лъчезар Павлов –устремили поглед в една посока

 

 

 
– Какво е решението според вас?
– Да се предприемат промени в административно-процесуалния кодекс, в който се визира по какъв начин се налагат глобите. Говорих и с министър Попова, тя е напълно съгласна с мен. Ще се опитаме да дадем инструмент на общините да въздействат на гражданите – става въпрос за промени в закона, така че общинските наредби за чистота и шум наистина да се спазват. Човек, притиснат от икономическата принуда или, както се казва, „когато заиграе тоягата“, започва да спазва правилата. И тогава през ум не му минава да нарушава реда. В министерството имаме идеи и смятаме да предложим и няколко нетрадиционни мерки. Например глоби, които да се налагат от общините. Всеки от нас по някакъв повод опира до общинските служби, да речем, за някакъв административен документ. И при една добра информационна система, ако например на дадено лице е наложена глоба за неправилно паркиране или за това, че е изхвърлило боклука си не където трябва, този документ няма да му бъде издаден. Този човек ще се замисли дали да наруши правилата следващия път. Така в един 20-годишен период обозримо бъдеще българите може би ще заприличат на другите европейци.
 
– Като в Америка – там глобяват за щяло и за нещяло…
– Аз съм привърженик и на американската наказателна система – при по-маловажни нарушения (като неправилно паркиране, изхвърляне на боклука не на определени за това места и създаване на нерегламентирани сметища), които не застрашават сериозно обществения ред, да се налага мярката общественополезен труд. Има достатъчно градинки в София, които имат нужда от почистване. Според мен този общественополезен труд, дори и 5 дни да е, ще изиграе своята роля. За съжаление младежите стават все по-брутални. Свидетели сме на изпочупени пейки в парковете, на затънали в боклуци алеи и тревни площи. Явно не им прави впечатление, че е мръсно, може би така са свикнали да живеят.
 
– Вашите екологични цели до края на мандата?
– Една от тях е свързана с промените на климата. По този въпрос по-рано не се работеше. Не заварих почти нищо в министерството по тази тема. В момента ние създаваме дирекция. В другите държави има министерства по климата, ние искаме поне дирекция в министерството да създадем. И ако споразумението от Копенхаген на световния форум за климата се подпише така, както ЕС желае, след 2012 г. държавите от ЕС, в това число и България, ще разполагат със сериозно количество квоти, които ще могат да продават на международния пазар. С постъпленията от тези продажби на квоти на емисия на парникови газове ще могат да се подпомагат както малките, така и големите предприятия. Идеята е да мобилизираме достатъчно ресурс от продажбата на тези квоти, за да се развие политиката по енергийна ефективност в страната както в бита, така и в предприятията. Това ще намали до голяма степен енергоемкостта на тяхната продукция. За съжаление ние сме с най-енергоемката икономика в целия Европейски съюз. А токът става все по-скъп в целия свят. И в България това няма как да се избегне. Около 25–30% от енергията се изразходват в бита и този процент е толкова висок, защото малко жилища у нас имат надеждна топлоизолация. В много държави са в действие широки програми за саниране – на панелни жилища например. И най-голямото ми желание в професионален план е със средствата, които получим след 2012 г., с които ще разполага следващото правителство, да се предприеме една много широка програма за безплатно или почти безплатно саниране на жилищата. Но за да се случи това, трябва да се приемат съответните закони, да се разработят съответните наредби, да се създаде капацитет в институциите, които ще разработват тези проекти. Много работа ни чака, но идеята е страхотна.
 
– Краят на годината е и време за равносметка. Каква е тя във вашето министерство?
– За съжаление много малко – под 0,5% от европейските фондове в сектор „Околна среда“ са използвани до момента. Става въпрос за много пари – за 2 и половина милиарда евро. Със сигурност няма да ги усвоим всичките, тъй като 2 години и половина са минали и за жалост едва сега преработваме правила, които не съответстват на изискванията за ефективно управление на средствата. Но вярвам, че до 3–4 месеца програмата ни ще стартира успешно. Много е важно и правилното програмиране за следващия бюджетен период на Европейската комисия, който започва след 2013 г. От началото на 2010 г. ние започваме да програмираме за какво ще използваме средствата от европейските фондове. Като страна членка, която още е от най-бедните, ние имаме достъп до сериозни средства, ако обаче ги програмираме правилно. В някои страни, членки на ЕС, има стандарти, според които за построяване на пътища се влагат отпадъчни материали от строителството. Като това решение не е хармонизирано с европейското законодателство, самите държави са решили, че това е важно за тях. Отпадъчните строителни материали, а така също и хвостохранилищата след преработка са много добър продукт. И в тази посока обмисляме няколко идеи, но все още сме на ранен етап. Вярвам, че и това ще се случи.
 
– Случвало ли ви се е законова рамка да ви пречи да защитавате правата на гражданите?
– Още първия месец от работата ми като министър заварих много натрупани преписки, може би над сто. Първия месец оставах на работа всеки ден до 12 през нощта, четях всичко и тъй като темата ми е много позната, с доста добро темпо обработих всички преписки. Направи ми впечатление, че през последните 2–3 години е работено с някакви съгласувателни разрешителни режими, което на никого не е нужно. Направено е за затруднение на потребителите – за да зависят гражданите и фирмите от администраторите и съответно да се събират допълнителни такси. По тази причина предприех действия и направихме промяна на закона за околната среда и още на няколко закона. Както и на всички ненужни режими в малките населени места, които блокират дребния бизнес. Екологичното право е много административно. Има много сериозни европейски процедури, които ние като страна, членка на ЕС, прилагаме, и не е необходимо гражданите да се затрудняват и с допълнителна ненужна бюрокрация. В момента работим и по няколко други закона, за да облекчим гражданите и фирмите. За да има пари за околна среда, трябва да имаме работеща икономика, която да генерира приходи. Затова приоритет на правителството е да създаде един добър бизнес климат, а това е възможно и е практика на всички развити страни.
 
– Позната ли ви е вината да не си успял? Амбициозна ли сте?
– Никак. Момичешката ми мечта беше да се задомя и да съм една чудесна домакиня. Но се случи така, че непрекъснато израствах в служебната йерархия, без да съм го искала нито за миг. Амбициозна съм единствено да си свърша най-добре работата. По-скоро съм безкомпромисна и взискателна – и към себе си, и към другите. Но за растеж в кариерата никога не съм имала амбиции. В МОСВ работя дълги години. Започнах от най-ниско експертно ниво. Когато след 5–6 години ми предложиха да стана началник-отдел, бях против. Същото стана и с министерската длъжност. Първата ми реакция беше „не“. Това беше най-трудното ми решение, защото засяга не само мен и личния ми живот, а и всички българи. Става въпрос за много голяма отговорност. Убедиха ме, че ситуацията в министерството, което поех, е много тежка. Предвид опита ми, доверието към мен, че ще се справя, беше толкова голямо и би било глезотия, ако откажа заради себе си. Много голяма роля изигра и Лъчезар, мъжът ми, който ме подкрепи и каза, че съм длъжна, защото има много деца в България, на които трябва да се помогне. А бях безкрайно доволна от живота си, защото съм човек с много скромни изисквания. Имам всичко, което един човек може да си пожелае – страхотни деца, чудесен партньор, хубава къща, мили съседи, много добри приятели. Работата ми в консултантския бизнес с екипи от интелигентни хора ми харесваше и ми позволяваше повече свободно време. Това, което най-вече ме притесняваше, е, че имам малко дете, догодина ще е първокласник. Точно в тази възраст детето има нужда от майката. Но с баща му решихме, че ще се справим. И аз съм убедена в това.
 
– Кога за последно бяхте истински безгрижна?
– Днес например (неделя е – бел. ред.) 5–6 часа прекарахме на разходка в парка с група родители от детската градина на сина ми Саши и с техните дечица. Беше чудесно. Когато човек се организира добре, наистина има време за всичко.
 
 На рождения ден на малкия Саши
 
– Ако някое от децата ви реши да се занимава с политика, бихте ли го разубедили?
– Ще се опитам. (Смее се.) Макар че това е работа, която човек трябва да работи, както трябва да работи всяка работа – всеотдайно, с много сериозен ангажимент. Но когато е политик, отговорността не опира само до личния избор и личния живот, а става въпрос за съдбата на една нация. Това е много отговорно. Иска ми се децата ми да са малко по-свободни. Да имат малко повече лично пространство.
 
– Заспивате ли без притеснение, с чиста съвест? Страхувате ли се, че някой би могъл да използва нещо срещу вас?
– Нямам никакви притеснения. Дори преди да приема изключителното доверие, което ми гласува премиерът, си зададох въпроса, има ли нещо, което би могло да ме компрометира, и по важното – да компрометира това правителство. Мислено се върнах назад, „прерових“ целия си живот и не открих нищо, от което да се срамувам. Нямам дори най-малки притеснения, за които да мога да бъда манипулирана и които могат да ме накарат да си затворя очите. И мисля, че в това е силата на това правителство. Познавайки колегите си, смятам, че са много честни хора и не могат да бъдат шантажирани.
 
– Вашето коледно пожелание?
– Всички да са здрави и да имат повече вяра. Тъжно е, когато в парка срещам родители с угрижени лица. Хората все по рядко се усмихват. Убедена съм, че те не мечтаят само многократно да им се увеличат доходите и знаят, че вълшебна пръчка няма… Но вярвам, че с работата, която ще свършим, и с честността, с която работим, ще накараме хората да се усмихват.
Публикувано в Интервюта, Личности
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ