Tyxo.bg counter

МОЗЪКЪТ КАТО КУТИЯТА НА ПАНДОРА

 Мозъкът като кутията на Пандора

 
май, 2013 г.
 

Разговора води Мариана ЯНЕВА

 
 
© Sebastian Kaulitzki / www.123rf.com
 
Темата за туморите в главния мозък е деликатна, но неделикатната „черна“ статистика не пропуска да ни стряска. Всяка година близо 190 000 души в САЩ и 10 000 души в Канада развиват първични или метастатични (произлизащи от органи и тъкани извън мозъка) мозъчни тумори. При 15% от болните от рак се констатират мозъчни метастази. Само 31% от мъжете и 30% от жените със злокачествени първични мозъчни тумори оцеляват 5 години след поставяне на диагнозата. Известни са над 120 различни вида мозъчни тумори, което прави лечението им в някои случаи изключително трудно.
 
Доцент Марко КЛИСУРСКИ, началник на отделение по неврология в „Сити клиник“, добавя още един „страшен“ факт: „Според класификацията на СЗО туморите се делят на доброкачествени и злокачествени. Но когато говорим за мозъчни тумори, тази класификация е относителна. Дори доброкачествени мозъчни тумори, които могат да бъдат отстранени на сто процента, дават усложнения (кървят, притискат мозъка или не могат да се отстранят хирургически на един етап). Понякога ефектите от доброкачествените са толкова лоши, колкото и от злокачествените“.

 
– Щом всеки мозъчен тумор е потенциално животозастрашаващ, защо не се набляга на профилактичните изследвания на мозъка, за да се открива по-рано?
– Да, по-честото изследване на главата със скенер или с ядреномагнитен резонанс (ЯМР) дава шанс мозъчните тумори да бъдат открити в ранен стадий. Но за съжаление, у нас по-често се правят скрининги на гърдата, дебелото черво и простата, отколкото на мозъка.
Едва ли на някой здрав 50-годишен човек би му хрумнало да се подложи на скенер на мозъка, само защото е навършил тази възраст и попада в рисковата група.
 
– Към какъв специалист трябва да се обърнем при съмнения за мозъчен тумор?
– Първо, към невролог, който ще прецени какви изследвания да ви назначи. След това чак се намесва неврохирургът. Невролозите лекуват пациентите консервативно, а неврохирурзите – оперативно. За да пристъпи към операция обаче, хирургът иска да му е „доказано“, че това е тумор и да знае къде точно е туморът. Какъв е точният вид тумор се разбира едва след биопсия и хистологично изследване.
На помощ на невролога идват методите на образната диагностика – компютърна и магниторезонансна томография. Или, както по-често ги наричаме – скенер и ЯМР. За по-добро изобразяване и диференциране понякога се налага туморите да бъдат контрастирани и тогава се прави сканиране с контрастно вещество. Най-информативното съвременно диагностично изследване на туморите си остава магниторезонансната томография в съчетание или не с други програми (съдова ангиография, дифузия, спектрометрия и пр.). „Сити клиник“ разполага с най-съвременния магниторезонансен апарат със сила на магнитното поле 3 тесла, докато повечето такива апарати в България са само с 1 или 1,5 тесла. При компютърната диагностика в болницата разчитаме и на спирален скенер и ангиограф от последно поколение.
 
– А кои са причините за появата на мозъчните тумори?
– Те все още са тайна. Има различни хипотези. Някои предполагат, че се дължат на вирус. Други вярват, че т. нар. протоонтогени отключват раковия процес. Има и туморсупресиращи гени, т.е. гени, които потискат туморния растеж. Когато те се изключат, човек започва да образува тумори. За повечето мозъчни образувания обаче не може да се предположи дали са възникнали вследствие на радиация, травми и други лоши влияния от околната среда, или са генетично обусловени. Дори за клетъчните телефони напоследък има някои недоказани опасения, че имат връзка с образуването на мозъчните тумори.
 
– Кога едно главоболие може да се сметне за симптом за мозъчен тумор?
– Често повтарящото се сутрешно главоболие е опасен симптом. Но съмнения за мозъчен тумор могат да възникнат, ако то е придружено с гадене и повръщане. Характерно за развитието на мозъчните тумори е, че имат кресчендо ход – симптомите им се развиват и усилват постепенно във времето. В повечето случаи главоболието е първа проява, но има случаи, когато туморът заявява за себе си първо чрез епилептичен припадък или чрез други симптоми, като непроизволни движения, пареза, изтръпване на крайник, нарушение на зрението или на равновесието, световъртеж, залитане и т.н. При някои хора в зависимост от локализацията на тумора може да се стигне до ярки поведенчески промени (рязка загуба на паметта например, безкритичност, депресивност). Тези пациенти често търсят първо помощта на психиатър. Коварството на някои мозъчни тумори е, че се появяват спонтанно, развиват се безсимптомно.
 
– Кои са най-често срещаните видове мозъчни тумори?
Според най-общата класификация се делят на доброкачествени и злокачествени. Доброкачествените, сред които най-често срещаните са менингиомите, обикновено са солитарни (отделни, единични), нарастват бавно и не инфилтрират в мозъка, т.е. не навлизат в мозъчното вещество. Докато злокачествените, като глиоми, глиобластоми или астроцитоми, навлизат в мозъка и се разрастват. В този случай на хирурга много трудно му се удава да отдели здравата от болната тъкан и след операцията за пациента има опасност от последващи мозъчни увреди и неврологичен дефицит.
„Поради факта, че мозъкът се намира в тясната мозъчна кутия и няма къде да „отстъпва“ при нашествието на тумора, се смята, че всички тумори в мозъка са относително злокачествени“ – уточнява доц. Клисурски.
Според образуването си биват първични, вторични или метастатични. Първични са тези, които произлизат от невроепителни клетки на мозъчната тъкан, от обвивките на мозъка и черепно-мозъчните нерви. Други прорастват от съседни тъкани и органи (кости, съдове, съединителна тъкан) и проникват в мозъка. Метастатичните тумори, или мозъчните метастази, които произлизат от органи и тъкани извън мозъка и го достигат по-кръвен път, също са много опасни, а често и множествени. „За съжаление, статистически констатирано е, че мозъчните метастази са почти 7 до 10 пъти по-често срещани от първичните мозъчни тумори“ – обяснява доц. Клисурски.
При пациенти от еднакви възрастови категории се забелязва появата на типични мозъчни тумори. Най-често срещаните тумори при децата например са медулобластомите. Според някои статистики при малките пациенти мозъчните тумори са на второ място по честота на поява след левкимиите. Своя пик първичните мозъчните тумори стигат при пациенти между 40- и 60-годишна възраст.
 
– Кои ракови заболявания водят най-често до разсейки в мозъка?
– Двата най-опасни карцинома, които дават мозъчни метастази, са рак на белия дроб и рак на гърдата. Малигненият меланом, карциномите на бъбреците, простата и гастроинтестиналния тракт си поделят третото и четвъртото място по метастазиране в мозъка. Лошото е, че в 10–20% от случаите преди да се установи, че човек има рак не белия дроб, се установяват метастази в мозъка му. Метастатичните тумори са коварни, защото не се поддават на стандартното лечение с химиотерапия, облъчване и операция. Има случаи, когато ракът в организма е стопиран от химиотерапията, но изведнъж пациентът получава гърч, защото се оказва, че има „скрити“ метастази в мозъка.


(…)
 

ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА БЕЛА ИЛИ В ЕЛЕКТРОННИЯ ВАРИАНТ ТУК 

Публикувано в Здраве, Здравна консултация
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ