Tyxo.bg counter

МРЪСНИТЕ ДУМИ

Мамка му!
 
октомври, 2011 г.
 
 
© George Mayer / Depositphotos.com
 
Спрял е токът, а вие пак не сте натиснали Save. Някой ви е блъснал на паркинга и пак трябва да се разправяте със застрахователите. Вършите работата на някого другиго, а шефът не се сеща да ви плати за това и да уволни новоназначения некомпетентен мързеливец. Не влизате в 40-и размер, а сте на диета вече втори месец…
Ругаем, когато нещо или някой ни ядоса много. Но не сте ли чували и това: „Мамка му! Бихме ги!“, „Мамка му! Назначиха ме!“, „Мамка му, върнах се!“, „Мамка му, изплатих си лаптопа!“
 
Значи човек псува и от радост!
Има ли слоеве в обществото, на които е… позволено да псуват? Футболистите ли са класиците в този жанр? Защо майка ви и баба ви „псуват“ с думите „Да му се не види“? По какво ругатнята се родее с късата коса и пушенето? Защо да псуваш на чужд език е по-малко ефективно? Как става така, че забранените думи ни шокират, а псуването е толкова приятно? На повечето от тези въпроси ще намерите отговорите в този текст.
Опитахме се да „разкатаем фамилията“ (простете за циничните думи) на ругатнята не и без помощта на един психолог от Харвард. Впрочем трябва ли да се извиняваме, когато псуваме?
 
Къде можем да чуем мръсни думи
Ако на мнозина от нас се случва често да ругаят, това не означава автоматично, че сме възпитани лошо, имаме беден речник или пък не умеем да се контролираме.
Представете си следната картина. Двигателите на огромната машина огласят борда на пътнически самолет с мощен рев. Изведнъж жена на около 40 години, която до момента най-спокойно си е четяла списание, рязко се надига, вкопчила ръце в седалката, и изкрещява най-мръсните думи, които някога сте чували. „Мамо, ти не ми разрешаваш да говоря такива думи“ – възмущава се подрастващо момиче. Но на дамата, която страда от аерофобия, не є е до това да спазва приличие. Мръсните думи за нея са прекрасен начин да се успокои.
Има ситуации, в които всички псуваме. При това от устата ни не може да излезе какво да е ругателство, а едно точно определено, което винаги ни идва на език в такива случаи. Например „Мамка му“, но не и „Да му … майката“. Излиза, че всеки има собствен стил (може би по-добре е да го наречем израз), който използва, когато ругае.
Ругатните са уместни по време на секс и
 
сплотяват затворените мъжки общества
служат като знак за зрялост при подрастващите и за еманципация при феминистките. С тяхна помощ бихме могли да обидим и унизим, но в същото време бихме могли да изразим висша степен на похвала и възторг. Италианците не се притесняват да крещят наляво и надясно „Идиот, идиот!“. Интересно е, че ругатнята винаги е интересувала хората с литературен вкус. Тъкмо това е причината ненормативната лексика да присъства и в английската литература, и в прозата на Пушкин.
Според Стивън ПИНКЪР, професор психолог в Харвардския университет, за всички ругатни е характерен много силният емоционален заряд и ние не ги използваме просто така. Най-силно въздействащото и неприемливо използване на нецензурни думи е, когато те са насочени по адрес на друг човек. Но ругателствата могат да се използват и за изразяване на отношение към това, за което говорим. Нецензурните епитети, които могат да бъдат „извинени“, са емоционалните, породени от страх, болка, силно напрежение, защото е доказано, че те намаляват стреса.
Интересен е следният експеримент. Помолили доброволци да държат ръцете си в ледена вода и да търпят болката, без да употребяват нецензурни думи. После били помолени да повторят същото, но вече имали право да крещят, каквото си искат. Във втория случай участниците в експеримента не само че издържали по-дълго време с ръце в ледената вода, но и болката от изпитанието отшумяла по-бързо.
По интересен начин Пинкър коментира и въпроса
 
кои сфери на живота дават „храна“ за ругатните
Данните от множество езици показват, че най-вдъхновяващи за ругатни са сакралното (богохулството е историческият корен на ругатнята), сексът, телесните секрети, болката и презираните от обществото професии (например тази на проститутката). Табуирането на секса е нормално и разбираемо. Преди време феминистките се застъпваха за правото да изричат открито мръсни думи по адрес на това приятно занимание, но после стана ясно, че сексуалните намеци и обиди са по-изгодни за мъжете и доста по-оскърбителни за жените. Така че днес мръсните думи на сексуална основа, изречени от мъж, се таксуват като… сексуално насилие над жените.
С течение на времето някои табута за изричане изчезват, но на тяхно място се появяват нови. Например думата „цици“ се смяташе за нецензурна в близкото минало – сега се възприема като допустима. Или пък словосъчетанието „Чумата да те тръшне!“. Ако в стари времена то наистина е сковавало в страх адресата, то днес на никого не би направило впечатление, защото кой днес се страхува от чума. Възникнали са обаче нови страхове и нови табута.
Стивън Пинкър твърди, че
 
силата на табутата не е еднаква
във всички страни и в съответните им езици. Много по-трудно е да се прецени кои думи биха се оказали наистина неприлични, ако компанията е интернационална. Силата на табутата зависи и от ситуацията, в която се говори. Колкото и свободни да са станали нравите, много хора съобразяват говоренето си (и ругаенето си) със ситуацията и обкръжението. Ако например в компанията има дами или възрастни хора, силата на табутата е по-голяма. Ако общуването е в тесен приятелски кръг, силата на табутата отслабва. Интересно е, че много жени се въздържат от ругатни в присъствието на мъже, на които искат да се харесат. Жената, която псува, не е секси.
Понякога ругаем на чужд език и това ни изглежда доста приемливо. Но псувни, изречени на майчиния ни език, са далеч по-експресивни и оказват върху нас и околните далеч по-голямо влияние. Ето защо, ако ругаете, за да успокоите яда си, по-ефективно ще е да го направите на собствения си език. Ако ситуацията и обкръжението изискват да се изразите по-красиво и без да шокирате, направете го на чужд език.
 
Сладостта на забранения плод
Ругатнята действа не само като анестезия, но и като адреналин. Помага в трудни ситуации, позволява ни да се съсредоточим, вдъхва ни кураж. Въпреки това е срамно да признаем удоволствието от псуването, защото назоваването на някои части от тялото, както и действията, които те извършват, е също толкова неприлично, колкото и да ги демонстрираме пред публика. Ако в това нямаше нищо осъдително, лошите думи веднага биха изгубили своята сила и притегателност. Още от детството знаем, че ругатнята е източник на положителна емоция, и затова едва ли е редно да наказваме строго децата заради тези думи. Достатъчно е да обозначим границата на допустимото. Ругателството е всъщност набор от „вълшебни“ думи, които приобщават децата към света на възрастните. На подрастващите особено много им харесва да псуват, защото по този начин им се струва, че говорят на езика на възрастните и на киното и това им дава статус на възрастни. За жените пък псуването е знак за равенство с мъжете
 
подобно на късата коса и цигарите
Децата си съобщават забранените думи като пароли или ги разпространяват като тайно знание. Парадоксално е, че когато пораснем, хем продължаваме да ги употребяваме, хем започваме да осъждаме другите, които ги използват. Или казано по-просто, виним ги заради лошия им навик да псуват. Според данни от различни анкети 60% от хората смятат, че е недопустимо да се псува при каквито и да било обстоятелства. Също толкова голям е процентът на онези обаче, които си признават, че обичат да псуват. Голяма част от тях, естествено, се извиняват, че го правят рядко. Но кой може да докаже това?!
 
Емоционален мозък
Защо ругатните предизвикват толкова емоции – и у този, който ги изрича, и у този, към когото са отправени? В края на краищата това са просто думи. Работата е там, че ругатните действат върху дълбоки и отдавна формирани зони в мозъка, разположени в дясното полукълбо, обяснава Стивън Пинкър. И допълва: „Запазването на способността за псуване в случай на загуба на членоразделна реч означава, че табуираната лексика (както и останалите готови речеви формули) се съхранява в дясната половина на мозъка за разлика от речта, формирана по граматичните правила и изразяваща съчетания от идеи. Тя се поражда в лявата половина на мозъка.“ Дясната половина на мозъка е много по-активна, когато сме в плен на емоции, особено отрицателни. Установено е също, че съществува особена зона в мозъка, в която, ако се случат нарушения, те могат да доведат до копролалия (болезнено, понякога непреодолимо импулсивно влечение към цинична и нецензурна реч без всякакъв повод).
„Базалните ганглии (или подкоровите ядра, които участват в регулацията на редица моторни и психични процеси – бел. ред.) обикновено ни спират да изричаме лоши мисли и да постъпваме лошо с обичайното „това не бива!“. Ако обаче тази защита отслабне или се разруши, мислите, които сме отбелязвали като немислими и невъзможни за произнасяне, излизат на свобода“ – обяснява професорът от Харвард.
Другата причина за особената сила, която притежават ругатните, е нашето магическо мислене. Дори най-заклетите материалисти казват „Ако котка не ми мине път“, когато изразяват надежда за нещо, или пък прибавят израза „Не дай, боже“, когато изразяват на глас някакво лошо предчувствие.
„Проклятието, магията и ругатнята са начини, с чиято помощ хората се опитват да въздействат на света с помощта на думите, а табутата и евфемизмите са опит да бъде избегнато подобно (нежелателно) въздействие“ – казва Пинкър.
 
С разхлабена вратовръзка
Да псуваме е толкова приятно – в пушалнята, пред телевизора… Когато сме сред свои хора, можем да си позволим да излезем от нормата на литературния език точно така, както и бихме могли да свалим сакото и да разхлабим вратовръзката си вкъщи. Често нецензурните думи са и норма на поведение в офиса. По мнение на специалисти по управление на персонала псуването позволява на работещите да преодоляват умората и да намират решения на конфликтни ситуации на работното място. Освен това произнасянето на цинични думи някак сплотява служителите в компанията, поставя ги на едно ниво, споява екипа. Но все пак това не е правило. Едно е да употребяваш цинизми в общ и спокоен разговор с колегите, друго е да ги употребяваш пряко в общуването си с определен колега. Във втория случай цинизмите се приемат буквално и лично.
Днес нецензурни думи можете да чуете къде ли не. И все пак, колкото и да го нарушаваме всеки ден, табуто си остава. Псувните и нецензурните изрази са „разрешения“ да поговорим за „низкото“ също като по време на карнавал. Но заради кризисно високото напрежение днес обществото ни се намира в перманентно полукарнавално състояние, което, естествено, ражда и повече псувни. Да псуваш обаче е полезно и увлекателно само ако се прави на място, ако не се прави толкова често и ако се отчитат нюансите на ситуацията.
 
Из "Песента на славея" от Иво ИВАНОВ, Канзас 

"Може би най-мощният вдъхновител на войнишката псувня беше едно от най-свидните и палави чеда на Сатаната – младши сержант Славков. Той твърдеше, че е от Ямбол, ала всички знаехме, че е дошъл директно от огнената паст на ада. Веднъж няколко човека се бяхме „скътали“ в лъскалното (мястото, където войниците лъскат обувките си), тъй като там имаше стара чугунена печка. Бяхме се добрали до купчина окъсани, бракувани противогази и ги хвърлихме в печката за отопление. В началото всичко беше ОК – помещението се стопли, вкочанените ни пръсти възвърнаха цвета си, някой пусна транзистор и почнахме да блъскаме задължителния белот. Един бърз съвет: ако някога решите да запалите противогаз в затворено пространство – не го правете. След няколко минути настана истински хаос. Oт печката се донесе застрашителен тътен и гъсти кълба лепкав дим напълниха лъскалното. Буквално изпълзяхме на плаца като влечуги – с кашляне, хриптене и плюене. До ден днешен си спомням, че ми пропаднаха 4 деветки. Естествено, старата пушка Славков използва повода, за да ни накаже със следното свръхизобретателно изтезание: мръсникът седна удобно до прозореца на спалното помещение с цигара „Арда“ в устата и бутилка „Слънчев бряг“ в ръка и ни нареди да тичаме под прозореца с клонки в ръцете, така че той да вижда само клонките. Това според него бил „влакът на уволнението“, тъй като се създава ефектът, че той седи в купето на движещ се влак и се вглежда с носталгия в бягащите навън променящи се пейзажи.
Проблемът бе, че аз вече бях получил втора степен измръзвания на краката на някакво глупаво учение, а навън имаше виелица и температурата беше приблизително колкото на северния полюс на планетата Нептун. Около час по-късно демонът Славков отвори прозореца и ни нареди да спрем влака на уволнението. Полуживи застинахме, обнадеждени, че кошмарът ни е в края си, което се оказа частично вярно: младши сержантът се ухили, хвърли ни една яка конячена оригня и изневиделица изсипа огромна кофа с леденостудена вода върху главите ни. И в този момент буквално полудях, губейки всички задръжки: погледнах го право в очите през висулките в миглите си и му ударих такава епохална, всяваща страхопочитание, нечувана псувня, каквато би накарала дори Хю Хефнър да запали свещичка в „Александър Невски“. Псувах и не можех да спра: сигурно съм наругал него, майка му, баща му, всичките му 46 хромозоми и домашните животни на неродените му внуци. Дори запетайките в тази псувня бяха нецензурни и сигурно до ден днешен около мястото, където беше изречена, не расте трева. Естествено, попаднах в ареста, където имах много време да осмисля случилото се. След инцидента ротният офицер ми даде следния странен съвет: „Школник Иванов, следващия път, като усещаш необходимост да псуваш, използвай моя метод – вместо мръсен израз казвай някоя безобидна, хубава дума, която всеки обича. Аз например използвам думата „славей“!“
Не съм прибягвал до този налудничав метод, но малко по малко спрях въобще да псувам. Може би защото разбрах, че никога няма да надскоча токсичното съвършенство на ругатнята, която хвърлих в изуменото лице на Славков."

Публикувано в Болна тема, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ