Tyxo.bg counter

МЪЖЕЛАНДИЯ

Мъжеландия
или къде изчезнаха свестните мъже
 
от Ирена ГЕОРГИЕВА
 
септември, 2011 г.
 
 
©Cristian Ilie Ionescu / 123rf.com
 
Много често в ежедневието чуваме възклицания от сорта на „Вече няма свестни мъже“; „Язък, готините мъже станаха метросексуални. Истински мъжкари не останаха“. Като слушам тези изявления, се чудя дали не съществува таен свят, където са „изчезнали“ тези „истински“ мъже. Да наречем този свят Мъжеландия. Да, готините мъже са се оттеглили в паралелна, невидима за очите ни вселена, където живеят в щастливи комуни. Ритат си топка в парка. Поправят си колите. Пият бира. Гледат спортни предавания по телевизията. И през цялото това време се усмихват с плътни устни и прокарват красивите си пръсти през гъстите си ароматни коси… Също така в този именно приказен свят са се сгушили котенца за спасяване. Избухват пожари за гасене. Нежни домакини припадат на улицата в очак­ване да бъдат галантно свестени и… привлекателните мъже
 
спасяват, гасят и свестяват с целувки
Ако в този невидим свят живееха жени, то за всяка щеше да има по един подходящ страстен и всеотдаен партньор. Този мъж щеше да е наистина истинският – подкрепящ, чаровен и силен, без наличие на обсебващи роднини около себе си (ревнива свекърва например, на която с нищо не може да се угоди). Той няма в никакъв случай да е егоист. Ще е красив, но без да е самовлюбен. Ще е възпитан, без да е префърцунен. Ще е чистофайник у дома и истински мъжкар навън. Той никога няма да ви пренебрегва. Ще ви обсипва с искрени комплименти. Винаги ще е готов да подходи зряло – да обсъди с вас като с равностоен партньор всеки въпрос. Този прекрасен мъж ще може да овладява всяка ситуация и никога няма да ви лъже!
Но за жалост
 
в Мъжеландия няма жени
Ние всичките сме тук, в реалния свят, където момчетата са си просто момчета. В най-добрия случай мъжете са незрели и трябва да бъдат насочвани от половинките си (тоест от нас) в правилната посока. По дискретен и елегантен начин. Като им създаваме усещане за добре изпълнена задача например. Като не им задаваме много въпроси, защото това ги обърква… Иначе ще ни зарежат заради друга жена, която може дори да е по-грозна от нас, но която ще ги води към щастието с по-уверена ръка.
Разбира се, това е, що се отнася до най-добрите от тях… Още не сме споменали за предразположението на някои мъже към пристрастяване (към различни субстанции и хазарт например), за склонността им към агресивно поведение, мързел и сексуални извращения. А те са доста. Затова повечето момичета в реалния свят, които си мечтаят за идеалното гадже, идеалния съпруг или идеалния баща на децата си, представят си в детайли идеалния му външен вид и милото му поведение, остават горчиво разочаровани след сблъсъка си (или след няколкото си сблъсъка) с представителите на силния пол.
Прекалено черногледи станаха моите мисли, усещате ли? Някои могат да възразят, че
 
жените не сме толкова тъпи
че да допуснем връзка, годеж и сватба с подобни типове! Така е, представителките на по-красивата половина на човечеството дори сме много интелигентни. Но въпреки интелекта си и силната си интуиция ние не притежаваме свръхспособността да предвиждаме какъв е истинският характер на учтиво умилкващия се около нас мъж, с когото сме били на една, две, а понякога и на десет срещи.
В началото единственото, което е напълно ясно, е как изглежда нашият избраник. И именно в това е клопката. Ако той за нещастие отговаря на представата ни за външността на нашия идеален мъж, мозъкът ни автоматично одобрява кандидата със „сертификат“, че отговаря съответно и на всички други наши изисквания. Просто ние подсъзнателно свързваме определен външен вид със съответните желани от нас качества на характера.
Тъй като възприятията ни за цялата околна действителност се филтрират през нашите убеждения, а предварително изграденият, старателно кътан в сърцето ни мечтан образ на идеалния партньор е точно такова
 
вкоренено и закоравяло в нас убеждение
ние много лесно се подлъгваме (при това със стопроцентова увереност), че именно това е нашият мъж. Този, когото отъждествяваме с идеалната за нас външност или с определена показателна (според нас) черта на характера или поведението. Тази черта на характера обаче в някакъв момент се оказва, че изобщо не е показателна и не върви в комплект с останалото, което искаме, а минимум с 2–3 неща, които категорично не искаме. Самозаблудата ни не само продължава до сватбата ни, но и в годините след нея, а много често и (о, абсурд!) след развода, ако се стигне до там.
За всички несъответствия между нашия избраник и идеала ни ние обвиняваме себе си, него или обстоятелствата и докато напразно, но с неотслабваща надежда чакаме нашия мъж най-сетне да преодолее „временните“ си недостатъци и да блесне в „пълния си потенциал“, свестните мъже си пият бира в Мъжеландия, която все повече започва да прилича на митично място, закъдето и по-важното откъдето всички полети са спрени.
Никак не е чудно тогава защо толкова често чуваме (и изричаме) възклицанието: „Вече няма свестни мъже!“ Вече изяснихме последните три думи от това възклицание, нека сега се съсредоточим върху първата – „вече“.
 
Как така „вече“?
Това предполага, че в някакво „преди“ е имало свестни мъже в нашето измерение, в нашата галактика, на нашата планета. Към какво се отнася това „преди“ – към минала историческа епоха? Колко назад трябва да се върнем, за да открием истинска любов с истински свестен мъж?
Някои казват – през средновековието, в почти приказната земя на принцовете и принцесите, рицарите и трубадурите, поетите и смелите най-малки синове на селяни, готови да пожертват всичко в името на любовта (и половината царство, разбира се).
Факт е, че представата ни за романтичната любов е възникнала през Средновековието. Култът към женската красота и нуждата от ухажване на дамата на сърцето са понятия, свързвани несъмнено с историите за рицари в средновековното изкуство.
В съвременното съзнание
 
образът на рицаря
няма нищо общо с тежковъоръжения, облечен целия в метал воин, който, докато участва в кръстоносни походи коли и изнасилва десетки хора по пътя си. В нашето съзнание рицарят е мъж, който изнася серенада под прозореца на Рапунцел. Той е хубавец с метална ризница, с букет червени рози в ръка.
Истината е, че е достатъчно да гледате кой да е художествен филм, за да се отърсите от романтичните заблуди за средновековните взаимоотношения между него и нея. На тези, които не са почитатели на художественото кино, ще кажа: „Вземете коя да е средновековна песен и заместете „страст“ със „секс“; „цвете“ – с женските полови органи, а „сърце“ – с мъжки, и ще разберете за какво всъщност става въпрос. И като четете за непорочната (т.е. неплътската) любов, която средновековният рицарски идеал величае, имайте предвид, че сексът е забранен само с благороднички, в които рицарите така чисто и възвишено са се влюбвали. Нищо не се споменава за техните прислужнички, готвачки, перачки, миячки и за чистачките на конюшнята… Тоест за жените от простолюдието (схващате мисълта ми, нали?!).
Други обаче смятат, че представата за романтичната любов се корени в епохата на Ренесанса. (Признавам, че и аз съм от жените, които търсят свестни мъже сред интелектуалците на Ренесанса.) Възхищават се на
 
изисканите благородници с вкус към красивото
и на прелестното очарование на бохемския начин на живот. Но едва ли болшинството съвременни жени ще предпочетат тези почти феминизирани мъже, които могат да се окажат по-нежни и изискани от самите тях.
Някои мислят, че е необходимо да се върнем само няколко поколения назад, за да срещнем т. нар. истински мъж. Разбира се, това не е вярно. Нашите родители, прародители и прапрародители на нашите години са били съвсем същите като нас сега.
Изобщо като цяло представата, че в миналото „мъжете са били истински мъже, жените – истински жени, а малките зелени човечета от Алфа Кентавър – истински малки зелени човечета от Алфа Кентавър“, идва от широкоразпространеното предвзето убеждение, че всичко „старо“ е изпитано добро, а „новото“ е без никакво съмнение чист фалшификат. Е, какво да правим ние, жените, сега, когато стана ясно не само че свестните мъже ги няма, но и че никога не ги е имало?! Никога не са кръстосвали реални географски ширини, а са съществували само в романите, филмите по „Холмарк“, рекламите на ножчета за бръснене, женските фантазии
 
и в… детството
Да, в детството ни! Там се намира прототипът на „идеалния“ мъж. Оттам идва и „вече“ във „вече няма свестни мъже“.
Не става въпрос за историческото минало, а за личното „преди“ на всеки възрастен човек. Става дума за времето, когато татко/батко/класният в началното училище в малките ни очи е бил толкова идеален, перфектен и свестен, че после всеки партньор, който ни се разкрива в комплицираната си цялост (като деца ние сме неспособни да я проумеем), се разминава така драматично с идеала от нашите незрели емоционални спомени, че ни се струва едва ли не уродлив.
Как да се измъкнем от този Параграф 22?
Много просто. Трябва да пораснем! Да престанем да чертаем въображаеми образи и да държим на всяка цена да напаснем реалността към тях. Да поемем зряло полагащата ни се отговорност във връзката ни, да стъпим здраво на земята и да спрем да търсим ефимерния „идеален“ мъж.
Когато възприемем човека срещу нас със слабостите му и се научим да ги обичаме, с изненада ще открием как полетите от Мъжеландия до реалния свят най-сетне са пуснати отново. Тогава животът ни ще се напълни ако не с перфектни, то с много мили и свестни мъже. 

Публикувано в Взаимоотношения, Тя и Той
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ