Tyxo.bg counter

МЪЖКИЯТ СТЕРИЛИТЕТ – втора част

Безплодието е проблем и на мъжа
 
изповед
 
Да прережеш пъпната връв на стерилитета
Мария Стирянова е на 31 години и заедно със съпруга си и двете им деца живее в Стара Загора. Твърди, че благодарение на сдружение „Зачатие“ може да се радва на всичко, което се случва в живота й от 6 години насам, и винаги ще бъде част от мисията на форума, сайта и хората, свързани с него.
 
"И двамата със съпруга ми сме израсли в многодетни семейства с по три деца. Разликата във възрастта с моята по-малка сестра е почти 14 години и участвах активно в отглеждането й. Това ме подготви много рано психически за това така желано от много семейства събитие – зачеването и раждането на дете. С Николай сме заедно от 18-годишни, винаги съм твърдяла, че ако „объркаме“ нещата и забременея, дори и в тази възраст, ще запазя детето. Чувствах се готова да го имам. Завършихме, сгодихме се, започнахме работа и се отделихме от родителите. Тогава реших да повдигна въпроса за дете съвсем отговорно. Николай обаче ме пресече с желанието си това да стане едва след сватбата ни. Дойде и този ден и както беше уговорката
 
спряхме „да се пазим“
Изминаха 8 месеца от момента, в който започнахме активно да работим по въпроса за дете, а нямахме резултат. Наслушахме се на какви ли не истории на забременявания „от раз“. Нещо започна да ме човърка – как така при хората става от раз, а при нас не се получава?
Все още нямахме интернет вкъщи, започнах да посещавам интернет зала и се започна едно
 
 
търсене с думичката „зачеване“
Така попаднах на сайта на „Зачатие“. На началната страница на сайта имаше публикувани статии. Прочитах с огромно внимание всяка статия, после я разпечатвах и я носех вкъщи, за да я споделя с Ник. След като придобихме някакви съвсем базови познания за зачеването, предложих на Ник да посетим кабинет по семейно планиране. Оказа се, че основната му дейност е да раздава презервативи и брошури, как да се предпазим от полово предавани болести. Оттам ни насочиха към кабинета по стерилитет. На практика обаче такъв не съществува. Просто има такава табела на вратата на един от лекарите в АГ отделението в града ни. Без да губим време, посетихме въпросния кабинет. Тук ще си спестя определенията за „специалиста“, който ни прие в кабинета. Тъй като все пак имахме някаква представа, какви изследвания ни предстоят, попитахме за спермограма. Той се обърна към Ники и му каза да отиде в другата стая, имало списания, даде му и една пластмасова чашка. Абсолютно импровизирано
 
нехигиенично и в абсурдна обстановка
После докторът по завоалиран начин се опита да ни каже, че всъщност Ники има проблем и най-вероятно няма да мога да забременея от него. Дори ни предложи сами да погледнем на един допотопен микроскоп колко малко и колко неподвижни са сперматозоидите. Това беше първият „спермален анализ“, който направихме. Без цифри, без диагноза.
Ники беше стресиран от процедурата, но сякаш в началото и за мен, и за него нещата изглеждаха по-прости, отколкото бяха в действителност. И двамата обаче бяхме сигурни, че продължаваме напред и няма да се откажем, докато не успеем.
Много тежко му беше след поредната контролна спермограма, в която се констатира, че подобрението е минимално. Тогава ме попита: „Чудя се защо още се занимаваш с мен.“
 
Последва криза в отношенията ни
но за наша радост успяхме да я преодолеем. Обичам съпруга си и знаех, че той е моят спътник в живота и каквото и да става, аз ще стоя до него.
Реалната диагноза на съпруга ми беше поставена около година и половина след като тръгнахме по трънливия път на семейство със стерилитет. Свързахме се с нашите лекари д-р Даскалови, посетихме специализирана клиника, направихме необходимите изследвания и се оказа, че положението не е безнадеждно. Диагнозата на Ники беше астенотератозооспермия – занижено количество на сперматозоидите, намалена подвижност и нисък оплодителен потенциал като цяло. Прогнозата за спонтанно зачеване при нас не беше висока (около 2%), но все пак я имаше.
Освен задължителната спермограма при Ник се наложиха и съпътстващи изследвания – микробиология, хормонални изследвания, генетични изследвания. При посещение при уролог беше констатирано варикоцеле (разширени вени на тестисите – бел. ред.). Варикоцелето отстранихме почти веднага. След това продължих и с моите изследвания, които не констатираха проблеми. При Ники след операцията започнахме терапия с витамини и хранителни добавки, за да подпомогнем до някаква степен сперматогенезата.
 
Изчетох много информация
той изпи доста лекарства. Съдействаше безропотно за всичко. Отказа цигарите, правеше си контрастни душове, ограничи твърдия алкохол до минимум, спеше без бельо. Терапията му на месец струваше около 180 лева. Сутрин, обед, вечер – хапчета и чайове. Всичко това продължи 11 месеца.
Последва консултация с още двама специалисти и заключението отново беше с препоръка за АРТ (ИКСИ). Беше лято, решихме да си починем от лекари и през септември отиваме за процедура. Съдбата обаче беше благосклонна и 15 дни по-късно се сдобих с прекрасен
 
 
 
положителен тест за бременност
Стефания е голямото ни дете. Изкарах страхотна бременност и леко раждане. След нейното раждане решихме, че няма да чакаме и ще опитаме отново, защото искахме още деца. С Преслава забременях три месеца след като стартирахме опитите отново. Преслава проплака в ръцете на д-р Васил Даскалов, който беше до нас през целия път до родилната зала. Ники преряза пъпната връв на бебето, никога няма да забравя погледа му, когато я видя за първи път – заради това си струва всичко и бих го преживяла отново.

Публикувано в Болна тема, Стил на живот, Топ статии
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ