Tyxo.bg counter

НАЙ-ПРЕКРАСНАТА НА СВЕТА

Най-прекрасната на света
 
ноември, 2011 г.
 
 
© Michele Piacquadio / Depositphotos.com
 
Идеален дом, идеална работа, идеален мъж, идеална външност, идеални деца…
Не е ли това идеално тежкият кръст, който съвременната жена носи на идеалните си рамене? Перфекционизмът е модерна заразна болест. Не вярвате?! Ще се опитаме да докажем аксиомата „Най-доброто е враг на доброто“.
 
Презокеански авиолайнер лети от Лос Анджелис към Лондон. И още неиздигнал се от полосата, изведнъж пилотът набива спирачки. По-късно се изяснява, че в турбината е попаднала птица, която е можела да стане причина за сериозна катастрофа. Самолетът веднага е върнат в района на летището, а уплашените пасажери са поведени към изхода. Всички с изключение на една пътничка от първа класа, телохранителя є и двамата є синове. Без оглед на обявената тревога въпросната пътничка отказала да напусне самолета, преди да се преоблече в дизайнерски дрешки и преди да се гримира. И докато другите пътници отправяли горещи благодарности към бога, че ги е спасил от явна смърт, тази жена с невъзмутим вид се пудрила и търсела в багажа си обувките Dior с десетсантиметрови токчета. За да се появи с тях, излизайки от самолета.
Вие знаете коя е тази пътничка. Казва се Виктория Бекъм. А този епизод от нейния живот е абсолютно, макар и абсурдно реален. Впрочем опитайте се да я разберете. Тя все пак е публична личност. Височината на токчетата є, формата на очилата є и тенът на лицето є се обсъждат почти толкова често, колкото изборът за президент на САЩ и световната икономическа криза. Къде по-трудно ще ви е да проявите разбиране към някоя
 
обикновена жена перфекционистка
Да я наречем условно Катя. Та въпросната Катя си направила поход в Австрийските Алпи, идеално гримирана, по дизайнерски сандали. При това Катя не е някоя разглезена богаташка, а сериозна бизнес дама. „Не мога по друг начин – обяснява самата тя. – Когато излизам от вкъщи, без значение къде и за какво отивам, се чувствам длъжна да изглеждам и-д-е-а-л-н-о.“
Да изглеждаш идеално обаче, все още не е всичко. Стремежът към съвършенство осветява живота на много жени като Катя – като се започне от интериора на жилищата им и се стигне до тяхната работа. Всичко изглежда перфектно.
Вие също навярно познавате такива жени, които работят като машини и щом стане дума за работа, се преселват в офиса и буквално напускат живота, докато не я свършат. Забравят за мъжете, приятелките си и за самите себе си дори.
Те смятат себе си за отговорни хора, чиято работа не би могла да бъде свършена от никого другиго. Тях думата „добре“ въобще не ги устройва. Още в училище, когато са получавали четворки, родителите всеки божи ден са им натяквали, че трябва да поправят оценката си на шестица. Тези жени не могат да се наслаждават на настоящето, защото винаги живеят в бъдещето, от проект към проект.
 
Какво е това, кой е този
Хората, които във всичко и винаги се стремят да постигнат съвършенство, се наричат перфекционисти (от латинското perfectus – идеален). Тях ги характеризира сбор от качества, които, разгледани поотделно, са си напълно положителни, но взети заедно, образуват взривоопасна смес както за своите притежателки, така и за обкръжението им. Високи изисквания към себе си и околните, специално внимание към детайла, подреденост, педантичност, стремеж всичко и винаги да се прави „за шестица“ (наричат го още комплекс на отличничката), почти параноичен страх от грешки (перфекционистките се страхуват заради грешката да не изгубят благоразположението на другите хора), крайно болезнено отношение към критика, хиперотговорност, желание за тотален контрол над всичко и всички, неумение да се делегират пълномощия… Вярно, психолозите твърдят, че всички тези качества са само последици, само върхът на айсберга, а основната причина за вечния стремеж към идеала е много по-банална – неприемане (да не кажем нелюбов) на себе си.
И въпреки че перфекционизмът е наричан „болестта на XXI век“, той все пак не е болест, а свойство на характера.
А характерът, както е известно, се формира в детството – между третата и шестата ни година, когато се появяват схващания, от които човек несъзнателно се ръководи цял живот (ако, естествено, в един прекрасен ден съзнателно не реши да ги преразгледа). Родителите на бъдещите перфекционисти по принцип обръщат повече внимание на недостатъците и дефектите на децата си, отколкото на техните достойнства и успехи. Те често ги сравняват с другите деца, в резултат на което детето решава, че за да заслужи любовта на родителите, не е достатъчно да бъде просто добро, трябва да бъде идеално.
Перфекционизмът е вид защитно поведение. Човек се опитва винаги да бъде на висота, за да не се сблъска със собствените си страхове да бъде никой и нищо.
Това в известна степен е отговор на родителската директива: „Ако не получиш шестица, нищо няма да излезе от теб.“
 
Вирус или бактерия
Всеки си има своя представа за перфекционизма. Това, което на едни се струва безкраен идеализъм, за други е норма на живот. Перфекционистките са дами, които през зимата се осмеляват да се облекат целите в бяло и при това да не се изцапат. Перфекционизмът може да се каже, че е женска болест. Опитайте се да излъчите няколко перфекционисти за себе си. Ще видите, че дамите ще се окажат повече в списъка.
Съвременното момиче е буквално програмирано да бъде самото съвършенство. На момчетата се позволяват много повече грехове.
Историята знае немалко перфекционистки, така че тази „болест“ може да се окаже не толкова модерна. Царица Клеопатра например, умирайки, наредила да я облекат и гримират, за да си отиде от света като на парад. Коко Шанел пък карала моделите си по осем часа на ден да стоят на крак – дрехите си тя проектирала не на скици, а, така да се каже, в натура. Впрочем на Шанел принадлежи знаменитата фраза: „Ако жена дойде при мен без червило, няма дори да разговарям с нея.“
Публично наричат себе си перфекционистки певиците Мадона, Кристина Агилера и нашата Лили Иванова. А също и актрисите Джейн Фонда, Людмила Гурченко, Гуинет Полтроу и Дженифър Анистън.
През последните години от „вируса“ перфекционизъм са заразени и много обикновени жени. Средностатистическата жена днес постоянно се чувства неудовлетворена, защото се сравнява с други. Тя се оглежда в огледалото и вместо да види там красива кожа и гъста коса, забелязва първо прекалено малкия си бюст. Жените често си самовнушават, че за да са щастливи, не е достатъчно да имат хармонични любовни отношения – нужно е още и децата им да са идеални, в дома им да няма и прашинка, работата им да не е обикновена работа, а мечта, а приятелите да са такива, с които няма да се срамуват да се покажат пред хората. Човек с такива претенции никога не може да е щастлив.
 
Достатъчно добри
Разгледани поотделно, качествата на перфекционистките напълно заслужават уважение. Те са дисциплинирани и трудолюбиви (макар след тях да има и такива, които отлагат започването на работата, защото се страхуват да не направят грешка и да претърпят неуспех), търпеливи, акуратни, настойчиви, усърдни… На тях можеш да се опреш като на себе си, те знаят какво искат, честолюбиви и амбициозни са. Перфекционистките обикновено обичат и ценят началниците си, но тихо ненавиждат колегите и подчинените си. Но писателят Съмърсет Моъм ги е характеризирал безпощадно добре: „Перфекционистите имат един-единствен недостатък – те са невероятно скучни.“
В любовта перфекционистите не са най-раздаващите се хора. Но имат оправдание. Защото този, който не обича себе си, му е още по-трудно да обича друг.
В своя партньор те вечно търсят недостатъци, съревновават се с него във всичко, ако, естествено, въобще са успели да си намерят партньор, защото в гонене на идеала перфекционистките посвещават повече години, отколкото на самата любов.
Ако предположим, че перфекционизмът е болест, май няма особена необходимост тя да бъде лекувана, особено ако не създава дискомфорт на човека, който е болен от нея. Но е вярно и че някои перфекционисти страдат от сериозни неврози и прочие психически проблеми на почвата на перфекционизма. Психотерапевтите съветват тези хора да си повтарят постоянно на ум: „Аз съм достатъчно добър.“ Впрочем до психотерапевт работата може и да не стигне. Както показва опитът, много „отличници“ в някакъв момент се сриват и започват да изкарват двойки, изпитвайки от това огромно удовлетворение. Май на това му се вика излекувал се перфекционист. 

Публикувано в Женски работи, Здраве
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ