Tyxo.bg counter

НАПРАВИ МИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Направи ми предложение
 
април, 2011 г.
 
© Ssuaphoto | Dreamstime.com
 
В наше време все повече двойки не бързат да регистрират своите отношения пред държавата. Но въпреки това фразата „Ще се омъжиш ли за мен“ продължава да тормози женските главици и да разпалва въображението на мъжете. Защо този ритуал все още не е лишен от смисъл?
 
През 90-те години на миналия век изглеждаше, че институцията „брак“ се е срутила до основи. Но не ви ли се струва, че през последните 2–3 кризисни години хората масово вдигат сватби? Парадокс, нали? Само дето на мястото на традиционните сватбени тържества се нароиха незабравими сватби със специални ефекти, подготвени професионално от сватбени агенти. Впрочем агентите планират даже и такъв интимен момент като предложението. Десетки сайтове публикуват сценарии за
 
предлагане на ръката и сърцето
Един от тях например препоръчва съвместен скок с парашут в този сюблимен момент. Мъжът трябва да намери сили в себе си да изрече решително, че няма да дръпне спусъка на парашута, докато избраницата му не отговори с „да“. На въпроса, как се прави предложение на мъж, също има много идейни отговори. Но има една съществена разлика. На жените обикновено се препоръчват действия, с които да подтикнат мъжа на мечтите си да произнесе заветните думи „Ще се омъжиш ли за мен?“.
 
Кой за какво мечтае
Съвременната жена е затруднена в намирането на потенциален съпруг много по-малко, отколкото се опитват да ни убедят медиите и киното. Тя е икономически независима. Положението є в обществото вече не зависи толкова от това, как и за кого се е омъжила, а по-скоро от нейното образование, талант, опит и от личните є качества. И все пак във всяко момиче живее невинаги осъзнатата представа, че то става истинска жена едва след като някой мъж го поиска. Но не е ясно какво кара мъжете да правят предложения. Като предлага ръката си, мъжът се приближава към мечтата си да заеме мястото на родоначалник на семейство и на блюстител на „семейния закон“. В традиционната ни култура момчето преминава през обреда инициация – посвещение в света на възрастните (подлага се на различни изпитания), за да стане мъж. Само след това то може да се ожени.
Обичаят крадене на невеста, който и до днес съществува някъде у нас, а и при други народи, е също доказателство, че мъжът се стреми да наложи силата си и да декларира способността си да бъде мъж.
В съвременните общества от западен тип не съществува аналог на инициацията. Но, изглежда, тя тайно присъства в брачните ритуали. Мъжете поемат сериозна отговорност, като предлагат брак и с предложението си заявяват своята готовност да я понесат и да изпълняват брачните си задължения. Така те утвърждават статуса си на възрастни мъже.
 
Принцът от детството
Избраниците, получили предложение, често са разочаровани от начина, по който то е било направено. Сигурно защото женската памет е запечатила една картинка от детските книжки – прекрасната принцеса с красива рокля, качена на белия кон до принца – и на по-малко от това тя не се съгласява. За да може възлюбената да се окаже в приказката и да се почувства принцеса, сватбената индустрия е измислила десетки необичайни предложения: във въздушен балон, с пръстен, потопен в чашата с шампанско, под дъжд от рози…
Виждайки мъжа буквално в краката си, жената осъзнава своята сила. Това още веднъж я убеждава колко е ценна и значима. Но и на мъжа му е приятно да се почувства рицар, достоен за любовта на прекрасната дама.
Игровите форми на предложения осъществяват древната мечта за превъплъщение в прекрасен принц, спасител, предан на своята любима. Те повтарят сюжета още на трубадурите от средновековието.
 
На нивото на идеала
Днес мечтата за вдигане на приказна сватба като на Спящата красавица може да се стори наивна и да наведе на мисъл за незрялост. Днешните медии са създали бляскавия мит за това, как трябва да изглежда един успешен живот. Предишната културна норма оперираше с понятията „доблест“, „благородство“, „сила“, „знания“, „власт“. Днес за житейския успех се съди по богатството, светската популярност и придържането към модата. Който си няма собствени ориентири, се стреми да съответства на общата представа за това, „какво е прието“, ръководи се от желанието да не бъде „по-долу от останалите“.
Интересно е, че приказките са били измислени във времената, когато браковете са се сключвали основно според обичаите и доводите на разума и са събирали по-скоро два рода, отколкото две души. Но някои все пак са избирали любовта дори и тогава.
Когато принцът качва красавицата на прословутия си бял кон, той не пита дали може да направи това нито своите родители, нито родителите на невестата. И хубавицата също слуша само гласа на сърцето си. Дълбокият смисъл на ритуалите е, че те са създадени, за да издигнат отношенията между двама на нивото на идеала. Казват, че браковете се сключват на небето – това значи, че отношенията между двама души са минали в друго измерение, станали са по-големи, отколкото просто отношения между човек и друг човек на земята. Всички тези бели ленти, куклите на предния капак на сватбено украсения автомобил или многоетажни торти могат и да се струват смешни на някои хора. Но с тяхна помощ мъжът и жената се опитват да създадат това ново измерение. Естествено, всичко това работи само в случай, че двамата се обичат. Ако е само имитация, игра, в която няма нищо освен форма, полза няма.
 
А любовта?
Кой как разбира думата „любов“, много зависи от това, кой как разбира живота въобще. На европееца му е присъщо диалектическото възприемане на света. В конфуцианството например въобще няма такова понятие „любов“. Индийците например, при цялата тази изумителна сексуална митология, са сексуално много сдържани хора. Любовта е толкова разнообразна! Като красотата. За едни „красиво“ е дълги крака, а за други – широко лице с малък нос.
Ние не може просто да следваме чувствата си. Трябва и да разберем, че чувстваме, за да действаме осъзнато, за да правим съзнателни избори и да поемаме съзнателно различни отговорности. Само от този момент нататък можем да говорим за вътрешна свобода.
Само ти и аз
Като ритуал предложението за брак се различава по няколко неща от самата сватба. Първо, това е момент изключително и само за двама души. Даже и ако предложението се прави пред купчина народ – от сцената на театъра или чрез билборд в центъра на града. Второ, този прекрасен миг обикновено го запечатва единствено паметта ни. Трудно ще ви е да намерите човек, който да има такава снимка в семейния си албум: „Виж, внучката ми, тук правя предложение на баба ти…“
И трето, предложението е миг на решимост и заедно с това страх даже и при този, който е уверен в положителния отговор. Сърцето замира – та нали тя може да откаже в последния момент. Но ако отговорът е положителен, то това е преживяване на взаимна радост, на доверие към бъдещето и на такава откритост и готовност за щастие… която може би е и щастието от най-чиста проба.

Публикувано в Взаимоотношения, Тя и Той
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ