Tyxo.bg counter

НЕОМЪЖЕНИТЕ И ОБРАТНИТЕ ИМ

Неомъжените и обратните им
 
Ако все още чакате своя рицар на бял кон, който ще се ожени за вас, независимо че сте вече над трийсет и сте се снабдили с първите си бръчки и с излишни килограми, значи вие все още вярвате в историята за Бриджит Джоунс. Книгата на Хелън Фийлдинг се превърна в нещо като бял кон, който пренесе рицарката Бриджит в десетки страни по света. Книгата и нейната рицарка не сбъднаха веднага мечтата на тези жени да се омъжат, но им показаха, че не са сами.
У нас вече са прекалено много симпатичните, самостоятелни и свободни жени над 30, които имат успешни кариери, вечер посещават залите за спорт, пътешестват много. Отстрани изглежда, че живеят прекрасно, но ние знаем, че
 
тяхната цел е да си намерят мъж
на когото могат да се опрат и с когото да създадат семейство.
Историята на Бриджит Джоунс ни показа, че независимо от външната увереност и желанието да блеснеш в работата в сърцето на свободната жена се таи една мечта – да облече бяла сватбена рокля. Образът на главната героиня на романа на Филдинг не се е родил от нищото. Преди двайсет години се е смятало, че неомъжената жена на средна възраст е диагноза. През 1986 г. списание Newsweek, което тогава имало скандална репутация, публикувало статията „Сватбеният крах“. В текста се казва, че ако свободната жена е вече на 35, то остават само 5% вероятност тя да се омъжи. Жената на 40 години изобщо не би могла да стори това и е по-вероятно да загине от ръка на терорист, отколкото да се отправи към олтара. Тази статия възбудила всеобщо вълнение, а най-силно от нея се възмутили свободните жени на 35 и повече години.
Днес Newsweek по-скоро би взел думите си обратно. Голяма част от
 
„бракуваните“ жени от статията са… омъжени
Вероятността една Ева да встъпи в брак около и след 35 години е повече от висока през ХХІ в. Средната възраст на жените, които се омъжват за първи път, се увеличава с всяка изминала година. Освен това вече никой не се учудва на представителките на нежния пол, които раждат първото си дете на 40 години. Въпросът не е само в късния брак, колкото в други обективни причини, поради които жената не може да има дете по-рано. Например невъзможност да забременее по физиологични причини или пък чисто психологическото усещане, че все още не е готова за потомство.
Въпреки че отношението към брака и майчинството силно са се промени през последните години, за огромна част от младите жени
 
семейните ценности си остават традиционни
Момичетата се вълнуват ще срещнат ли мъжа и ще се радват ли на семейно щастие. „Страхувам се, че мъжът, с когото се срещам в момента, ще излъже очакванията ми и ще ме изостави, когато прехвърля трийсетте. Тъкмо така се случило с леля ми, която и до днес е стара мома.“
Именно от такива съмняващи се във всичко хора брачните агенции правят пари. Занимават се с това да внушават, че любовта не идва сама. Във Великобритания вече има компания, която дава дори официално становище дали партньорите стават за бъдещи родители. Срещу около 145 лири мъжете могат да научат нивото на хормона на anti-mullerian, който се явява и основен показател за тяхната плодовитост. Вероятно скоро ще дойде времето, когато мъжете и жените ще съобщават нивата на половите си хормони при регистрация в сайтовете за запознанство.
Създаването на истории с щастлив край, подобни на тази на Бриджит Джоунс, е
 
своеобразен женски протест
Посланието е „Всеки има право на щастие на всякаква възраст“. Целта е сто процента да се поддържа надеждата на жените, че ще се омъжат. Авторката на книгата също спечели доста пари от този образ.
Разбира се, животът на реалните свободни жени съвсем не прилича на това, което книгите и сериалите показват. Във филмите неомъжените кариеристки карат скъпи коли, живеят в големи и добре обзаведени жилища, но никакъв разкош не може да замени истинското женско щастие. Жените, които са сами, могат много лесно да бъдат разпознати по това, че винаги стоят до късно в офиса. Когато дамата е все още на 25, работата действително може да бъде неин приоритет. Тя знае, че ще има деца и ще създаде семейство… някога. Но точно сега пред памперсите и ходенето до детската кухня предпочита хубавата кола и офиса. Когато минат няколко години, на нея започва да є липсва топлината на семейния уют. Но възможно ли е след няколко „пропилени“ години да бъде намерен подходящият партньор? Статистиката казва, че сред 35-годишните има
 
 
много повече свободни дами
отколкото господа. Въпреки тези факти жените над 35 съвсем не са склонни да се влюбват във всеки срещнат.
Една от изповедите, които записахме, е на жена, която се възползва от услугите на фирмите за запознанства и интернет. „Не мога да се оплача от липса на интерес към мен, при това ходя на срещи само с мъже на моята възраст. Но имам приятели, които са на 40 и се срещат само с момичета на 20 години. По мнение на приятелите ми мъже жените на 20 изглеждат значително по-привлекателни и можеш по-лесно да ги приучиш към твоя начин на живот. Лично аз се старая да показвам на мъжете каква съм и на какво съм способна. Не ми се иска да ме баламосват на моята възраст. Мъжете също се държат много по-внимателно с жени на моите години. Когато бях на 20, можех първа да позвъня на мъж за среща и това се харесваше и на двете страни. Ако сега направя нещо подобно, мъжът отсреща ще си помисли, че искам парите или спермата му.“
Друга жена разказва: „Понякога си мисля, че всички любовни истории завършват с някаква лъжа. Връзката ми продължи три години и приключи преди два месеца. Приятелят ми се оказа гей. Как можех да разбера, че от години той се бори с влечението си към мъжете? Може би просто на мен не ми провървя. След всичко това не намразих мъжете, но на моята възраст наистина е трудно да намериш близък човек.“ Причините за тази трудност са прости. С възрастта ние се отнасяме към мъжете много по-внимателно и не сме така доверчиви, както когато сме били млади момичета, на които са обещавали целия свят.
 
Следващата драма
на свободните жени е, че понякога те не смеят да споделят на многодетните си приятелки колко много искат собствено дете. По-скоро многодетните приятелки биха споделили, направо биха се оплакали на бездетните, че мъжете им не им помагат в отглеждането на малките. Накрая те дори могат да заключат: „Ти си сама, нямаш такива грижи и си спокойна. Какво не бих дала за живот като твоя!“ За неомъжената жена такова изречение е удар в сърцето. За нея семейството с всичките му грижи и отговорности е мечта и рай, а всекидневните тревоги около съпруга и децата изглеждат обвити в розови облачета. И ако това приказно щастие в очите на неомъжената жена завърши с нервна криза и развод на приятелката є, свободната жена наистина може да се уплаши. Но само временно, защото неомъжените не разбират колко са тежки проблемите на семейните жени. Например колко трудно се намират детегледачка или свободно място в детската градина. А истината е, че жените нито трябва да бъдат самодоволни от това, че са омъжени, нито нещастни от това, че не са. Никакви препоръки не могат да отменят факта, че понякога между неомъжените и обратните им зее огромна бездна. 
Случвало ли ви се е да сте на почивка и да се запознаете с жена, с която ви се струва, че много си пасвате, докато едната не разбере за другата, че е бременна и съпругът є ей сега ще дойде? Колко пъти сте наблюдавали или участвали в такива ситуации? Приятният разговор между две такива „неравностойни“ жени бързо свършва, щом едната разбере, че другата е…
 
 
Наистина ли между тях няма нищо общо
или цялата работа е във взаимното доверие помежду им? Другите разриви се случват, когато омъжените жени ревнуват съпрузите си от свободните жени. Семейните мадами мислят, че работата на свободните е да съблазняват наляво и надясно.
Омъжените жени много бързо забравят какво е това да бъдеш свободна. Всяка неомъжена има противоположни приятелки, които смятат връзките є за повърхностни, дори глупави. Именно за такива самотнички и нещастнички е Бриджит. На тях тя импонира. Дали обаче приятелките на Бриджит от реалния живот се досещат, че след сватбата и особено след раждането на първото дете, приказката свършва и Мистър Съвършенство се превръща в мистър… хайде да не казваме какъв?
„Дневникът на Бриджит Джоунс“ не е лекарство. Проблемът на неомъжените жени често пъти не е самотният им статус, а фантазиите. Никой не спори, че фантазиите, когато се направляват в подходяща посока, наистина ни помагат да живеем. Понякога обаче те толкова ни отдалечават от реалния живот, че на тяхно основание ние напълно безсмислено очакваме разни невъзможни неща, като например световна слава или принц на бял кон. Друга грешка при фантазиите е, че някои щастливи жени си въобразяват, че са нещастни и че други са по-щастливи от тях. Всички тези грешки на база фантазия пречат на жените да оценят какво могат да имат реално и какво – не. Я, помислете дали не сте щастливи неомъжени и сами? Без да фантазирате с „Дневникът на Бриджит Джоунс“ в ръка, защото книгите подхранват фантазиите.

Публикувано в Взаимоотношения, Топ статии, Тя и Той
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ