Tyxo.bg counter

НЕЩО СРАМНО ЗА КАЗВАНЕ

Нещо срамно за казване
 
януари, 2011 г.
 
Съществуват проблеми, за които ни е неловко да говорим не само с близките си хора, но и с лекарите. Ще се опитаме да ви убедим, че няма смисъл да страдате и да мълчите…
 
 
1. Неконтролируемо изпускане на урина
Лекарите твърдят, че всяка трета жена страда от това. Независимо от големия брой на страдащите, малко са тези, които се решават да потърсят лекарска помощ. Изпускането на урина е факт, когато мускулите, които поддържат пикочния мехур и сфинктера, се отпуснат (след раждане или поради възрастови изменения).
Какво да правим?
Проблемът не само няма да изчезне от само себе си, но може и да се влоши.
► Необходимо е да се обърнете за съвет към уролог и гинекологлечението трябва да бъде комплексно.
► По-малко кафе, силен чай и алкохол! Тези напитки съдържат вещества, които дразнят пикочния мехур. Недейте да ходите до тоалетната „за всеки случай“, защото, ако освобождавате пикочния мехур прекалено често, той ще става все по-слаб и ще работи все по-неефективно.
► Пийте достатъчно количество течности на ден. При недостиг на течности в организма урината става толкова концентрирана, че започва да дразни пикочния мехур и води до непрестанна необходимост да бягаме към тоалетната. За да не се случва това, пийте не по-малко от 1,5–2 л вода или чай на ден.
 Започнете да правите специални упражнения за укрепване на тазовите мускули. Информирайте се за упражненията на Кегел, които могат да ви помогнат в случая. Лекар специалист ще ви обясни как точно да ги изпълнявате. Изследванията показват, че след 2–3 месеца редовни тренировки симптомите отслабват значително при 80% от жените.
 Ако упражненията не ви помогнат, възможно е да ви помогне хирургична операция. Най-ефективният метод за отстраняване на проблемите, свързани със задържането на урината, е оперативният. При тази операция се създава изкуствена поддръжка за пикочния мехур и уретера с помощта на съвременни полимерни материали.
Обилно потене
Човек трябва да се поти, тъй като това е естествен процес на прочистване на организма, при който потта овлажнява кожата и регулира телесната температура. Но прекаленото потене (буквално плувате в пот, без да са налице фактори, катализиращи потенето) е неприятен проблем. Обилното изпотяване се нарича хиперхидроза на медицински език. Дланите, стъпалата и подмишниците са най-проблемните зони, тъй като там е разположено най-голямо количество потни жлези. Обикновено този проблем възниква в детска или подрастваща възраст. Известно е също, че в 40% от случаите хиперхидрозата се предава по наследство.
Какво да правим?
 Най-простата препоръка е често да си взимате душ, след което да обработвате подмишниците с антиперспирант, а не с дезодорант. Дезодорантите съдържат дезинфекциращи и дезодориращи консерванти, които унищожават бактериите, виновни за неприятната миризма. По съвсем различен начин действат антиперспирантите. В техния състав влизат органични соли на алуминия и цинка, които свиват потните жлези. В резултат отделянето на пот се намалява с 20–40%. Тоест те въздействат директно на потните жлези и фактически нарушават естествените процеси в организма. Това е причината, поради която лекарите дерматолози много често спорят докъде се простира ползата и докъде – вредата от антиперспирантите. Най-разпространеното мнение е, че „затварянето“ на порите на малки участъци от тялото не е вредно.
► Инжекция ботокс. Това е доста радикален метод. Въпросната инжекция „изключва“ нерви, които отговарят за работата на потните жлези, и затова е много ефективна за областта на подмишниците. Ефектът трае от 6 до 18 месеца. Лошото е, че методът има много противопоказания и не се препоръчва на всекиго.
► Може да пробвате йонофореза. Това е процедура, при която пациентът държи дланите и стъпалата си във вода, през която минава слабо електричество. Ефектът от процедурата трае от 4 до 6 седмици.
► Друг вариант е операцията на подмишниците, при която се отстранява слоят от кожата, където са разположени потните жлези. Друго спасение е ендоскопската торакална симпатектомия – операция, при която се блокират нервите, отговорни за изпотяването на дланите.
2. Прекалено окосмяване
Сериозен проблем за много хора, особено ако космите растат върху лицето, раменете, гърба, ръцете и краката, ниската част на корема и вътрешната страна на бедрата. Защо се случва това? Причината може да бъде генетична особеност. Също толкова честа причина е и хормоналният дисбаланс. В някои случаи прекаленото окосмяване е симптом за поликистозни яйчници при жените (но не е единственият признак на това заболяване). Сигнал за кистозни яйчници може да бъдат нередовната менструация, затлъстяването, както и проблемното зачеване.
Какво да правим?
 Съществуват различни видове епилации, но трябва да имате предвид, че обезкосмяването завинаги е невъзможно. Електроепилацията гарантира неколкомесечна трайност на обезкосмяването. Лазерната и фотоепилацията са по-малко болезнени, но ефектът от тях е по-краткотраен и освен това имат повече противопоказания. Биоепилацията е достатъчно безобиден метод по отношение на последиците, но и той има минуси. Ето защо е най-добре да изберете подходящия за вас метод с помощта на специалист дерматолог.
 В някои случаи помага хормоналната терапия, но само при условие, че сте под строгия контрол на лекар ендокринолог. Когато например обилното окосмяване се дължи на поликистозни яйчници, хормоналното лечение е основно. В изключително редки случаи окосмяването е въпрос на патология, изискваща оперативна намеса.
3. Метеоризъм (газове в червата)
Газовете са неприятно, но напълно нормално, естествено явление, резултат на взаимодействието на бактериите с непреработената храна. Метеоризмът е съпроводен от звуци и миризма, които създават усещането за неловкост. Метеоризмът обаче не е вреден, освен ако не е съпроводен от запек и кръвотечение.
Какво да правим?
► Избягвайте консумацията на бобови храни, зеле, цветно зеле и броколи, стафиди и грозде, както и продукти, съдържащи заместители на захарта (аспартам, сорбитол или фруктоза).
► Яжте и пийте, без да бързате. Внимателно и продължително дъвчете храната. Не приемайте газирани напитки, особено сладки.
► Не се обличайте с тесни дрехи, които притискат стомаха и пречат на газовете свободно да циркулират в стомаха.
4. Сърбеж в ануса
Сърбежът в ануса обикновено възниква като реакция на химическите вещества, които се съдържат в течния сапун, геловете за душ и пяната за вана. Причините могат да бъдат и различни инфекции, заболявания на правото черво, алергични реакции, а също и глисти, които най-често са причина за нощните сърбежи.
Какво да правим?
► Ограничете възможните дразнители. Не използвайте твърда тоалетна хартия, а също и цветна и ароматизирана. За интимния си тоалет използвайте специални средства с неутрално съдържание на рН, а също и лосиони и влажни кърпички за деца без ароматизатори.
► Старайте се да не се чешете. Това поврежда кожата и малките раздразнени участъци се превръщат във входове за инфекции. След чесане сърбежът става още по-силен. А ако имате глисти, яйцата им могат да попаднат по ноктите ви и така да се изложите на риск от повторно заразяване.
► От глистите можете да се избавите с помощта на прости лекарства.
 Силният сърбеж може да бъде намален с помощта на антихистаминови препарати.
 Ако не се справите самостоятелно с проблема и сърбежите продължават дълго време, обърнете се към лекар проктолог.
5. Лош дъх
Най-честата причина е заболяване на венците, но виновници могат да бъдат и бактерии, които се събират върху задната част на езика. Заболявания на стомашно-чревния тракт също могат да бъдат причина за лошия дъх. Как да разберете дали имате проблем? Можете да попитате някои от близките си хора или пък да направите един лесен тест.
Облизването ще покаже
Оближете вътрешната страна на китката си с цял език, като я допрете първо с основата на езика и най-накрая с неговия връх. Почакайте малко и помиришете облизаното място.
Какво да правим?
► Посещавайте стоматолога си редовно и два пъти в годината се подлагайте на основно почистване на зъбите. Внимателно почиствайте зъбите и езика си поне два пъти на ден. Привикнете да използвате и конци за зъби, с които да почиствате междузъбното пространство, особено след хранене.
 Ако зъбите и венците ви са в отлично състояние и въпреки това имате лош дъх, консултирайте се с гастроентеролог. Изследвайте стомашно-чревния си тракт. Гастроентерологът ще ви препоръча подходяща диета.
6. Неконтролируемо изчервяване
Причините за появата на спонтанна руменина могат да бъдат много, но то си е особеност, която може да вгорчи живота ви. Хората, които внезапно се изчервяват, започват да се притесняват и да изпитват страх от изяви пред публика. Червенината, избила по лицето и шията, може да бъде и синдром на климактериума, признак на розацея или алергична реакция.
Какво да правим?
► Противопоказно е всичко, което разширява кръвоносните съдове: горещо капучино, кафе и алкохол, както и дълги престои на горещи места. Необходими са физическа активност, дихателни упражнения и контрастни водни процедури, които тренират организма за промените в температурите.
► Ако подозирате, че постоянната (или честа) руменина е признак на розацея, когато съдовете на кожата реагират прекалено бурно буквално на всичко (горещ чай, пикантна храна или нервни ситуации), единствено специалистите – невролог и дерматолог – могат да дефинират причината. Обикновено розацеята е съпроводена от други симптоми: изразени кръвоносни съдове и неравности по кожата.
7. Нервни тикове
Обикновено те не са симптоми за сериозни заболявания и са провокирани от банални рефлекторни дразнения на нервните клетки. Външните прояви на нервния тик могат да бъдат най-разнообразни. Конвулсия на клепачите, носа, неконтролируемо намигане и т.н. Към нервните тикове се отнасят и неволните гримаси, постоянно повтарящото се хапане или облизване на устните и други неконтролируеми жестове. Конвулсиите на клепачите могат да бъдат признак на блефароспазъм. Тогава те са придружени от дразнене на очите, повишено сълзоотделяне и повишена чувствителност към светлина.
Какво да правим?
► Старайте се да държите нивото на стреса под контрол. Умората и нервното напрежение усилват тиковете.
 Ако нервните ви тикове се усилват или продължават дълго време, обърнете се към лекар. Помнете обаче, че каквито и да било медикаменти в случая няма да бъдат достатъчни. Необходими са физическа активност, масажи, отпускаща вана. Понякога положителни резултати дава иглотерапията.

Публикувано в Здраве, Здравна консултация
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ