Tyxo.bg counter

ОСИНОВЯВАНЕТО – трета част

Да напишеш страница в чужд живот
Приемни родители = осиновители
 
Текст и снимки София СЕМЧЕВА
 
октомври, 2010 г.
 
 
Де-ин-сти-ту-ци-о-на-ли-зи-ра-не – трудна за изговаряне дума, която напоследък чуваме ежедневно от телевизията, от радиото… Широко рекламирани кампании, пеещи звезди, ритащи политици – всичко в името на детето, което прегръща студената статуя в музея. Признайте си, че не сте останали безучастни и сте пуснали поне веднъж своя есемес, за да „поправите детството“ му (визират се кампанията на UnicefПоправи детството бел. ред.). Сега то ви приканва „Приеми ме“ (има се предвид пак кампанията наUnicef Приеми мебел. ред.) и вие най-вероятно ще дарите още едно левче… Или може би ще го приeмете наистина? В дома си. При собственото си дете/деца, на семейната маса. Защо не? Толкова ли е трудно да бъдем добри? Шансът, който можем да дадем на едно дете в нужда, може да се окаже решаващ за него и за пътя, който ще поеме.
 
„Приемна грижа“
звучи все още леко екзотично за българския родител. Но спомнете си множеството американски книги и филми, в които отглеждането на деца без осиновяване е нещо обичайно за тамошните разбирания, а дори и начин за препитание на много семейства.
Полагате грижи за чуждо дете – за месеци или за няколко години – даром или срещу заплащане. Детето не става ваше, то поддържа връзка с биологичните си родители и се връща при тях, когато това стане възможно. Помислете си добре – приемливо ли е това за вас? Готови ли сте да дадете част от сърцето си на чуждо дете, което рано или късно ще ви напусне? Склонен ли е българинът да направи тази крачка и да напише своята страница в нечий чужд живот? Как ще реагират на това приятелите, колегите, съседите? Съдейки по статистиката, у нас тепърва ще настъпва промяната в мисленето, която ще ни накара да отворим вратите на дома и на сърцето си за чуждо дете, което има нужда от подкрепа, а в противен случай би попаднало в дом, където ще бъде ин-сти-ту-ци-о-на-ли-зи-ра-но и най-вероятно ще се превърне в поредния социален инвалид. А нали точно срещу това се борим?
 
Малко цифри, които плашат
Към момента в България има 431 приемни семейства, 242 от които са професионални. Броят на настанените деца е 381. При доброволната приемна грижа, която в този си вид у нас присъства едва от 2004 г., детето получава месечна помощ в зависимост от навършените години – от около 195 до около 260 лв. плюс еднократна помощ от 325 лв. При професионалните приемни родители (от 2007 г.) сумите, получавани за отглеждани на детето, са в същите рамки. Разликата е, че тези лица са на трудов договор и получават месечна заплата в размер 130% от МРЗ (около 312 лв.) за отглеждането на едно дете и нараства с 10% за всяко следващо. И в двата случая за деца с физически и психически увреждания се изплаща добавка в размер на 75% от ГМД (гарантиран минимален доход), независимо от дохода на семейството – около 48 лв.
Освен заплащането другата основна разлика е, че професионалните приемни семейства нямат право да избират какъв да е срокът на настаняване, нито да отказват дете – ако два пъти направят това, биват изключвани от програмата. Малките дечица (от 0 до 3 години) най-често се дават за такава грижа, защото при тях често се налага спешно настаняване или по заместване. Доброволните приемни семейства могат да избират кое дете да приютят, т.е. имат право на многократни откази. Обикновено те се решават на дългосрочна форма на приемна грижа – до навършване на пълнолетие на детето. Важно е да се знае, че и при двете форми на приемна грижа не съществува възможност за предявяване на изисквания към етноса на детето.
Нека не забравяме и зловещата статистика, че в България има 137 специализирани институции, в които живеят и растат 7587 деца. Съвсем наскоро сигурно сте гледали запомнящото се предаване по сходна тема на Карбовски, в което той заключи: „Показвам ви Франция – страната, в която няма интернати, домове за сираци, няма домове за умствено изостанали и физически увредени деца.“
Къде са тези деца,
 
нима във Франция такива деца не се раждат?!
Отговорът е лесен – за тях се грижат французи, които ги приемат в своите домове, а държавата помага на приемните родители да го правят. В нета попаднах на една табличка с броя на изоставени деца и тези, настанени в приемни семейства с данни от 2006 г. (но все пак достатъчно показателни!). В Англия децата, отглеждани в приемни семейства са 39 000 и… гледах, гледах, но срещу броя на домовете за сираци не открих никаква цифра. Само за сравнение – в Румъния изоставените в домове деца са 32 000, а в Сърбия – 1700. Прави впечатление обаче, че в Румъния 15 277 деца са получили приемна грижа. А колко бяха у нас?! Няма и 400! Явно има някаква причина, за да не иска българинът да става приемен родител. Процедурата ли е тромава като при осиновяването, или изискванията са много високи?
 
Критериите, на които трябва да отговаряте
ако искате да станете приемен родител, не са чак толкова непосилни за покриване. Важно е да знаете, че няма ограничение дали сте семейни или не, дали имате собствени деца, дали работите или сте пенсионирани, както и дали разполагате със собствено жилище. Най-важното е да имате място да приютите още едно дете и достатъчно време и желание да се грижите за него.
 
След като заявите желанието си със заявление пред дирекция „Социално подпомагане“, социален работник ще ви оцени по утвърдена методика, като законовият срок за това е до 4 месеца.
 
Какво се взима предвид при оценката
Специалист преценява и анализира вашата мотивация да станете приемен родител, както и какво е отношението на другите ви деца (ако имате такива) към това ваше намерение. Но много по-важно е как ще бъдат оценени вашите способности да подсигурите на детето безопасна и любяща среда, дали имате опит с възпитанието на деца и дали сте наясно със специалните нужди на дете от институция.
Битовите условия, които можете да предложите на детето от конкретна възрастова група, и материалното ви състояние също са от значение, но не биха могли да компенсират евентуалните отчетени от специалист рискови фактори при вас. Такива са злоупотребата с алкохол и наркотици, невъзможността да подсигурите достатъчно време на детето, ако страдате от продължително физическо или психическо заболяване, минали прояви на насилие или малтретиране на деца и др.
Всички приемни семейства получават
 
предварително специализирано обучение
което е по-продължително за професионалните, и последваща подкрепа в хода на тяхната дейност. Социалните служители са постоянно на ваше разположение при нужда, като трябва да знаете, че ще имате постоянни срещи с тях и те ви наблюдават отблизо.
Не забравяйте – основната цел на приемната грижа е детето да се върне в собственото си семейство възможно най-бързо!
 
 
Понякога обаче това се оказва невъзможно по ред причини – липса на дом и крайна бедност, сериозно заболяване, развод или смърт на родител. По традиция досега децата, лишени от родителски грижи, се изпращаха веднага в дом и с това до голяма степен съдбата им бе предначертана. Точно тук се намесва приемната грижа, която дава шанс за едно по-добро детство и бъдеща реализация на взетите деца. В някои случаи можете да осиновите детето, за което сте се грижили с предимство пред другите кандидат осиновители.
 
По-изгодно за държавата, по-добре за децата
Откъдето и да го погледнем, финансово за държавата е по-изгодно да заплаща за приемна грижа, отколкото да издържа толкова много специализирани домове.
Според изказване на Надя Шабани, председател на Агенцията за закрила на детето, държавата харчи 78 000 000 годишно за издръжката на тези 7500 деца в домовете. Не са нужни сложни математически познания, за да сметнем, че на едно дете се падат по 866 лв. месечно (естествено, по-голямата част от тази сума отива за издръжката на домовете и служителите в тях). За приемна грижа се заплаща около три пъти по-ниска сума и така вече лесно се изяснява защо в чужбина държавата предпочита да инвестира в приемните семейства.
Парадоксално е, но в България средствата, отпуснати по програмата за приемна грижа, не успяват да се усвоят напълно. Няма желаещи или желаещите не покриват изискванията, това не знаем. Но знаем кого да попитаме, а това е тема за някоя следваща статия.

Публикувано в Болна тема, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ