Tyxo.bg counter

Офис връзки

Офис връзки

По силата на служебното положение

 

 

На теория в работно време всеки трябва да си гледа работата, а личното си време да посвещава на личен живот. На практика в работно време правим всичко, което ни прави щастливи, тъй като изпитваме космически дефицит от лично време. Но за да не кажете, че не сме ви предупредили – внимавайте, защото флиртът с колега може да застраши кариерата ви. 

 

Днес ние прекарваме на работа два пъти повече време отпреди 20 години. Може би защото и изкушенията, които могат да ни задържат на работното място, са много повече отпреди. И както показва опитът, да им се устои, е много трудно. Но трябва ли? Решете вие.

 

Шут от шефа

„В детството мама често ми казваше: „Не събирай всички яйца в една кошница.“ Но аз не я послушах. Освен че „счупих“ яйцата, си разбих и сърцето.“

 

Ивета И.,
29-годишна, дизайнер

Преди две години тя си има хубава работа в престижна компания, доста прилична заплата и… завидно добър началник. „Така ми се струваше тогава. След това всичко се случи като на кино – спомня си Ивета. – Шефът ме покани на ресторант, след което почти всеки ден ме изпращаше след работа до вкъщи с личния си автомобил. Започнахме да излизаме на кафе през обедните почивки… Той престана да ми прави забележки за работата. Само ме хвалеше. И аз повярвах, че съм най-добрата, че съм неотразима.

Веднъж след ресторант ми предложи да му отида на гости, а после той, както обикновено, щял да ме закара до вкъщи. Съгласих се. Две чаши вино, хубава музика и правилно подбраните думи от негова страна свършиха работа – осъмнах в леглото му. На сутринта ми извика такси. Беше ме страх да отида на работа. Не знаех как ще го погледна в очите, как ще говорим по служба. Но той ощесъщия ден разсея тревогите ми. Извика ме в кабинета си, нежно ме прихвана през талията и започна да ми шепне мили думи в ухото. След ден пак ме покани на гости, а след две седмици аз практически всяка вечер преспивах у тях. Ако по някаква причина се налагаше да си спя вкъщи, си организирахме секс в кабинета му. Там имаше удобен кожен диван, вратата се заключваше, а чистачките идваха сутрин, а не вечер. Макар че пред колегите се държахме прилично, в моя отдел много скоро заподозряха, че аз по някаква причина съм станала любимка на шефа. Това не им хареса. Колегите все по-рядко ме викаха да пуша с тях в обедната почивка или просто да си бъбрим на по кафе. Реших да не им обръщам внимание. А не трябваше. След месец срещите ни с шефа загубиха всякаква романтика. Околните, естествено, не пропуснаха да забележат изписаното на лицето ми разочарование.

И ето, дойде денят, в който, както обикновено, трябваше да отидем у тях. Аз специално изчаквах, за да се разотидат колегите ми, и изведнъж го видях облечен с палто да излиза от офиса. Взе си довиждане с всички, а мен дори не ме погледна. Изпратих му есемес, а той отговори, че имал работа. След това стана още по-ужасно. В офиса всячески ме избягваше, разговаряше с мен чрез посредник, а на общи събрания не ми даваше думата. След две седмици не издържах и без покана отидох в кабинета му. Той, без да вдига поглед от монитора си, ме попита с какво може да ми бъде полезен. Задавах въпроси, а той мълчеше. Накрая отряза: „Струва ми се, че трябва да си потърсиш нова работа.“

Излетях от кабинета му като на сън. Събрах си нещата и побягнах, без да знам накъде. В някакъв момент се обадих на приятелката ми и отидох да рева на рамото є. В крайна сметка подадох молба за напускане и смених не само работното място, но и професията си. Не исках нищо да ми напомня за него. Впоследствие животът ми се подреди, но цяла година не можех да си намеря място, струваше ми се, че съм попаднала в ада. С други думи, трябваше да слушам мама.“

 

 

За едни – брадва, за други – сватба

 

„Преди седем години работех в голяма юридическа кантора. Всъщност там работя и до днес, макар че уволнението ми се размина на косъм заради една любовна история на работното място.

 

Стефан В.,
33-годишен, адвокат

„Точно се бях развел и нямах намерение да влизам в нова връзка. Но казват, че ако искаш да разсмееш господ, трябва да му разкажеш за плановете си. В отдела ни се появи симпатична колежка. За разлика от другите Елена беше весела, общителна и много привлекателна. Въпреки че аз є бях началник, тя свободно и с лекота разговаряше с мен както на професионални, така и на непрофесионални теми. (А трябва да отбележа, че неформалните разговори никак, ама, никак не са приети в нашите среди.)

Веднъж се случи заедно да си тръгнем от работа. И не знам как ми хрумна, но я поканих на кафе. Знаех, че подобно предложение може да навреди и на двама ни, но след пет минути вече седяхме един срещу друг в едно близко кафене. И така, кафе след кафе, една вечер Елена се оказа вкъщи. Чувал съм, че на Запад направо уволняват за роман на работното място. Но въпреки че се страхувахме, все пак заживяхме заедно, криейки връзката си. В офиса се появявахме поотделно. Сутрин тя тръгваше на работа преди мен. Вечер излизаше от офиса половин час по-рано, взимашеетрото за една спирка и ме чакаше там да я взема с колата. Но най-трудно беше с отпуските. Обикновено Елена излизаше в отпуска на първо число, аз – на трето, а полетът ни беше за 4-ти. Когато се връщахме от пътуване, си давахме вид, че сме били на почивка на различни места. Лена се снимаше сама, а аз, като ме питаха за снимки, обяснявах, че не обичам да позирам пред обектив. Така живяхме цяла година, преди да предложа на Лена да се оженим. Тя започна да си търси работа, после напусна старата и чак след това обявихме пред колегите за годежа. Сега, като си помисля, за мен няма нищо по-вълнуващо от забранените романи на работното място. Интриги, „поръсени“  със сол и пипер.“

 

 

Кратко, но страстно

„Нашата неголяма фирма си имаше двама съсобственици, приятели от детинство. На мен ми харесваше Денис, но той беше женен и беше верен на съпругата си. За Димитър се знаеше, че е голям женкар…“

Евгения Р., 36-годишна, експерт-счетоводител

„Някакви жени постоянно търсеха Димитър в офиса, той постоянно си уговаряше срещи и поръчваше цветя по телефона… Но на работното място никога не си позволяваше да флиртува.

Веднъж след коледно фирмено парти, подпийнали порядъчно, цялата компания решихме да се замеряме със снежни топки в парка. Димитър постоянно целеше мен и в някакъв удобен момент ме повали на снега и падна върху мен. Погледна ме влюбено в очите и още тогава ми стана ясно, че непременно ще преспим заедно. Беше само въпрос на време. Случи се след половин година. Бях останала в офиса след работно време. Почти посреднощ довършвах годишните отчети. Всичките ми колеги отдавна си бяха отишли. Изведнъж в рамката на вратата се появи Димитър с две бутилки шампанско. „Стига си работила“ – каза. И започна да търси чаши. Щом началникът ми нареждаше да не работя, не се поколебах да изключа компютъра. След първата глътка шампанското ми се услади. След час вече използвах коленете му за облегалка. След още един час вече лежахме върху прашния килим в офиса и се целувахме с уговорка, че „не трябва да го правим“. А трябва да кажа, че нищо не разпалва повече страстта от забраната. Под този девиз премина нашият кратък, но страстен роман. Целувахме се тайно в асансьора, правехме петинг в колата и секс в неговия кабинет след работа. И през цялото време и двамата знаехме, че тази история ще приключи толкова лесно, колкото е започнала. Което скоро и стана. Но никой от нас не остана разочарован. Беше ни интересно да си играем с огъня.“  

 

Любовна кариера

„Няма нищо по-хубаво от връзка на работното място. Всички велики художници, поети, писатели са имали муза. Ако има муза, и обикновеният човек се превръща в художник. Дори ако служебните му задължения са просто да разнася факсове по кабинетите. След като се появи стимул, той започва да разнася факсовете по-качествено: походката е уверена, погледът – одухотворен, а факсът е поставен с красив жест върху бюрото на колегата или началника…“

Марина П., 33-годишна, маркетинг-директор

„Аз станах истински професионалист именно благодарение на това, че още на първото си работно място срещнах подходящия мъж. Толкова ми се искаше да му се харесам и да си пия кафето с него в почивките, че тонове професионална литература прочетох, за да стигна нивото му. Успях обаче да го впечатля в разговор. Неусетно покрай нашите срещи аз научих много за работата.

След време успях да направя завидна кариера. Станах най-добрата и заех възможно най-високия пост в компанията И то само защото имах любовни връзки с най-добрите професионалисти в нашия бранш (всяка от тези истории е достойна за екранизация). Не, не защото съм спала с този или с онзи, а защото разговорите за работа с моите любовници бяха нашата прелюдия към секс.

След това се омъжих, родих дете и даже бях забравила теорията си за музата. Докато не отидох в командировка в чужбина. Трябваше да пътувам с колега, специалист в близка до моята област, който работеше във варненския офис на фирмата. Когато го видях за първи път на летището, ми хвана окото, но си помислих: „Хората не се познават по външността.“ Когато пристигнахме, мечтаех само за едно – тази командировка да продължава вечно. Никога допреди това не бях водила толкова блестящо преговори и не бях представяла идеи, отстоявайки интересите на компанията. Вечерта в ресторанта ние продължихме да обсъждаме проекта, а след това отидохме в хотелската му стая, шегувайки се, че компанията абсолютно ненужно се е набутала да плаща и моята.

След тази командировка ми вдигнаха заплатата. Три месеца бях в състояние на еуфория заради влюбването и заради постигнатия успех. А после животът ми потече нормално. Оттогава изминаха три години, през които не съм имала друга връзка на работното място. Но каквото и да направя, все си мисля как ще го прецени Той – моята последна и най-вдъхновяваща муза (по скоро муз). И всеки път вдигам летвата.“

 

Колежка след колежка

„В компанията, в която работя, има много жени на възраст между 22 и 25 години. Енергични, весели и много симпатични. Почти всеки ден като ръководител на отдел ми се налага да се запознавам с нови сътрудници, в това число от съседни подразделения и дъщерни фирми. Изключително делово посрещнах с ръкостискане и Ирена, нашия нов сътрудник, но моментално в главата ми изникнаха неделови помисли…“

 

Иван М., 30-годишен пиар мениджър в голяма
компания

„На третия ден от постъпването є на работа се поинтересувах с имейл как се чувства на новото място. Тя ми отговори. Започнахме кореспонденция, по време на която постепенно се разкривахме един на друг. След седмица за първи път си позволих да я хвана нежно за ръката (пред погледите на колегите), докато обсъждахме служебен проект. Тя се усмихна – знак, че ме желаеше не по-малко, отколкото я желаех аз. Много скоро вече бях влюбен. Всяка сутрин бързах за работа, защото знаех, че там ще я срещна. Разменяхме погледи и усмивки. В офиса никой не подозираше, че между нас има нещо. Държахме се както обикновено, по време на срещи общувахме изключително делово. Но да бъдеш до крайност формален с близък човек, е невъзможно. Често по време на съвещания Ирена предпазливо събуваше обувката си под масата и нежно ме докосваше по крака. Аз веднага отвръщах с есемес: „Под коляното е много приятно, може и малко по-нагоре.“ По време на напрегнати срещи с ръководството, често съпроводени с кавги, тези любовни игри освобождават стреса. Въобще беше бурен роман. В някакъв момент даже правехме секс и в офиса. Веднъж чистачката ни засече в тоалетната – почука на вратата и отвори. Разбра всичко веднага (явно и друг път е ставала свидетел на подобни ситуация), ухили се и си тръгна. След три месеца се разделихме. Страстта отмина, отношенията ни се изчерпаха.

След това имах връзка с друга колежка от офиса. Явно влюбването на работното място на мен ми действаше вдъхновяващо, караше ме да заобичам работата си още повече и да разгръщам професионалните си възможности…

 

10 правила за роман на работното място

– Връзката в офиса не е начин да направите кариера. Тя е само вариант за приятно прекарване на времето в офиса (в повечето случаи временен).

– По-добре не разказвайте на колегите за креватните си подвизи. Не се знае как те ще използват тази информация.

– Ако все пак ви се прииска да разкажете за интригата си на един само колега, да знаете, че само след седмица за това ще говори целият офис.

– Когато много ви се иска да споделите нещо лично, най-добре се обадете на стара приятелка от училище, която дори не знае къде работите в момента. Или просто си водете дневник.

– Когато се впуснете във връзка на работното място, трябва да помните, че тя в един момент може да приключи. А вие трябва да продължите да работите в офиса. Затова положете усилие да си останете приятели със симпатичния колега.

– В началото на връзката можете да подпишете „пакт за ненападение“. Уговорете се за това, какво ще стане, ако се разделите. Това не е цинизъм, а предвидливост и отговорност за репутацията на другия човек.

– Трудно е да се владеете и да се въздържате от погледи и усмивки, когато човекът, в когото сте влюбени, е край вас. Мислете за нещо неприятно. Или си носете пакетче кисели бонбони в чантата.

– Никога не разменяйте имейли по служебната поща.

– Понякога тази връзка завършва със сватба. Но това се случва рядко. Ако се случи – добре, но не ви съветвам да мечтаете на тази тема.

– Ако неочаквано се окажете в едно легло с шефа или със свой колега, това значи само едно – и двамата сте поискали да правите секс в този момент.

 

60% от жените са спали поне по веднъж с колега от офиса, в който работят.

85% от жените са усърдни в работата си, за да впечатлят някой колега.

30% от жените са имали връзка с колега по време на командировка.

50% от жените фантазират на тема
секс с шефа.

 

Научете си правата

 

В Америка отдавна имат закон за сексуалния тормоз (sexual harassment). Там за сексуален тормоз се смята не само директно принуждаване за секс, но и докосването, намеците, прелъстителните погледи и непристойните шеги. Заради сексуален тормоз в Америка можете не само да загубите работата си, но и да лежите в затвора.

 МОГАТ ЛИ РАБОТОДАТЕЛИТЕ НА ЗАКОНОВА ОСНОВА ДА ВЛИЗАТ И ПРЕГЛАЖДАТ ПОЩАТА НА СЪТРУДНИЦИТЕ СИ?

„Много зависи от това, дали служебният имейл се ползва и за лична кореспонденция. От една страна, съгласно конституцията, всеки има право на неприкосновен личен живот. На лична и семейна тайна, на тайна кореспонденция, на неприкосновени телефонни разговори, пощенски и телеграфни съобщения и др. Ограничаване на това право се допуска само на основание на съдебно решение. Това означава, че дори и съгласие на самия сътрудник не дава право на работодателя да влиза в неговата електронна поща. От друга страна, ако в документи за вътрешния ред на фирмата е упоменато, че служебната пощенска кутия се използват само за служебна кореспонденция, работодателят може да отваря електронните писма на сътрудниците си. В този случай всички служители на компанията трябва да бъдат информирани за това.“

Нашето законодателство не предвижда наказания нито за докосване, нито даже за секс в офисната тоалетна. Колегата „жертва“ може само да подаде в съда граждански иск за нанесена морална щета. Възможно е да бъде компенсиран не само от „съблазнителя“, но и от работодателя. Истината е, че и по филмите до съд рядко се стига. Но единия от колегите го уволняват – при това не е задължително да е виновният.

 

Публикувано в Взаимоотношения, Топ статии, Тя и Той
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ