Tyxo.bg counter

О, КРИЗО, ВЪЗПЕЙ ОНЗИ ГИБЕЛЕН ПЕСИМИЗЪМ

О, кризо,
възпей онзи гибелен песимизъм
 
декември, 2010 г.
 
 
© Lomachevsky | Dreamstime.com
 
Криза е. Съкращения, рецесия. Мечтите ви са удавени в заеми, приятелите ви са увесили нос и на чаша по-евтино вино един през друг повтарят: „Няма какво да се лъжем. Новата година ще бъде по-лоша и от старата.“
Стоп! Стоп! Стоп! Знаем, че е трудно да не се поддадете на влиянието на тревожната и безрадостна атмосфера, но все пак не е невъзможно.
Много от нещата, които слушаме и виждаме около себе си, обхващат и нашите мисли, карат ни да разсъждаваме и постъпваме по начин, който показва, че
 
чувството ни за тревога
се подгрява непрекъснато. Ефектът от окръжаващия ни песимизъм се проявява директно в нашия мозък (и ако трябва да сме по-точни, в областта на кората на т. нар. поясна извивка – gyrus cinguli), обясняват невропсихолозите. Поведението ни в екстремни ситуации, както и самочувствието ни зависят от работата именно на тази зона в главния мозък. В някакъв смисъл точно благодарение на нея ние осъзнаваме своите емоции – тук промяната на хормоналните нива в кръвта се превръща в… чувство. Когато във всекидневието ни преобладават негативните мисли и преживявания, активността на кората на поясната гънка рязко спада, вследствие на което ние повече не можем да балансираме между рационалното и емоционалното възприятие на събитията и преставаме да гледаме на света обективно.
Днес на борсата могат да царят спад и тревога, а утре – подем и еуфория… Трудно ни е да останем равнодушни към тези „маниакално-депресивни“ колебания във финансовата сфера… Особено ако познанията ни по икономика са нищожни. Впрочем, колкото по-малко разбираме от случващото се, толкова по-живо си представяме най-лошото. А този мрачен поглед към живота включва (без ние да осъзнаваме) всички нови механизми, които в края на краищата превръщат фантазиите ни в нещо напълно вероятно. Случва се точно това, което американският психолог Роберт К. Мертон (лауреат на Нобелова награда) нарича
 
„самосбъдващо се пророчество“
Това е процес, при който вярата или очакването (независимо дали са правилни или не, основателни или не) играят важна роля при резултатите от дадена ситуация. Представите ни за бъдещето влияят на самото бъдеще и ние започваме да действаме съгласно своите очаквания и по този начин реализираме „пророчеството“.
Силната заразителност на песимизма е свързана и с нашата склонност да виждаме най-напред негативното. Не бива да забравяме, че всяка криза си има и положителна страна. Сегашната световна криза например ни дава възможност да преосмислим отношението си към консуматорството, свръхамбициозното гонене на все по-високи резултати и властващия повсеместно индивидуализъм. Не ни е по силите за една нощ да променим състоянието на световната икономика, но е напълно във властта ни да променим състоянието на духа си. И основният инструмент за подобряване на самочувствието ни е
 
алтруизмът
(самоотвержена грижа за благото на другите, смятана за добродетел в много култури и религии – бел. ред.).
Психолозите са забелязали, че по време на криза хората са склонни да се затварят в себе си. А точно чрез общуването с другите ние можем отново да си върнем лекотата на живеене.
Да закарате съседа си до работата му с личния си автомобил, да намерите лекар за свой роднина, да поиграете с детето си, да направите жест на благотворителност… Много е важно да си създавате колкото се може повече поводи за завързване на нови контакти и да се опитвате да бъдете полезни на други хора. И се опитвайте повече да се радвате на нещата около вас. Смехът е мощен антидепресант. Благодарение на него мозъкът произвежда голямо количество ендорфини (хормони на радостта). Смехът подпомага и физическото разтоварване, благодарение на въздействието, което оказва върху вегетативната нервна система. И, слава богу, е по-заразителен от песимизма.
 
Пет съвета за излизане от кризата на песимизма
1. Рационализирайте подхода си към сложните ситуации
Вместо да давате воля на страха и гнева си, задайте си няколко важни въпроса. Какво в крайна сметка ви безпокои? Сигурни ли сте, че тревогата ви е основателна? До каква степен сте засегнати от нея? Целта на това начинание е да констатирате разликата между реалните и въображаемите рискове, които дадена кризисна ситуация носи за вас. Това упражнение по рационализиране може също да ни помогне да определим в каква степен днешната ситуация на икономическа нестабилност „изважда“ и засилва най-дълбоките ни лични страхове. След тях могат да се окажат например дълбоко заключеният в нас спомен за затъналите ни в дългове родители, за преживян в миналото период, когато не сме имали покрив над главата си и сме живели при приятели, както и присъщият на човека страх от изоставяне.
Ако осъзнаете всичко това и си отговорите на поставените въпроси, значи сте се дистанцирали поне малко от своите страхове.
2. Представете си най-лошото
Представете си, че кризата ще доведе до катастрофални последици в живота ви. Какво ще правите тогава? Пример: представям си, че са ме уволнили, че партньорът ми ме е зарязал, повече не мога да си плащам наема и нямам роднини, при които да отида да живея… Цялата тази мрачна картина всъщност ни помага да осъзнаем, че ние в крайна сметка преувеличаваме, че за да се изпълни най-лошата възможна перспектива за нас, е необходимо да се изпълни цяла поредица от негативни и малко вероятни събития и че всеки проблем има и решение. В кризата ни плаши неизвестното, онова, което може да промени навиците ни. Но от друга страна, бихме могли да използваме кризата като шанс за пренареждане на приоритетите ни и утвърждаване на принципите ни. Задайте си въпроса, кое е най-важното нещо за вас в личен, семеен и социален план, и започнете да се стремите към него.
Ако вие сте от хората, които заявяват: „Животът ми е немислим без професионална реализация“, то следващите ви мисли би трябвало да бъдат „Ще се запиша на курсове, за да овладея нови умения и ще повиша своята квалификация“.
Ако за вас семейството е най-важно, тогава би следвало да помислите: „Ще разнообразя рутината на семейния живот. Ежедневно ще приготвям вечеря и ще обсъждам изминалия ден с любимия човек на вечеря.“
Не изпускайте така подходящия кризисен момент, за да определите приоритетите си по важност.
3. „Върнете“ се към собственото си тяло
Ефективно средство за възстановяване на самоконтрола е дълбокото дишане, съпроводено с концентрация върху преминаването на въздуха по дихателните пътища. Концентрацията отвлича вниманието ни от негативните мисли. Масажът на главата в посока от челото през темето към тила е друг ефективен начин за „изчистване“ на негативните мисли. Друг начин за стопиране на негативизма е за 30 секунди да масажирате с нежни кръгови движения на юмрука на едната ръка слънчевия сплит (но не натискайте!). Не забравяйте и плуването, бягането и танците… Целта е да се върнем към своите телесни усещания и източници на удоволствия и отново да влезем във форма.
4. Доставяйте си малки приятни удоволствия
Позволете си да прекарате известно време в леглото с книга, която отдавна се каните да прочетете. Вижте се с приятели, без да имате специален повод за това. Купете букет цветя за вкъщи. Отидете на фризьор или пък на кино. Всичко това напомпва самочувствието ни (обикновено се грижим за някого, който ни е скъп и важен, а в случая това сме ние самите).
Колкото повече вярваме в себе си, толкова по-устойчиви ставаме на песимизма.

Публикувано в Здраве, Часът на психотерапевта
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ