Tyxo.bg counter

ПЕТКО СИМЕОНОВ

Петко Симеонов:
Когато те заведат на пчелина, трябва да помагаш
септември, 2013 г.
от Мирослава ИВАНОВА
Една от темите, за които алармира информационната кампания на Сдружението за биологично пчеларство (СБП), е световната тенденция на намаляване броя на пчелните семейства. Изводът си е мой, но помнете ми думата: докато има пчелари като този млад човек, ще има е пчели…
Нали разбирате? Някои млади хора разпалено искат да променят статуквото, но не знаят как. Други – учат, работят и без излишни страсти успяват да променят света към по-добро. Най-силно ме впечатли точно това, че като образован и уравновесен човек, събеседникът ми е и много толерантен. Не извади жилото си срещу държавата нито веднъж, както правят повечето българи от началото на прехода до днес. Дори когато говореше за проблемите в пчеларския сектор, сякаш мед му капеше от устата. Разговарям с Петко Симеонов в градината на столично заведение.
– Гледам тази пчела, която кръжи около цветята на съседната маса, и се чудя има ли работа за пчелите в София?
– Ако въпросът е дали в София има добри възможности за пчеларство, отговорът е положителен. Тук има много паркове, достатъчно растителност, което е предпоставка за добро развитие на пчелина. СБП има пет кошера, които са разположени на покрива на хотел „Хилтън“. „Правят“ много хубав мед. Дори и да има замърсители в околната среда, до голяма степен те остават в организма на пчелите. Пчелите преработват меда и той става чист. В допълнителните продукти (прополис и пр.) могат да останат замърсители. Медът обаче е значително пречистен, той е най-чистият от всички пчелни продукти.
– Как да те представя на читателите, освен като заместник-председател на СБП?
– Дейността ми в СБП е свързана с разработването и управлението на европейски проекти. Сдружението е създадено през 2003 г., аз се занимавам по-активно с дейността му от около три години. Опитваме се да правим нещо ново в областта на пчеларството. В момента съм и докторант в Техническия университет.
– Освен това си трето поколение пчелар…
– Нямах избор. (Смее се.) Когато на 7–8-годишна възраст те заведат на пчелина, трябва да помагаш.
– Какви са целите на информационната кампания, която стартирахте?
– Кампанията, от една страна, цели да осведоми потребителите какво да търсят на пазара, а от друга страна – да повиши консумацията на този тип продукти, като по този начин подпомогне и самите производители.
– Какво количество мед консумира българинът в сравнение с останалите европейци?
– Около три пъти по-малко от средния европеец. Точната цифра обаче варира, а и липсват коректни данни. Цел на кампанията ни е и събирането на по-реални данни чрез анкети с потребителите, за да може в бъдеще да имаме база за по-конкретни мерки, които да прилагаме.
– Култура ли ни липсва, или просто сме бедни, за да купуваме мед?
– Консумацията на мед е наистина въпрос на култура. Ние сме привикнали с употребата на захар и захарни изделия и не се замисляме какво ядем, защо го ядем и какви са алтернативите. Медът е най-добрият заместител на захарта. Пчелният ензим, който се съдържа в него, е много полезен за човека. Укрепва организма, подобрява метаболизма, лекува сърдечни заболявания, облекчава функцията на черния дроб. Захарта действа по точно обратния начин – натоварва черния дроб и сърдечносъдовата система, повишава кръвното налягане. Медът е и единствената храна, с която човек може да изкара продължително време, без да консумира нищо друго, дори вода. В меда има също и вода.
– За какво да внимават потребителите, когато купуват?
– Да купуват директно от производителите или от малки търговски обекти и да търсят етикет, на който е указано, че продуктът е от земеделски производител. Това означава, че медът не е преработван, не е загряван до някаква температура, а е естествен, със запазени качества. Всяка допълнителна обработка на меда го разваля.
– Чувала съм, че качественият мед е захаросан.
– Хубавият мед се захаросва. Но когато е пресен, медът е течен. Различните видове мед се захаросват по различен начин и за различно време. Виждал съм например много чист акациев мед, който две години не се захаросва, а някои видове се захаросват много бързо (например медът от рапица – за две седмици).
– Как се определя кой мед какъв е? Никой не следи пчелите къде летят, нали?
(Смее се.) Изследва се поленовото съдържание на меда. Когато 30% от полена в него е от определен вид, се приема, че медът е монофлорен. Т.е преобладава акацията или липата, или друго растение. Във всеки монофлорен мед се съдържа мед и от други растения и/или билки. Всъщност от всеки пчелин медът е абсолютно уникален. Поленовият анализ не е необходим на пчеларя. Той познава растителността в района, в който е разположен пчелинът му, и знае кое растение кога цъфти. Съществуват и визуални и вкусови характеристики, по които медът може да бъде разпознат.
– Разбирам, че една от основните цели на вашето сдружение е популяризирането на биологичното пчеларство. Това обаче не означава ли, че продукцията ще се продава на по-високи цени?
– Биологичният знак е гаранция за продукта пред потребителя. Нормално е, когато човек купува нещо с гарантирано качество, цената да бъде по-висока. Съответно за да се постигне това качество, са вложени допълнителни приноси от страна на производителя. Медът е продукт, който се слага на масата директно, без никаква обработка, и не бива качеството му да се компрометира по никакъв начин.
– Защо умират пчелите? Това е световна тенденция, за която алармирахте и вие?
– Заради замърсяването на околната среда. Отровите, които пчелите пречистват, на практика скъсяват живота им.
Ние се опитваме да популяризираме биологичното пчеларство, защото този метод щади в по-голяма степен самите пчели (за разлика от обикновения). Ние вземаме по-малко количество мед, т.е. оставаме им на тях достатъчно количество мед. Ако се налага подхранване на пчелите, ги подхранваме единствено с пчелен мед, а не със захар или други подсладители. Организмът на пчелите се изтощава, когато преработва обикновена захар.
– Какви са особеностите на българския мед?
– Природата ни е добра и тя определя качеството на меда. В България има голямо разнообразие на медоносни растителни видове. Поради тази причина нашият мед е на едно от водещите места в света (като качество и богатство на продукта), когато става дума за натурален пчелен мед. Големите търговци на мед познават качествата на нашия, но той не се изнася като български мед. В Европа няма български мед. Той се използва като подобрител на по-нискокачествени партиди.
– Като човек с опит в проектния мениджмънт вероятно имаш визия и за това, какво може да се направи от страна на държавата, та българският мед да бъде разпознаван като самостоен качествен продукт?
– По-скоро мога да кажа какво трябва да се направи от страна на пчеларския сектор. Европейският съюз предлага на отделните държави членки много пари за реклама на земеделски продукти. Ние от СБП от три години се опитваме да стигнем до такова финансиране и основният проблем не е Министерството на земеделието, което стои зад нас, не е и в Брюксел, където са оценявали проекта ни. Проблемът е пчеларският сектор, който е разединен, и ние не можем да получим представителност, която да ни гарантира и финансиране от Европа. Ние самите не можем да кажем какви количества мед произвеждаме, за да можем да ги рекламираме и популяризираме. Липсва конкретна държавна политика, но има достатъчно възможности. Бих казал, че държавата трябва да тропне с крак и да заяви: „Организирайте се и се обединете!“.
– Това е много важно осъзнаване за всички браншове, а и за отделните хора също…
– У нас има около 11 национално представени сдружения на пчелари. Ние не претендираме да представляваме целия сектор. В сектора на биологичното пчеларство обаче сме единственото сдружение. На фона на това, че никой друг нищо не прави, решихме да направим малка крачка, пък ще видим как ще се възприеме тя.
А в крайна сметка кампаниите, които искаме да стартираме, са за всички. Не конкретно само за нашите членове или за конкретни производители или преработватели. Изрично забранено е да се рекламират индивидуални марки мед. Ние рекламираме българския мед.
– Трудоемко ли е пчеларството?
– Пролетта и лятото са периодите на усилен добив на мед и тогава има повече грижи около пчелите. Работата е кампанийна. Това предполага и пчеларството да се комбинира с други дейности. У нас професионалистите, които се занимават само и единствено с пчеларство, са малко. Много хора практикуват пчеларството като хоби. Няма нищо лошо човек да сложи един-два кошера в собствената си градина. Със сигурност ще има повече ползи от тях, отколкото ангажименти.
– Тоест добре е пчеларите да се роят?
– Капацитетът на природата предполага и по-голям брой пчелни семейства. В момента в България пчелните семейства са по-малко от необходимите за ефикасно и нормално опрашване на растенията в природата.
Публикувано в Интервюта, Личности
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ