Tyxo.bg counter

ПОЗВОЛЕТЕ ДА ВИ ПОКАНЯ

Позволете да ви поканя
Психология на срещата на маса
 
януари, 2011 г.
 
 
© Monkey Business Images | Dreamstime.com
 
Къде и кога е най-добре да се видим с приятелите? Да ги поканим на вечеря в ресторант или пък вкъщи? А може просто да пием чай или да отидем заедно на пикник? Отговорите на тези въпроси могат да разкрият много за нас самите, както и за това, как очакваме да се развият взаимоотношенията ни с тези хора.
Можете да изследвате хората, докато те… ви канят на гости. Можете да изследвате и себе си според поканите, които сте отправяли през годината, както и според тези, които ви предстои да отправите във връзка с
 
приближаващите празници (винаги има приближаващи празници)
Бъдете уверени, покажете на приятелите си, че познавате действителността и знаете какво да предприемете. Бъдете спокойни, когато каните приятели, защото не е задължително да се съобразявате с общоприети правила и етикет.
Стилът на поканата изразява както собствената ни личност, така и начина, по който възприемаме хората, с които желаем да общуваме. Говори за това, как се стремим да изглеждаме в техните очи и какво очакваме от тях в бъдеще.
 
Срещата на маса е интимен момент
Тя винаги е покана за по-близък контакт. Когато седнем заедно, ние начаса се разкриваме пред нашите сътрапезници. Както и те пред нас. Това е ситуация, която носи и известни рискове: когато каним някого, ние му откриваме нова част от своята интимна страна; домакинът се чувства отговорен за гостите и за това всичко да бъде както трябва и поканените да са доволни и, естествено, се тревожи по тези поводи.
 
Покана за пикник – Да станем по-близки
„Ако времето е хубаво, със съпруга ни звъним на приятели и познати и ги каним да дойдат с нас на вилата. По пътя купуваме месо за шашлици, зеленчуци и плодове. Всичко е лесно за приготвяне, а подобно мероприятие ни сближава. Каним тези свои приятели, които ни подхождат и с които имаме сходни вкусове. И без да имаме гости, обикновено готвя прости ястия и мисля, че те подхождат на характера ми.“
(Теодора Дикова, 38 г.)
„Ние не просто се храним заедно. Имаме чувството, че ни обединява обща идея и това ни е приятно.“
В този случай хората се стремят не толкова към това да си хапнат добре, колкото да прекарат чудесно заедно. Основното послание е не това, че се храним заедно, а че ни обединява обща идея. Един или няколко души ще запалят огъня, други ще пекат месото, трети ще играят на топка. Но всички принадлежат към обществото, създадено около това събитие. Много притегателен е моментът на спонтанност. Когато споделяме храната си с приятели и познати, които сме поканили, ние на практика ги каним да станат част от нашия интимен частен живот. Благодарение на тези срещи се създават и много приятни спомени. Подобни начинания пробуждат усещането на защитеност и безопасност, които познаваме от ранното детство. Природата ни помага да се освободим от бремето на обичайните ограничения. „Закуска на тревата“, игрите и заниманията на открито помагат да се почувстваме по-свободни и да се държим по-непосредствено. Точно под формата на пикник много често протичат и корпоративните празници. От една страна, ние си оставаме колеги, от друга – можем да не говорим за работа и да не сме облечени в официални дрехи.
 
Изискана вечеря – Да покажем добър вкус
„За мен е много важно да нахраня гостите добре. Винаги приспособявам менюто към техните вкусове и предпочитания. За да съставя менюто за вечерта, си помагам с кулинарни списания или сайтове, черпя вдъхновение и от менютата на ресторантите, които посещавам.“
(Ирина Милкова, 51 г.)
Готвенето на изискана вечеря е отговор на потребността ни да бъдем внимателни. Да покажем на другите колко ценни и приятни са те за нас. Дълбоко в душата си разчитаме и на това, че нашето старание ще бъде оценено от тях.
В подобен „формат“ на вечерята, седейки на масата заедно с другите, ние сме готови да ги слушаме, но и много искаме да намерим повод да говорим за себе си.
Задачата ни е да покажем на останалите своя добър вкус и своите кулинарни таланти. Качеството на храната и напитките на подобна трапеза служи и за предмет на общ разговор. 
„Готвим за другите, като дълбоко в душата си се надяваме, че ще ни оценят по достойнство.“
Друг вариант
е поканата на домашна вечеря без „церемонията“ на официалността. Тази вечеря подразбира по-висока степен на близост между участниците в нея, между домакините и гостите. Този тип вечеря, която предполага по-лека, неофициална атмосфера, носи в себе си следното послание: „Аз ти се доверявам и искам да прекарам заедно с теб не само един час.“ Поканата на обилна непринудена вечеря подразбира желание да се почувстваме комфортно и свободно.
 
Национална кухня – Да утвърдим индивидуалността си
„Сармички, баница, мусака. Не ми е известно доколко тези ястия са част само от българската кухня, но откакто живея в чужбина, ми е много трудно да свикна с различните вкусове. Нямах друг избор, освен да запретна ръкави и да науча всички около себе си да познават и да приготвят нашите ястия. Вече няколко години със съпруга ми събираме приятелите си на българска кухня. Почти винаги тези вечери ме връщат към детството.“
(Димитрина Мехлер, 46 г.)
Традиционните ястия са начин да бъде съхранена и увековечена родовата памет. Националната кухня дава възможност на живеещите в чужбина да запознаят своите приятели там с културата на своя народ.
За гостите с различна националност подобна вечеря може да се окаже обред, сроден на инициацията. В стари времена символичното присъединяване към клана се е осъществявало чрез приемане на храна.
„Стопанинът иска да разкрие своята индивидуалност и да получи отговор „Приемаме те!“.
Като черпи другите с храна от своята национална кухня, домакинът на първо място иска да разкрие пред гостите си своята индивидуалност. Когато гостите му пък приемат поканата му, те на практика заявяват: „Да, аз съм готов/а да уважавам твоята различност.“
Предлагането на национални ястия изразява потребността ни не само от идентификация, но и от признание. Одобрителните отзиви за ястията се отразяват чудесно на психиката и разположението на домакина, който ги е приготвил. На практика това е неговото шоу, неговият своеобразен бенефис.
 
Покана в ресторант – Да запазим неутралитета
„Много по-лесно е да поканиш някого в ресторант, отколкото вкъщи. Не е необходимо да мислиш за нищо в аванс, нито пък трябва нещо да приготвяш. В зависимост от това, какви отношения ни свързват или каква е целта на събирането ни, аз обикновено каня хора в малък симпатичен ресторант или пък в по-изискано заведение. Ако искам да придам на вечерята по-интимно звучене, мога да поканя гости и вкъщи, но тогава пък предпочитам да поръчам храната от ресторант. Така абсолютно мога да се посветя на разговора около масата.“
(Савина Колева, 33 г.)
Причина най-често да каним гостите си на ресторант е отколешната човешка потребност от сигурност. Ресторантът е неутрална територия. Срещата в ресторант напълно удовлетворява желанието ни да се чувстваме в безопасност и да запазим неутралитет в общуването с другите на масата.
„Ресторантската храна изключва нашето лично участие (за приготвянето є) и ние лесно можем да спазваме необходимата дистанция с другите насядали около масата.“
Ако поканим гости вкъщи, но им поръчаме храната отвън, това означава, че се опитваме да скрием някои слаби страни от характера си. Позволяваме на други хора да влязат в дома ни, но си запазваме правото на частна територия, която обитаваме само ние.
 
Лека закуска – Да пробваме другия
„За неочакваните гости приготвям нещо набързо от продуктите, които имам подръка в хладилника: канапе от кашкавал и домати или по английски маниер черпя с нарязани свежи зеленчуци, които могат да се топят в сос, и всичко това, обилно полято с бяло вино. Никога не слагам на масата купа с чипс. Да приемаш гости, означава да им отдадеш частица от себе си все пак.“
(Мила Димова, 23 г.)
Поканата на чаша кафе, чай или лека закуска не предполага особено тесен контакт обаче. Целта на тази среща е хората да разберат дали имат желание да се сближат в бъдеще, или не. Времето, прекарано заедно на чаша вино или чай, може да бъде начало на развитие на приятелските отношения. Дава ни възможност да наблюдаваме другите (гостите) и да си съставим мнение за тях.
Леката храна не впряга енергията ни в това да я преработваме. Когато на човек не му тежи на стомаха от преяждане, е доста по-общителен. Такова едно гости може да има продължение – разходка или посещение на нощен клуб.
Интересно е, че в Европа обичаят да каниш гости на бърза и лека храна се появил през 1960 г. и се радва на популярност до днес. Психолозите определят този вид гостуване като отражение на динамичния дух на нашето време. Леките закуски дават възможност и за промени в стереотипите ни на общуване. Когато хапваме в случаен ред солено, сладко, топло и студено, ние сякаш символично се връщаме в детството (с помощта на сладкото), отпускаме се (с помощта на чаша вино) и така увеличаваме шансовете си да контактуваме по-добре с останалите.

Публикувано в Бела къща, Дом и градина
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ