Tyxo.bg counter

ПО ПЪТЯ КАМИНО

Карай да върви
По пътя Камино
 
от Мирослава ИВАНОВА
 
юни, 2012 г.
 
 
Била е манекенка на модна къща „Перун“ през 80-те години на миналия век. Работи и за прочутите по времето на соца ЦНСМ (Център за нови стоки и мода), „Рила стил“, „Руен“. Тогава почти всички жени се обличаха в конфекция, но малко от тях знаеха що е то прет-а-порте. Владина ЦЕКОВА е била една от знаещите. Не е за вярване, че 30 години по-късно точно тази красива жена ще стои пред отворения си гардероб, възкликвайки: „О, боже, каква суета! За какво са ми всички тези дрехи?!“
 
Случило се ден след като се върнала от Камино.
Като стана дума за прет-а-порте (модно ревю на готово облекло), пътят Камино Сантяго де Компостела е на практика
 
един „готов“ път
Изминаван е в продължение на хиляди години от всякакви хора, наречени пилигрими (поклонници), и информацията за него може да се проследи в историческите извори чак до древните келти. Финалната точка на пътя е катедралата „Сантяго де Компостела“ (в едноименния испански град), където са погребани мощите на св. Яков, брата на Йоан Кръстител. До крайната цел водят различни маршрути, но класическият и най-популярен е този, който започва от малкото френско селище Сен Жан Пие дьо Пор, а после пресича цяла Северна Испания. При началната точка поклонниците получават паспорт, в който събират печати от селищата по пътя. Целият маршрут е дълъг около 800 км. Пътят се смята за изминат, ако си минал пеша последните сто километра или пък с колело, кон или магаре – 200 км. Препоръчително е обаче вървенето пеша, защото се смята, че по този начин краката „извличат посланията на пътя“ и черпят по-силна енергия от земята.
 
Камино може да се измине през всеки сезон
дори през зимата по него вървят много поклонници. Но най-големите „дефилета“ по пътя „се провеждат“ през лятото. Събеседничката ми също избрала лятото, защото тогава багажът е по-лек и раниците тежат по 5–6 кг. Преди година Владина е изминала пеша всичките 800 км заедно със своя приятелка – Таня Ставрева, – макар че двама поклонници не извървяват един и същ път, дори и да вървят заедно по него. „Реално пътят, който изминах, си е само мой. Ако вие минете Камино, то ще бъде вашето Камино“ – казва ми Владина. Питам я как е избрала човека, с когото да тръгне? „Сигурно Камино ми го е избрал – усмихва се тя. – Аз бих тръгнала и сама.“
Интересното е, че Камино се намира под Млечния път и черпи от енергийните линии на звездните системи, намиращи се над него. Преди да тръгнат по пътя, днешните поклонници черпят енергия от
 
книгите на Шърли Маклейн и Пауло Коелю
Към написаното от тях вече се прибави книгата на един българин, минал по пътя – Момчил Савов. Фотоизложбата на Владина също е огромен източник на вдъхновение и своеобразна покана да тръгнете на път, по този път. Впрочем Владина също подготвя книга. „Искам да разкажа на повече хора колко хубаво е това преживяване и да ги уверя, че могат да отидат и те. Разбира се, на никого не мога да кажа: непременно трябва да отидеш.“
Българите, които са минали Камино, стават все повече и се опитват да се преброят в една група във фейсбук. Владина уточнява, че към тази група са се присъединили и много хора, които искат да предприемат това поклонение. Самата тя често получава във фейсбук съобщения от рода на: „От няколко години се каня да мина Камино, но не намирам смелост. Благодарение на вашите разкази, на снимките ви вече се реших“. „Срещнала съм се с всеки от тези хора, който е пожелал това. Някои заведох да си купят обувки като моите, защото бях единствената без мазоли на Камино. Стана така, защото послушах тези, с които аз се срещнах за съвет, преди да тръгна. Обувките ми бяха с половин номер по-големи.“
Има и хора, които й казват: „Аз това не мога да го предприема.“ На тях Владина отговаря: „Мислите, че не можете, защото си го казвате. А пробвали ли сте?“
Не е случайно, че в думата „камино“ (път – от испански) се
 
съдържа и думата „амин“
Изначалното начертание и предназначение на този маршрут е религиозно. И днес едни тръгват по него, за да се отърват от греховете си, други – от лошите мисли, трети просто за да си доставят преживяване и защото пътуването за тях е страст. Питам Владина дали в рода й има пътешественици. Отговаря ми, че родителите й са глухонеми и пътуват много. Може би точно защото не могат да чуват и не могат да попиват информация за интересни места със слуха си, те искат да отидат и да видят. Вероятно от тях има страстта си към пътуването.
„Заради родителите си се научих и да помагам много. От малка им помагам на тях. Непрекъснато се налагаше да превеждам…“
На една от многото снимки, които разгледах, Владина е сред огромно поле от слънчогледи. Точно на това цвете ми прилича тази жена. Жизнерадостна и слънчева е. Не знам дали все още излъчва топлината на слънцето, което преди година е насъбрала в Испания, или пък от нея струи одухотворената светлина на човек, който има корени.
„Всичко в духовен план имам от баба си – казва Владина. – Тя ме е научила да говоря. Тя много ми четеше книги. Всяка ваканция прекарвах при нея. Учила ме е да преда, да шия, да плета, да тъка. Когато месеше хляб, ме викаше да гледам как го прави. Това ми е останало от нея и ме е научило, че няма невъзможни неща. Че нищо не може да ми се опре. Че всичко може да бъде направено. Ако няма хляб – ще си омесиш. На това учи и пътят Камино. Както беше навремето с баба. Отиваме да събираме сено, но ние сме деца – гледаме да играем. Казвах й: „О, бабо, не може ли после?“ Тя отговаряше: „Не. После може да завали – сега трябва да го направим.“ Камино умножава моженето. Можеш все повече и повече. Макар да те болят краката – продължаваш и вървиш. Макар да си гладен и да няма откъде да купиш ядене – вървиш. Просто вървиш и вървиш.“
Трудности по пътя на Владина и спътничката й Таня е имало – но са ги преодолели. А и по пътя не са били сами. Интересно е, че в Испания има специален закон, според който всички трябва да помагат на пилигримите. Ето защо е препоръчително още в началото на пътуването поклонникът да си купи мида –
 
отличителния знак и талисман на пилигрима
На Владина и Таня се случвало да стигнат по-късно в някое от селищата и да не намерят място за нощувка. Тогава просто изваждали спалните чували и лягали под открито небе. На сутринта продължавали да вървят. Нормално се спи в албергета – нещо като хостели или туристически спални. Много от тях са създадени преди векове и се намират в манастири или църкви. И понеже поклонничеството също струва пари, нека ви кажа и че точно 300 евро е похарчила събеседничката ми по време на пътуването – за храна и нощувки. Към това прибавете и цената на самолетните билети до Испания и ще получите приблизителната обща сума, която ще ви е необходима, ако решите да тръгнете по този път. 
Тридесет години след „кариерата“ си на модел по времето на социализма Владина живее с 25-годишния си син и продължава да се занимава с интересни неща и да бъде полезна. Впрочем тя е рекламният директор на една от първите успешни телевизионни шоу програми след 1989 г. – „Супершоу Невада“. Продуцент е на първото семейно телевизионно състезание „Фамилия топ шоу“ и на още няколко популярни предавания. Сега мечтае телевизията да стане по-духовна. По естествен начин отсява хората около себе си и както сама казва – събира се с по-светли същества.
Сигурна съм, че прилича на баба си, от която е научила и получила много.
„Баба ми беше много широко скроен човек, никой не я беше чувал да казва нещо лошо. Гледаше светло на нещата и винаги викаше „Воля му“. Означава „Няма нищо“, „Карай напред! Каквото и да ти се случи“. Счупил си нещо – „Воля му“ – „Карай да върви“. 

Накрая я попитах коя част от пътя й е харесала най-много. Тя ми отговори, че не дели пътя. Пътят е един и всеки го получава със самото си раждане. „Просто го вървиш. Следваш го“ – пак повтаря тя.
Това, че не слага „оттук-дотук“ и че пътят й продължава, ми хареса много. Също и онова „Карай да върви“.
Благодаря ти за уроците, които сподели и с мен, Владина!
Абсолютно съм убедена, че им върви само на тези хора, които вървят.

Публикувано в На път, По света
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ