Tyxo.bg counter

ПРИРОДАТА Е ОТ МАРС, ТЪРГОВИЯТА – ОТ ВЕНЕРА

Природата е от Марс,
търговията – от Венера
Култура на четене на етикетите на храните
 
април, 2010 г.
 
„Четете етикетите“ не е препоръка, от чието спазване зависи животът ни. И все пак, четете ги – това може наистина да означава много неща…
 
© Cathy Yeulet – 123rf.com
 
Колкото и да са малки текстчетата върху етикетите, често те съдържат неподозирана за нас информация. Не само от рода на тази, че белият хляб е… „100% здравословна храна“.
Стремежът да оцветяваш в думи ражда какво ли не върху опаковките на храната, която в крайна сметка трябва да ни засити и да ни даде енергия за следващите няколко часа. Дали заради конкуренцията, или заради неподозираните музи, които дремят дълбоко в нас, е напълно възможно да си купиш от магазина сандвич, а след миг да се окажеш на… Марс. Древните цивилизации също нашепват своите истории от етикетите – стига да има кой да ги открие по опаковките на хляб, масло или мляко.
„Атлантите донесли зърното от друга планета“, разбираме, докато чакаме реда си на опашка пред касата в супермаркета и скучаейки, четем някакъв етикет. „Ферментацията е естествен процес“, припомняме си ние и биологични закони, макар че са изписани върху бутилка, чието съдържание май няма нищо общо с природата.
Това обаче е волната част, галаконцертът, който можем да срещнем върху един етикет. Задължителната програма е по-важна за нас – именно поради фриволността на надписите трябва да се научим да я различаваме. Успеем ли, справили сме се с много залъгалки и малки капани (понякога не за толкова малко левчета), които производителите ни залагат.
Културата на четене на етикета включва много неща – от грижа за здравето до опазване на природата. Да вземем за пример
 
етикетите на биохраните
От тази година действа ново лого, което обозначава дали един биопродукт е истински и съвсем оригинален. „Премиерата“ му обаче беше не върху някоя родна биолютеница – то такава май и няма, – ами върху плакатите на СДС, с които партията се разграничаваше от про ГМО политиката на нашето правителство. Красив за анти ГМО ефект, знакът обаче има малко по-висша функция. Той е своего рода сертификат за чистотата на една храна. И е такъв, защото
право да го използват имат само организации, чието производство е сертифицирано от специални органи. Виждайки го върху етикетите в супермаркета, можем да сме спокойни, че наистина купуваме биопродукт, в който няма химия и който не вреди на околната среда.
Европейската комисия го избра по интересен начин, като предложи на гражданите на Европейския съюз да гласуват сами на специален сайт. Сред финалистите се мъдреха още изображения на ряпа и на крава, под чиито копита течеше чиста вода. Естетиката победи и сега идва ред да свикнем и ние с този маркер, че храната ни не идва от Марс, пък на това отгоре и е чиста!
 
Операцията „Чисти ръце“ на еврониво
обаче продължава. От средата на тази година се въвежда предупредителен надпис върху редица хранителни продукти, който трябва горе-долу да звучи така: „Консумацията от деца може да повлияе отрицателно върху поведението и способността им за съсредоточаване.“ Интересното е, че този ефект се предизвиква от агресивни оцветители, които и сега са забранени в някои страни – например Норвегия, Австрия, Швеция, че и САЩ. Както може да се очаква, те се използват в продукти, любими най-вече на децата – например разтворими напитки или захарни изделия. В таблицата на хранителните добавки ги откриваме под следните номера: Е102, Е104, Е110, Е122, Е124 и Е129. Най-ефектен от тази великолепна шесторка май е Е122, който се получава от въглищен катран и успешно се влага в сладкиши, за да добият те нужния цвят.
Да заместват изкуствените оцветители с естествени, е добър вариант за производителите, но често свързаните с това разходи ги карат да използват по-евтини варианти.
Да не говорим, че чисто хранителната стойност на такъв тип продукти често е съмнителна, защото той подхранва най-вече… лошите ни навици.
Европейските норми трудно регулират шарените рекламни послания. Един от най-ефектните примери за това са…
 
великденските ни яйца
Може да са били направо скучни, преди да бъдат нашарени, но не и в очите на техните производители, които твърдят, че са например традиционно български, при това снесени от щастливи кокошки – сигурно и с песен на уста… Фактите обаче са в ситните цифри, като и тук важи правилото, че колкото повече четеш, толкова повече разбираш как се грижи съответният производител не само за твоето здраве, но и за здравето на птиците в частност, а като цяло – и за околната среда.
Да разгледаме отново правилата. Яйца се снасят по няколко основни начина. Първият е био, което означава, че сертифициращ орган контролира фермата, в която се отглеждат кокошките.
Биоптиците никога в живота си не са и помирисвали антибиотик. Те не снасят под светлината на енергоспестяваща крушка, а само когато пожелаят.
Почти толкова усмихнати са и свободно отглежданите кокошки, които досущ като своите биосестри живеят в общи дворове и имат привилегията да се разхождат по земята. На това не могат да се насладят отглежданите върху под птици, които са затворени в общи помещения, но все пак стъпват върху… слама например. А споменем ли клетъчно отглеждане, философската категория „щастие“ мигновено се изпарява, защото целият живот на тези създания минава в клетка, при условия, които са неприятни за описване.
Неприятно е и онова клише за „щастливото снасяне“, защото го откриваме най-често именно върху опаковките на яйца от подобни невидели никога слънце същества.
Истината за яйцата обаче неизменно трябва да присъства върху опаковката. Важен е кодът на фермата: започва ли с 0, то това е биопродукт; 1 означава свободно отглеждани кокошки; има ли в началото на кода цифра 2, тя гарантира подово отглеждане; и накрая е тройката – 3 се появява върху продукцията на фирми, които държат своите птици в клетки.
 
Феъртрейд май наистина идва от Марс
Поне ако сравним тази инициатива със съдбата на прекарала дните си в клетка кокошка… Космическа е най-вече разликата в отношението към света, който ни заобикаля, а това е една от главните причини да възникне подобен род търговия.
За първи път за феъртрейд се заговаря в Холандия, като целта е да се създаде нова култура на производство.
Печалбата престава да бъде важна на всяка цена, започват да се полагат грижи не само за околната среда, но и за фермерите, които често се оказват също забравени.
Създава се механизъм те да получават справедливо възнаграждение, като главното условие е да щадят природните ресурси. Доволен е и купувачът – често на друг континент, защото знакът върху опаковката показва, че с парите си не увеличава приходите на някой огромен концерн, ами осигурява прехраната на хора, които често живеят чрез традиционен от векове поминък. Затова и
логото на феъртрейд организациите може да се види върху кафява захар, киноа, амарант, кафе, какао – при това те са добити, без да бъде отсечено и едно дърво или наранено някое животно.
Феъртрейд се продава и в България, като характерно за тези продукти тук е, че често те са сертифицирани и с биознак, което пък ги прави още по-сладки за българите. Защото се пренасяме наистина в друг свят, там, където търговията е сътрудничество, а природата – над всичко.
 
Фаворитите в надпреварата за етикет на биопродуктите – листо, ряпа и крава. Спечели листото, нарисувано с еврозвезди 
 
 
СЕРТИФИКАТЪТ ВЪРХУ ЕТИКЕТИТЕ КАЗВА ВСИЧКО
Не сложна апаратура и маса химикали, а само грижите на природата са достатъчни, за да роди една ягода напролет шепа ароматни плодове. Така обяснява и разликата между конвенционалното и биото Петър АРШИКОВ, председател на родилата се наскоро Асоциация на биотърговците в България. Тази разлика се вижда и върху етикета и това е достатъчна гаранция за чистия произход на избраните от нас продукти, твърди още той.
– Едно от най-честите неща, които се чуват по адрес на биото, е, че няма гаранция за произхода му. Хората казват: „Кой ще ми докаже, че това е био?“ Какви са маркерите, които да им обяснят това?
– Тук идват на помощ сертификатите, хубаво е хората да им обръщат внимание! Всеки един биопродукт е сертифициран с определен сертификат, изписан и върху етикета му. Липсва ли такъв сертификат, този продукт не е био. Има европейски органи, има и американски – именно по сертификатите, които издават, се различава биопродуктът.
– Смяташ ли, че тази анти ГМО кампания направи услуга на всички, които се занимават с био?
– Да, определено – това е една крачка напред, защото хората вече разбират каква е разликата между един конвенционален и един биопродукт, да не говорим за ГМО продукт. Същото се цели и със сертификатите на биопродуктите – те са една гаранция, че продуктът е наистина чист.
– Притеснява ли те, че се приемат най-добре тези продукти, чиито конвенционални събратя са се „изложили“ най-много, примерно сиренето? Когато става скандал с него, расте потреблението на биосирене. Трябва едно нещо да е много вредно, за да приемат хората, че могат да си купуват био…
– Нека да се случват все по-често такива неща, за да разберат всички, че алтернатива всъщност има! Нека кажем отново, че самото сертифициране показва, че зад една биостока, зад един биопродукт стои цяла институция, която гарантира качеството є! Няма нито един конвенционален продукт, който да има такава подкрепа…

Публикувано в Екологично и лично
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ