Tyxo.bg counter

ПУЛПИТ

Пулпит
 
 
от д-р Цветан ПЕШЕВ, стоматолог
 
 
 
 
 
 
 
септември, 2008 г.

 

 
Зъбната пулпа е кухината на всеки зъб, в която се намират нервите и кръвоносните съдове, изхранващи зъба. Пулпитът е възпаление на зъбната пулпа, което може да е остро или хронично. Дължи се най-често на кариес, достигнал кухината на зъба.
 
 
 
 
Острият
пулпит е изключително болезнен, понеже възпалението се развива бурно и под налягане в затворено пространство.
Болката е непоносима и почти не се влияе от обезболяващи. Провокира се от студено и е най-често нощна, защото тогава човек се отпуска, затопля се и ляга в хоризонтално положение, което допълнително увеличава налягането в пулпата.
Рядко острият пулпит може да бъде и гноен (в този случай болката е пулсираща и се провокира дори от най-леко затопляне на зъба). Понякога, когато възпалението обхване цялата пулпа, болката се усеща и при почукване на зъбите. Тогава човек не може със сигурност да посочи кой зъб го боли, от което поставянето на диагнозата се усложнява. Лечението на острите пулпити е спешно и задължително се прилага под упойка. За щастие много по-чест е
 
хроничният
пулпит. При него болките са много слаби и се предизвикват от създаване на вакуум в устата (ако човек всмукне въздух и създаде отрицателно налягане около зъба – например при всмукване на цигарен дим при пушене). Болките се засилват и ако хроничният пулпит се обостри поради раздразване на зъба и започне да преминава в остър.
Пациентите могат да си спомнят, че този зъб ги е болял, или да се оплакват, че ги боли при хранене. И в двата случая лечението е трудно и изисква най-често умъртвяване на зъба.
Много рядко, при определени обстоятелства и в ранен стадий, могат да се приложат т.нар. биологични методи на лечение, при които зъбът не се умъртвява, а се правят опити да се спаси пулпата жива.
Пулпитите
 
при детските млечни зъби
са доста по-различни като симптоми и лечение. Млечните зъби, макар да са в устата на дете, са най-често в края на своя жизнен цикъл. Тоест пулпите им са „старчески“ и са изчерпали своите компенсаторни възможности. Защото тези зъби са предвидени и в състояние да стоят в устата на детето само няколко години. Млечните зъби пробиват най-често от 6-ия до 30-ия месец от развитието на детето, а се заменят от постоянните поетапно – от 6-ата до 10-ата година. За този кратък период те преминават от изграждащи се зъби буквално в „старци“ за няколко години, преди да бъдат заменени от постоянните зъби.
Затова пулпитите при млечните зъби се развиват най-често без особени болки и лечението им има за цел
да ги запази в устата на детето само за няколко години, а не както при постоянните зъби – за цял живот.
Най-важното е, че пулпитът води почти винаги до умъртвяване на зъба, а
 
мъртвият зъб е непълноценен
Той потъмнява, става чуплив, защото вече няма кръвоносни съдове, които да го хранят, и се налага да се облече в коронка. Но и при най-доброто му лечение съществува риск от възпаление около корена (тоест от периодонтит).
Лечението чрез умъртвяване на възпалената пулпа е много фина, трудна и относително скъпа процедура, която изисква правилна обработка и запълване на кореновите канали.
До голяма степен качеството на лечението определя перспективите за зъба, но и най-доброто лечение не изключва късни усложнения. Затова най-важното е да не се стига до умъртвяване на зъба, което означава кариесът да се открие в ранен стадий и да се лекува правилно. Посещавайте вашия зъболекар на всеки 6 месеца за профилактичен преглед и изисквайте той внимателно да изследва всичките ви зъби.
 
Лечението на пулпита е едно от най-трудните в денталната медицина. То изисква търпение, прецизност, опит и най-важното – да не се подценява нито един етап от процедурата. Най-общо бива два вида – чрез прилагането на т.нар. биологични методи и чрез умъртвяване на зъба.
За да се лекува зъбът
 
с биологични методи
възпалението на пулпата трябва да се „хване“ в начален стадий, разрушението на зъба трябва да е минимално и пациентът трябва да е 30–35-годишен (за да може пулпата да е с още запазени регенераторни способности, иначе впоследствие зъбът ще се умъртви сам). Начините за прилагане на биологичните методи са два.
1. Индиректно покритие
Силно се изтънява тъканта на пулпата (докато започне да прозира). Това дава възможност на събралата се в пулпата възпалителна течност да изтече на капки (като роса) и същевременно възпалението да се повлияе с медикаменти. При този начин на третиране не се прониква с борче в пулпата. Накрая върху нея се поставят подложка и пломба и в течение на 1 година зъбът се следи от стоматолог да не се самоумъртви.
2. Директно покритие
Прави се, когато възпалението е в по-напреднал стадий или ако в процеса на чистене на кариес зъболекарят случайно проникне с борче в пулпата. В този случай пулпата се разкрива директно и възпалението се овладява с медикаменти. И в този случай зъбът се следи от стоматолог в продължение на 1 година.
Биологичните методи на лечение са с успеваемост около 80%, ако се изпълнят точно и ако диагнозата е правилно поставена. Но те винаги крият рискове от ранно или късно самоумъртвяване на зъба.
 
Чрез умъртвяване на зъба
Този метод на лечение също може да се проведе по два начина.
1. Витално умъртвяване
Казано по-просто, това е изваждане на нервите на зъба под упойка. Този съвременен метод на лечение се прилага по цял свят. Чрез специални инструменти, наподобяващи иглички, нервът се изважда от кореновия канал, кореновият канал се остъргва и се запълва с каналопълнежно средство до върха на зъба.
2. Мортален метод
В този случай се използват тъканни отрови (като арсен или формалин), за да се умъртви нервът. Това е най-старият и най-сигурният според мен метод за лечение на пулпит. Затова понякога той няма алтернатива.
Но днес се цели
 
по-ограниченото му прилагане
по четири причини.
1. За да се сложи арсен върху пулпата, е нужно дентинът да се обработи с борче много надълбоко, което е доста болезнено. Затова пациентите желаят упойка, но пък щом зъбът е под упойка, нищо не пречи нервът да се извади директно, без да се слага арсен за умъртвяването му!
2. След поставянето на арсен без упойка болката започва да се засилва през следващите 30–40 мин, защото все още живият нерв се дразни от отровата.
3. Арсенът никога не може да се дозира точно. След прилагането му винаги или остава жива пулпа, за елиминирането на която пак се налага прилагане на упойка, или пък многото арсен прониква в околните на зъба тъкани и може да настъпят стапяне на кост, смърт на венеца и възпаление на околозъбните тъкани.
4. Не бива да се забравя и че арсенът е мощна тъканна отрова, която в определена степен винаги интоксикира целия организъм.
Има случаи обаче, когато арсенът е единствената алтернатива, и тогава се налага да се доверите на преценката на вашия зъболекар.
Публикувано в Здраве, Стоматологични съвети
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ