Tyxo.bg counter

Рангел

от Коста  Биков

Според мен общуването с Рангел Вълчанов трябва да се признава за висше кинообразование. Смея да кажа, че за последните 35 години имам поне 5 „заверени семестъра” при него и това ми дава известно основание, че в най-новата РАНГлиста на  българската кинорежисура ще има едно скромно място и за мен…

Срещнах Рангел в киноцентъра, когато беше на 50 и снимаше „Лачените обувки…”. Бях в неговия екип, когато беше на 60 и снимаше „Немирната птица любов”… Когато стана на 70, заедно направихме „Пътешествие между два филма”… След това заснех за БНТ уникалното му изпълнение в „Лазарица” („по шопски”)…

По случай неговата 80-годишнина дълго се опитвах пред белия лист да намеря думите, с които да изразя моето преклонение пред Маестрото… В навечерието на неговата 85-годишнина и по случай представянето на последната му книга „Хем съм сам, хем няма никой” отново му бях асистент за „джобното издание” на „Немирната птица…”.

Заснел съм и някои безумно смешни „невероятни” истории, разказани от Рангел, които могат да се „видят и чуят” само когато си около този единствен „ФРИ ШОП” (в смисъл на „СВОБОДЕН ШОП”) на българското кино, който спокойно може да разкаже един виц на сръбски, на чешки, руски…, а защо не и на китайски…

Надявам се, че отново заедно ще подпишем това дълго отлагано заглавие „На чаша смях при Рангел”…

Но днес, повече от всякога, трябва да говорим за мястото на  Рангел Вълчанов в историята на киното. Спомням си, че по повод на 100-годишнината на киното бях написал „еретичната” мисъл, че религията на следващите 20 века ще бъде КИНОТО. И там, вместо икони, ще се прожектират филми – евангелията на световното кино. Апостолите на киното всеки ще избира с гласа на сърцето си: Чарли Чаплин, Фелини, Луис Бунюел, Орсън Уелс, Куросава, Бергман, Годар, Вайда, Тарковски, Форман и т.н. А ролята на Христос ще изпълнява СВЕТЛИНАТА (в превод от френски: Люмиер!!!).

И в този бъдещ храм на киното, аз лично вярвам, винаги ще има място за една малка българска икона – хлапето от „Лачените обувки…”, което всъщност е самият Рангел Вълчанов.

И ако трябва да кажем нещо лично на Рангел, нека използваме думите, които той посвети на бате Димо: „Всеки човек, веднъж роден, живее и умира на тоя свят, но… ти си пример, че понякога, макар и рядко, се раждат хора, които никога не умират. Господ великодушно ни е дарил с хора като теб – подаръци, махнали с ръка пренебрежително на тленността, на видимото, крачещи извън законите на падащите Нютонови ябълки, извън законите на асансьора, магнитните бури на слънцето, а подчинени единствено на Нейно Величество СВОБОДАТА!!! Всемогъща, капризна и  всеотдайна само на този, който я носи и отглежда в сърцето си…”

А в един филм с неподражаемото си чувство за хумор беше казал: „Българското кино е известно…  със своето бъдеще!”.

Рангел Вълчанов е далече от нас – в бъдещето, и близо до нас – в настоящето, като уханието на разчупения хляб от „Лачените обувки…” и с неговия глас от песента: „Пустият му Рангел – тука ни карцира-а-а”

Рангел Вълчанов си остава завинаги най-светлият и възторжен строител на нашата бедна, наивна и мила  К И Н О Б Ъ Л Г А Р И Я…

Следва финалният кадър на нашия филм – с най-хлапашката усмивка на Рангел, „която прилича на съмване”


ЗАПОВЯДАЙТЕ на специалните прожекции в Дома на киното

 „А СЕГА НАКЪДЕ?” – 28 март, петък, 18,30, вход СВОБОДЕН

„А ДНЕС НАКЪДЕ?” – 28 март, петък, 20,30, вход СВОБОДЕН

 Спомен за Рангел Вълчанов и Чочо Попйорданов!

 

Публикувано в PR без граници
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ