Tyxo.bg counter

Румена Шиндлер-Коларова: „Аз съм една прелетна птица”

от Мирослава ИВАНОВА

Снимки Личен архив 

„Белязана”, „окрилена”, „подета”, „пребродена”, „неутаена”, „дъхтяща”, „заслонена”, „всесилна”… „благодат”. „Букетче”, „съдбини”, „цветчета”, „нежни”, „отивам”, „свивам”… „моретата”.

„Погалиш”, „запалиш”, „седефен пясък”, „слънчева диря”… „отблясък”.

Ако искате да я погледнете в очите, трябва да разгърнете стихосбирките й. Взех думи от нейните стихотворения и ги подредих както намерих за добре. Иначе не можех да пристъпя към представянето на тази жена. Вижте колко прекрасни и деликатни са дефилетата на думите, които тя лирично е избирала.

Не искам да се впускам в размишления дали поетичното е документално, само малко се тревожа дали от моя документиран разговор с нея ще можете да придобиете усещането, което неминуемо възниква при всеки контакт с тази жена. Затова ще ви кажа на какво ми прилича общуването с нея. Бяло е и е леко. Като перце. Вземаш го внимателно с едната си ръка, слагаш го в дланта на другата. А то те гали. После свиваш ръка и го запазваш.

Поетесата

Румена Шиндлер-Коларова е българка, която живее в швейцарския град Тун, който пък е побратимен с българския град Габрово. В Тун е учредено швейцарско-българско дружество и всеки швейцарец, който членува в него знае за България и участва в различни проекти, свързани с нашата страна. Впрочем подобни регионални инициативи имат дълбоки традиции в Швейцария и отдавна са доказали своята полезност.

„Децата ме зареждат с бодрост, аз ги зареждам с борбеност”.

Румена е родена в Русе

завършила е английска и френска филологии, а ако се зачетем в тези от стиховете й, които определя като биографични, можем да обобщим: „Родният си град напуснах / преди петдесет години; / родната страна – / преди петнайсет; / любимият – / ще станат / два пъти по двайсет. / Децата, като мене, / заотлитаха от вкъщи”…