Tyxo.bg counter

РУСКА КУХНЯ

Александър Усачов:
„Руската салата в България не е руска“
 
 
юни, 2008 г.
 
от Теодора СТАНКОВА
Снимки Мариана ПЕТРОВА
 
 
 
Визитка
Александър Усачов, или Саня, както го наричат приятелите, е руснак, родом от Оренбург. Съсобственик е на фирма, която внася у нас енергийни горива. От 16 години насам обаче се чувства гражданин на Радомир. „Откъдето е жената, оттам е и родата“ – шегува се той. Руският му акцент почти не се долавя, но в говора му вече ясно личи влиянието на граовския диалект. Има 2 деца – Георги (13 г.), който носи името на дядо му, и Силвия (9 г.), която Саня е кръстил на тъща си.
 
 
Дали заради обитаването на тази необятна страна, или от срещата на различни народи и култури на тази територия, душевността на руснаците е микс от латиноамерикански темперамент, европейска начетеност и азиатска мъдрост. „Натоварен“ с това наследство е и Саня. Още повече че през родния му Оренбург минава хипотетичната граница между Европа и Азия – мостът над река Урал, която протича през града, е всъщност мост между двата континента. Още една граница определя съдбата му – Саня е роден между два зодиакални знака: Дева и Везни. „Затова – споделя с усмивка той – сутрин, преди да отида на работа, чета и двете зодии. За всеки случай.“
 
Българка го излъгала
През 1989 г. в Оренбург среща бъдещата си съпруга – българката Лидия, която е студентка там. Така Александър Усачов попада в с. Бела вода, Радомирско, за което си е мислел, че е квартал на София. Излъгала го българката, и туй то!
В България освен втори дом Саня открива верни приятели. Малко, но истински. Приятели нарича и служителите във фирмата си, които неотлъчно остават с него – и в добри, и в лоши моменти.
 
Де е България?
„Странно защо, но българите не уважават собствената си държава. България за мен е по-красива от Швейцария.“ – разказва ми Саня. „Каква Швейцария!? – възкликнал един негов приятел, с когото пътували из нашата родина. – Та тук е хем по-евтино, хем по-красиво!“
По начина, по който говори за България, разбирам, че Александър Усачов се чувства повече българин, отколкото руснак. Усетих го и по преценките, които прави за българите: „Гостоприемни и добри хора сте. Да спреш на пътя, да попиташ някого нещо, не само ще те упъти, но и до мястото ще те заведе. Дразни ме само, че българинът обича да говори за д гърба на другия. А това разделя хората.“
 
Мъж в кухнята
Готвенето му е хоби. Наред с риболова. Затова, ако не е на риба, в събота и в неделя вкъщи винаги готви той. И обича да не му се пречкат, докато го прави. Не може да откаже само на порасналата си дъщеря, която все настоява да му помага. Нейните „ресори“ са беленето на картофи, чистенето на лук, както и приготвянето на салатата. „Най-голям кеф е – разказва ми Саня, – когато децата не хвалят манджата, а когато изяждат по две порции и се карат на кого повече да сипя.“
Друга причина да се научи да готви била… тъщата. Под сурдинка споделя, че през първата година от престоя си в България бил заврян зет и „не че баба (както по радомирски мило и уважително наричат тъщата) не готви вкусно“, но асортиментът й се изчерпвал със супа топчета, мусака, пиле с ориз, боб и задушени картофи. В името на разнообразието готвенето през събота и неделя поел Саня.
 
Руският вкус
Според Саня руската кухня е подценена и неразбрана. Богатството й се дължи на факта, че Русия е мултикултурна държава. Невероятно вкусни са различните зеленчукови ястия. Млякото, сметаната и сиренето са важни храни на руската трапеза. Както и бобовите. Месото и рибата присъстват в почти всяко традиционно ястие. Често се сушат или опушват, за да се удължи трайността им.
Руснаците много почитат хляба. Приготвят го главно от ръжено брашно. Супата е неизменно блюдо от руския обяд. Саня се чуди защо у нас рядко я сервират на масата. От чорбите с най-голямо усърдие приготвя борш – зеленчукова супа с леко сладникав вкус заради цвеклото в състава й, което й придава и червено-лилав цвят. Боршът се яде както топъл, така и студен. Може да се приготвя и с месо, но обикновено се сервира с квасена сметана и ръжен хляб.
Характерни за руската кулинарна традиция са и
 
закуските
Те са първото ястие, което се поднася на масата – богат асортимент от салати и мезета, подходящи за многобройните наздравици с водка, естествено. За да избегне пиенето на гладен стомах, руснакът вика на помощ мезетата (закуските) от сушена херинга, пушена сьомга, пикантно печено свинско. Едно от най-популярните и любими предястия е „Сельодка под шуба“. Приготвя се от обезкостена херинга, върху която се редят на пластове настъргано червено цвекло, кисели краставички, варени моркови, картофи и лук. Заливката е от майонеза и настърган кашкавал.
 
Списъкът с основните ястия
включва пълнени зеленчуци, яхнии и тежки месни блюда, често придружени с картофени пелмени – варени кнедли, пълнени с месо. Рибата и месото могат да бъдат приготвени на скара или на тиган. Месата се поднасят с гъсти и ароматни сосове, най-популярните сред които са на гъбена основа. Сред любимите на руснаците ястия са голубците – зелеви листа, пълнени със свинско и зеленчуци. Трапезата никога не е завършена без типичните домашно приготвени десерти, варенки, кнедли с плодов пълнеж, торта с мед.
 
Руска ли е руската салата?
Картофената салата с моркови, грах и варен колбас, гарнирани със сметана, е световноизвестната „Руска салата“. „Не обичам руска салата в България“ – признава Саня. – Оригиналът не се приготвя с майонеза, а с квасена сметана. Освен това задължително трябва да има грах, който в българския й вариант често отсъства. Краставиците (вероятно по аналог със „Снежанката“) пък са допълнителна екстра, която до неузнаваемост й променя вкуса.“
В България обаче Саня
 
привиква към шкембе чорбата
Приема ястията от субпродукти за наш национален деликатес, защото никъде другаде по света не бил ял език или шкембе в масло. Друго трайно вкусово впечатление му оставя пъстървата, печена на камък, която му сервират в Рилския манастир. От нашенските салати най-любима му е овчарската.
Незабравима за него ще остане първата му среща с българските вкусотии. Когато пътува за първи път към България, на ферибота той вкусва „най-вкусния хляб на света“. Не защото е бил прегладнял, както го заподозрях. После открива и най-вкусните кебапчета на света – в едно бистро на 60 км от София, след тунелите към Враца. Признава се за чревоугодник, след като може всеки ден да изминава това разстояние само заради любимите си кебапчета.
 
За всяка манджа – мерудия
Макар че е самоук, Саня много е напреднал в готварството. Фен е на българските подправки и знае коя къде и кога се слага.
„Това е, което й липсва на руската кухня – подправките. Особено онези с по-остър вкус, които трябва да се използват по-внимателно. Виждал съм домакини, които слагат всички подправки, с които разполагат, в манджата. Аз знам кога точно да сложа определена подправка, за да си пусне оптимално миризмата. Когато в каймата за кюфтетата се сложат всички подправки предварително, при пържене „изгаря“ и вкусът на някои от тях“ – разяснява той като майстор-готвач.
За да докаже кулинарния си майсторлък пред читателките на „Бела“, Саня избра да сготви ястие от времето на Чингиз хан – пилаф с 2 вида месо. „Пилафът – ми каза той – по принцип се приготвя само от мъже. И задължително се сервира на масата от готвача“ – мотивира избора си Саня.
 
 
 
Публикувано в Бела къща, Вкусни маршрути
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ