Tyxo.bg counter

Сезонът на маслините, Каръл Дринкуотър

превод: Дафина Янева-Китанова

На 28 август излиза „Сезонът на маслините“ от Каръл Дринкуотър – жизнеутвърждаваща история, разказана с топлината и яркостта на средиземноморското слънце.

Книгата ще се хареса на почитателите на Франсис Мейс и поредицата за Тоскана.

Сезонът на маслините“

Каръл и Мишел сключват брак на екзотичен остров в сърцето на Тихия океан и се завръщат в любимата си маслинова ферма като съпрузи. В Прованс ги очаква тежка работа, но и надежда за бъдещето. Сега те са изправени пред ново предизвикателство: как да развият максимално фермата, в която има петдесет маслинови дръвчета, и да произвеждат екстра върджин зехтин. Двамата отново се сблъскват с безумните изисквания на френската бюрокрация.

Мишел заминава за Париж по работа и Каръл се нагърбва с беритбата и пресоването на маслините. Тя е поела и друг ангажимент – роля, която изисква много време и усилия, а освен това е бременна. В разгара на сезона на маслините се случват драматични събития, които хвърлят сянка върху живота на семейството.

Ала благодарение на маслиновите дръвчета – символ на мъдростта и вечността, и любовта на съпруга си Каръл открива отново душевното равновесие и щастието.

За автора

Каръл Дринкуотър е британска актриса, известна най-вече с ролите си в научнофантастичния сериал „Чоки“ и култовия филм на Стенли Кубрик „Портокал с часовников механизъм“. Обича да пътува и е обиколила целия свят: карала е кучешки впряг до Северния полюс, плавала е с кану по Амазонка, бродила е из джунглите на Борнео, прекосявала е пустинята с бедуините, танцувала е с индианците в Мексико.

Каръл е и автор на двадесет и една книги, превърнали се в международни бестселъри, шест от които са вдъхновени от живота й в Южна Франция. Тя работи съвместно с ЮНЕСКО за опазването на средиземноморските маслинови горички.

По книгите й „Маслиновата ферма“ и „Пътят на маслините“ е заснета документална поредица.

Интервю

Повечето читатели ви срещат за пръв път чрез романите за маслиновата ферма и живота ви в Южна Франция, които се превърнаха в световни бестселъри. Любовта ви към региона струи от всяка страница. Винаги ли сте мечтали да живеете в тази част на света?

Всъщност не. Винаги съм си мислила, че ще живея в Италия, даже като по-млада прекарах известно време в Рим. Обожавах града, но поради ред причини тази глава от живота ми приключи. Завърнах се в Лондон, а след това заминах за Австралия за снимките на нов сериал. Там срещнах французина Мишел, който работеше като продуцент, и останалото, както се казва, е история. История, която описах в книгите от поредицата за нашата маслинова ферма „Апасионата“.

Почерпих вдъхновение от любовта си към Мишел, от очарователната ферма с 68 маслинови дръвчета на повече от 400 години, както и от новооткритата си страст към маслините, тяхната история и традиции.

Почти година и половина сте пътували сама из Средиземноморието, за да научите повече за маслиновите насаждения. Пътуване, от което са се родили две книги с пътеписи и документална филмова поредица в пет части. Кои бяха любимите ви моменти и какво научихте по време на пътуването?

Много е трудно да се спра на конкретен момент, защото цялото изживяване беше изключително. Пътуването беше самотно, предизвикателно, понякога и плашещо, изпълнено с трогателни моменти и като цяло много вълнуващо.

Освен из Средиземноморието, преминах и през зони на военни конфликти, видях от първа ръка колко щедри и подкрепящи могат да бъдат хората един към друг – и това ми върна радостта от живота. В Израел бях следвана от дулата на пистолети, докато преминавах контролно-пропускателния пункт във Витлеем, в Алжир попаднах на бомбени атаки на Ал Кайда… В пустинята споделих храната си с жени бербери… Завързах много нови приятелства и „говорих“ с едни от най-старите дървета на Земята.

Как пишете, имате ли ежедневни ритуали?

Обикновено пиша в пълна тишина и обичам да има запалени свещи около мен, независимо по кое време на деня работя. Творя най-добре сутрин и се старая да отделям около шест часа на ден за писане. Ако съм много увлечена в историята или крайният срок наближава, мога да вложа и повече време. Вкъщи работя в малката си библиотека, а когато пътувам, се опитвам да подредя нещата по най-добрия и удобен начин.

Виe сте писали романи, нехудожествени книги, сценарии. Има ли жанр, който предпочитате пред останалите, и стараете ли се да пишете за определена публика?

Дали ще е художествена, или нехудожествена литература, на каква възраст са читателите… за мен това няма значение. Важното е дали темата ме вдъхновява. Аз пиша само за теми, които са ми интересни, и съм установила, че след това те привличат и правилната аудитория.

Ако можете да се върнете назад във времето и да се срещнете с младото момиче, израснало между Ирландия и Англия, какъв съвет бихте му дали?

Захващай се за работа! Спри да отлагаш и да се притесняваш дали си достатъчно добра или не, просто го направи! (И все още й го казвам.)

Откъс

Ние сме си у дома.

Оглеждам терасите с редици от маслинови дървета. Април е, късна пролет. Тук, по хълмовете над Лазурния бряг, маслиновите дръвчета са отрупани с нежни, перести бели цветчета. Зад тях, кацнала по средата на склона, се вижда нашата вила в стил belle époque. С многобройни тераси с балюстради, сгушена сред кедри и палми, обърната на югозапад, с изглед към залива на Кан и обляното от слънце Средиземно море, „Апасионата“ ни очаква.

– Ммм, хубаво е да се завърнеш – промърморвам.

– Искаш ли да те нося? – пита Мишел.

– Да ме носиш? Знам, че съм уморена, но не и чак толкова изтощена!

– Да те пренеса през прага, chérie – добавя той с усмивка и намигва.

А, да. Бях забравила за миг. Завръщаме се в нашата маслинова ферма като съпрузи. Преди седмица се обвързахме с най-смахнатата сватбена церемония. Сватбата ни се състоя на малкия тропически атол Аитутаки, един от островите Кук в Южния Тихи океан.

– Знаеш ли, и през ум не ми е минавало, че ще го направя – кикотя се аз.

– Кое?

– Да се омъжа.

– Ето ти, пак!

Усмихвам се и си припомням как се стигна дотам.

За пръв път Мишел ми направи предложение на първата ни среща в Австралия. Седяхме един до друг в ресторант на открито в залива Елизабет – двама срамежливи непознати, очакващи две порции скариди от залива на Сидни.

– Мисля, че имаме проблем – каза ми Мишел.

Погледнах го изненадано.

– Влюбих се в теб – тихо промълви той. – Ще се омъжиш ли за мен?

Признавам, че бях напълно шашната и реагирах подобно на всяка смаяна жена, като отпих огромна глътка от шардонето „Браун Брадърс“ и отклоних предложението със смутен смях. Истината беше, че не приемах на сериозно този красив синеок мъж. Във всеки случай имах своята кариера – бях трийсетгодишна актриса, независима, амбициозна, търсена, а не кандидатка за задомяване. Или поне постоянно си го напомнях по онова време. Вероятно по-близо до истината беше: изпитваща ужас от обвързване, страхуваща се от загуба или болка. И макар че няколко месеца след тази първа вечеря в Австралия събрахме заедно доста голямата сума в брой, за да се сдобием с този възхитителен полуразрушен имот, аз продължавах да шикалкавя за брака. До една сутрин следващата есен, когато Мишел долетя в Лондон от Париж, пристигна в апартамента ми, падна на коляно с квадратна кутийка за бижута в едната ръка, а с другата хвана моята и каза:

– Познаваме се от година. На днешния ден става точно година. Притежаваме маслинова ферма. Скоро всички документи ще бъдат подписани и тя официално ще ни принадлежи. Мисля, че сме много щастливи. И двете ми дъщери те обожават, Каръл, chérie, а аз, je t’aime avec tout mon coeur*. Така че, моля те, приеми да станеш моя жена.

Сърцето ми се блъскаше в гърдите като киноклапа. Обичам страстно Мишел, но дали бях способна да направя тази последна стъпка?

В отговор изтърсих:

– Само ако ни ожени кралят на Тонга.

Какво ли знаех за краля на Тонга? Не повече от всеки друг: че е прочут с внушителната обиколка на талията си, че е управляващ монарх на малък архипелаг от тихоокеански острови и е полинезиец. Беше лекомислен отговор, целящ да ми спечели още време и да отклони финалното дребно обвързване. Но дори и тогава, след като от толкова месеци живеех с Мишел, подцених размера на любовта му към мен и упоритостта на филмовите продуценти – или със сигурност лично неговата, – защото на тях обикновено може да се разчита, че ще осигурят всеки поискан мизансцен.

Няколко седмици по-късно се върнах на работа в Сидни. Снимах сериал по книга, написана от мен и продуцирана от Мишел. В хотела се получи адресиран до мен факс от кралство Тонга. Потънала в измисления свят на ролята, която бях създала за себе си, напълно бях забравила своя небрежен отговор отпреди няколко седмици и затова отначало бях озадачена от факса. Беше написан на ръка от личния секретар на краля. Четях го, застанала във фоайето на хотела. В съобщението се изискваха ксерокопия от моето удостоверение за раждане и това на родителите ми, от настоящия ми паспорт, свидетелство за съдимост, за религиозна принадлежност и т.н. Обърнах на следващата страница, пулсът ми се ускори в предчувствие на онова, което следваше. Секретарят на Негово Величество продължаваше с пояснението, че кралят настоява всички годеници, които посещават острова му, да бъдат внимателно проучени, преди „да бъде одобрено обвързването им в свещен брачен съюз, благословен от Негово Кралско Величество“.

Втурнах се нагоре към апартамента си с морски изглед, телефонирах в Париж, събудих Мишел и веднага го подложих на разпит.

– Това да не е някаква шега? – извиках аз. – Така ли е? Искам да кажа, за какво става дума?

Почти долавях усмивката в гласа му, докато Мишел потвърждаваше, че както съм пожелала, ще бъдем бракосъчетани в кралството от самия Тауфа’ахау Тупау IV, крал на Тонга. Когато оставих телефонната слушалка, бях, меко казано, зашеметена. И все пак, след лекия пристъп на паника усетих нарастващ ентусиазъм от идеята. Сватба на остров в Южното море, пенливи топли вълни галят босите ни стъпала, потънали в златистия пясък, внушителен полинезийски владетел размахва над главите ни червен хибискус, каканиже благословии на неразбираем език… Ммм, рекох си, щом трябва да го направя, това е начинът.

*Обичам те с цялото си сърце (фр.). – Б. пр.

Публикувано в Книги
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ