Tyxo.bg counter

СЕКСЪТ И ТЕМПЕРАМЕНТЪТ

Сексът и темпераментът
 
януари, 2012 г.
 
Струва ни се, че знаем всичко за секса. Но изобилието от информация невинаги ни помага да си изясним различни сексуални проблеми. Защото те често са свързани със състоянието на нашата психика.
 
 
© Iurii Kryvenko / Depositphotos.com
  
Мнението на гинеколога ендокринолог
Сексуалните разстройства често са свързани с ендокринни нарушения.  Фригидността например може да бъде следствие от дефицит на естроген, което води до сухота във влагалището и неприятно усещане по време на полов акт.  Друго сексуално нарушение е вагинизмът (конвулсивно съкращаване на мускулите на влагалището при опит за полов акт), който също е обусловен от ниското ниво на естрогени и сухотата на влагалището.  Болезненият полов акт, който се среща при наличието на ендометриоза, и неправилното разположение на матката (прегъване) също често се явяват причини за аноргазмия и потиснато либидо.  Възникването на фригидност след раждане е свързано с намалена чувствителност на влагалището заради получени по време на раждането травми. Интересно е, че при съвършено здрави жени може да се развие психогенна фригидност заради страх от вероятна нежелана бременност – този страх подсъзнателно спира половото влечение и настъпването на оргазъм.  Значително се повишава нивото на мъжките полови хормони при наличие на тумор на яйчника или надбъбречната жлеза. Това често води до усилване на половото влечение, което също се разглежда като сексуална дисфункция.
 
Лечение на фригидността
От изброените сексуални разстройства на фригидността може да се помогне с хормонални препарати. Но само ако фригидността е възникнала по причини от гинекологичен характер. При наличие на естрогенен дефицит приемът на заместителни хормонални средства помага да се подобри или напълно да се възстанови половата функция.
Приемът на хормонални контрацептиви понижава страха от нежелана бременност и тушира фригидността, свързана с този психологически феномен. В някои случаи за подобряване на сексуалната функция помага влагалищната хормонална контрацепция, тъй като при нейното използване се отстранява сухотата на влагалището.
 
Хиперсексуалността като отклонение
Може ли повишеното либидо при жената да възникне в резултат от хормонален дисбаланс или гинекологично разстройство? Причините за хиперсексуалността се коренят в дейността на централната нервна система и се определят от сложни и неизучени процеси в главния мозък. Хормоните влияят на формирането на сексуалността, но прекалената сексуалност зависи по-скоро от неправилния отговор на мозъка на хормоналните колебания, отколкото от хормоналния баланс или дисбаланс. Затова хиперсексуалността може да възникне при жени със съвършено здрави репродуктивни органи.
Трудно е да се определи обаче кое сексуално влечение е нормално и кое – не. Границата между нормата и патологията е много тънка. Но в случай че хиперсексуалността
 
причинява страдание и неудобство
следва да се лекува. Дискомфортът може да е от различен характер – не само от физически, но и от социален. Някои жени изпитват буквално физически страдания от повишеното си либидо. При това сексът не им доставя удоволствие. В тези случаи хиперсексуалността е психологична патология. В женската сексопатология съществува термин, определящ това заболяване като „нимфомания“. Но
 
нимфоманията е по-обширно понятие
от хиперсексуалността. В него се включват две състояния: сексомания (усилено влечение към полов акт, или хиперсексуалност, което е по-научният термин) и хиперпотенция (повишена способност към многократно преживяване на оргазъм). Тези два вида нимфомания могат да се съчетават. Лечението на нимфоманията е работа на психиатър сексопатолог, но без намесата на гинеколог ендокринолог то не може да започне.
Повишеното либидо може да се окаже симптом на заболяване, свързано с повишено производство на хормони. Два са начините, по които може да се повлияе на усиленото полово влечение – чрез назначаване на психотропни препарати или друго лечение, избрано от сексопатолог; и чрез хормонална терапия, насочена към намаляване на колебанията на половите хормони.
Хиперсексуалността е явление, което не може да се отнесе към определена възрастова група. Това разстройство е много индивидуално и може да засегне хора на всякаква възраст. Най-важното е жените, които страдат, да не се опитват да се справят с проблема сами и да не се стесняват да го споделят с лекар. Ако либидото ви създава дискомфорт, консултирайте се с лекар – за начало с психотерапевт. При необходимост той ще ви назначи изследвания при тесни специалисти – гинеколог, уролог, проверка на органите в малкия таз, проверка на хормоналното ниво.
 
Мнението на психотерапевта
Кои сексуални разстройства трябва да се лекуват с помощта на психотерапия? Причините за различните разстройства обаче са различни. Могат да бъдат хормонални или възрастови изменения, свързани със соматични заболявания, емоционални преживявания, стрес, преживяна психическа травма, необразованост или дезинформация по тези деликатни въпроси.
 
Лъжефригидност
В какво могат да се коренят причините за фригидността например – от гледна точка на психотерапевта. От истинска фригидност, или както я наричат – органична, страдат единици. В публикувани данни, изследващи аноргазмията при жените, на фригидността се падат само 5–7%. В останалите 95% от случаите става дума за лъжефригидност или дисгамия. При дисгамия жената по принцип е способна да изпита оргазъм, но не го изпитва заради неумението и на двамата партньори да намерят адекватен начин за взаимно удовлетворяване.
Често се среща психогенна фригидност, когато нормалната и даже с повишена сексуалност жена е блокирана от грубите действия на партньора, особено в началото на съвместния живот. Причина за психогенната фригидност може да бъде и страхът от нежелана бременност, срамежливост поради пуританско възпитание, неподходяща обстановка. Понякога тази форма на фригидност минава без всякакво лечение.
 
Сексуална несъвместимост
Има и двойки със сексуална несъвместимост. Но каква е причината за нея, ако в останалото извън леглото партньорите си подхождат много добре (поне по тяхно мнение)?! Различни темпераменти, различно възпитание и отношение към секса, различни разбирания за допустимо и за разнообразие, за позволено и непозволено…
Ако между двамата има взаимна любов, разбиране и доверие, общи интереси и възгледи, те ще могат да се договорят да се научат да си доставят удоволствие един на друг. А не да се комплексират по повод различните си темпераменти. Но на тази двойка не би й помогнала консултацията със специалист.
 
Норма и патология
Къде е границата между нормата и патологията на повишеното сексуално влечение? Ако жената има потребност от два оргазма на денонощие и ги получава без усилие, то тя няма никакъв здравословен проблем и няма абсолютно никаква нужда от лечение.
Ако сексуалната ненаситност се проявява като асоциална и дори опасна за своя притежател или за околните, намесата на лекар е наложителна.
Признаците и симптомите, изискващи внимание, могат да бъдат определени от специалист.
Причините за патологичната хиперсексуалност често са хормонални нарушения и органични заболявания на мозъка – невроинфекции, травматични и съдови поражения в главния мозък, тумори на мозъка, наркотични интоксикации.
Всички тези състояния имат свои специфични и неспецифични симптоми. При необходимост специалистът назначава необходимите изследвания.
 
Секс и личност
При някои типове личност (истероиден или епилептоиден) действително по-често се наблюдава хиперсексуалност. В случай на истероиден тип, особено ако става дума за подрастваща възраст, момичетата търсят не толкова секс, а любов, признание, обожание. Те си мислят: „Правят секс с мен, значи ме обичат.“ Това може да послужи като повод за манипулация на партньора.
Епилептоидните личности често са хиперсексуални по природа поради специфични промени в структурата на мозъка (органични поражения на мозъка). Това е вродена особеност, а може и да бъде и придобита при определени условия: психологическа травма от детството, понижена самооценка, или обратното – завишена. Всичките тези фактори играят роля при формиране на сексуалността. Всеки индивид има свой вроден темперамент, не можем да избягаме от генетиката.
Липсата на любов и внимание в детството може да причини сексуално разстройство в бъдеще. Да не говорим за насилие, в това число и сексуално, в семейството.
Причини за невротична хиперсексуалност могат да бъдат чувството за непълноценност, ниската самооценка, отсъствие на вяра в собствените възможности (в това число и в сексуалните). Тези личности се нуждаят от постоянно самоутвърждаване чрез нови и нови сексуални завоевания.

Публикувано в Здраве, Здравна консултация
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ