Tyxo.bg counter

СЕМЕЙСТВОТО И НЕГОВИТЕ НАСТАВНИЦИ

Семейството
и неговите наставници
 
април, 2013 г.
 
 
© Diego Cervo / www.123rf.com
 
Пробни бракове, еднополови бракове (наужким) и бракове за един уикенд. Сурогатни майки, оплождане инвитро, антиейдж козметика за мъже и розови електронни бележници за жени. Само преди 20 години не беше възможно да си представим, че подобни явления ще се превърнат в напълно обичайни за България. Въпросът е как се отразиха те върху семейството и неговите традиционни характеристики? Някои тъжно констатират, че бракът у нас преживява дълбока криза. А други с ентусиазъм казват, че се движим уверено към цивилизованото западно общество. Безспорно е едно – семейството се променя и тези промени са толкова явни, че е невъзможно да не ги забележим. Обобщихме някои от тенденциите, които „наставляват“ новия семеен ред.
 
1. Бащата и майката сменят ролите си
Ако допреди 3–4 десетилетия мъжът беше безспорното „работно животно“ вкъщи, днес положението е коренно различно. Във все повече семейства майката, а не бащата, е лидерът – и в икономически, и в психологически план. Много социолози смятат, че именно смяната на ролевите позиции на майката и бащата е първопричината за останалите промени в семейството. Жените в по-голяма степен от преди се чувстват пълноправни личности и са готови на всяка цена да отстояват това свое постижение.
 
2. Броят на разводите расте
Тенденцията е свързана с факта, че хората престанаха да при­е­мат развода като катастрофа. Обществото също стана по-търпимо към съпрузи, които са решили да започнат живота си отново, но всеки поотделно. Разводът изглежда нормално явление и дори в някои случаи – положително и полезно. Според психолозите основната причина за увеличаващия се брой на разводите се крие в стремежа към постигане на личностна свобода – ценност, която се превърна в по-важна от ценността на семейството като „основна градивна клетка на обществото“. Проучванията показват, че липсата на любов и разбирателство между съпрузите е също сериозна причина за развод, независимо от наличието на дете. При това, в семействата с деца жените, респективно майките, процентно по-често са инициаторите за развод.
 
3. Жените започнаха да раждат по-късно първото си дете
Момите и ергените напоследък са по-стари от преди. През 80-те години на миналия век българите сключваха брак около 25-годишна възраст. Сега тази възрастова граница се е изместила с десет години напред и по-голяма част от встъпващите в брак за първи път са на възраст около 35 години.
Младите хора днес не бързат да създават семейства и да раждат деца. Искат „да си поживеят“, както казват самите те, или пък да направят кариера. Други пък просто отхвърлят традиционната форма на брака в полза на съвместното съжителство без брак.
Раждането на първо дете също се измести към по-горна възрастова граница. Това означава, че България се приближава към западния модел на раждаемост. Сега т.нар. студентски бракове и децата, отглеждани в студентски общежития, са рядкост. Днес към съвместен живот пристъпват хора, които не само са завършили образованието си, но и са постигнали финансова стабилност и самостоятелност от родителите си. Особено силно тенденцията се проявява в големите градове. А когато първото дете е родено късно, вероятността то да остане и единствено в семейството се потвърждава все по-често.
 
4. Увеличава се броят на „непълните“ семейства
Сред причините за налагането на тази тенденция на първо място, са разводите, на второ – ражданията на извънбрачни деца, на трето – овдовяването. Тази тенденция потвърждава вече споменатата особеност на семейния живот, според която наличието на дете не е причина за липса на развод.
В по-голяма част от случаите на раздяла детето остава при майката. Всъщност това е неблагоприятна ситуация, защото доходите на майката намаляват, а оттам и качеството на живот на детето се влошава. Съществуват много възможности, чрез които бащата да сведе до минимум издръжката, която трябва да плаща. Мъжете просто представят фалшиви документи за доходи, много по-ниски от реалните. Възрастните могат и да смятат развода за отличен шанс да започнат всичко отначало, но за децата той почти винаги е травма. Те рядко го приемат „докрай“ и ако животът в новото семейство не им хареса, тайно започват да мечтаят таткото да се върне скоро и всичко да стане както преди.
Има и ситуации обаче, когато разводът е най-доброто, което може да се случи на всички членове на семейството. Ако например съвместният живот е станал непоносим заради насилие, скандали и други ексцесии, то едва ли ще се намери някой член на семейството, които би искал да го запази цяло. Според много психолози травмата, която получава детето след развода, е временна. Тя се компенсира от факта, че щастливо дете може да бъде отгледано само от родител, който е доволен от живота. Ако по времето на социализма се смяташе, че непълното семейство е знак за нещастие – сега не е така. Майките се развеждат съвсем съзнателно, по собствено желание. Те са силни, могат да бъдат независими от мъжете си и да отглеждат деца, които се чувстват комфортно.
 
5. Работим повече
По данни на официалната статистика количеството на работещите жени се е увеличило значително. От една страна, това се дължи на ефекта от т.нар. демографска вълна – ситуация, в която хората, които са се появили на бял свят в момент на висока раждаемост на деца от определен пол, встъпват в трудоспособна възраст. От друга страна, расте нивото на заетостта. Като пример можем да дадем факта, че все повече жени, макар и навършили пенсионна възраст, продължават да работят.
Все повече са и случаите, в които самотните майки се опитват да си намерят работа в неправителствения сектор, където заплатите са по-големи, но пък социалните придобивки са много по-малко. И това е напълно обяснимо – когато няма мъж, жената решава самостоятелно семейните проблеми. Неслучайно на въпроса: „Какво е необходимо да се направи, за да стане градът по-комфортен за децата?“ майките отговарят: „Хм, помогнете ни да си намерим надомна работа“.
 
6. Успешни и неуспешни
В социалистическите времена успешните и неуспешните, както благополучните и неблагополучните семейства, се определяха лесно. Сега това деление е много условно. Възниква противоречива ситуация – от една страна, за родителите се появи възможност да работят на две и даже на три места и така да осигуряват добър стандарт на живот за децата си. От друга, на тях просто не им остава време да ги възпитават и да прекарват достатъчно време с тях. Такива родители отделят и по-малко време за самообразованието и самоусъвършенстването си, което пък се отразява негативно на детето и неговите морални устои. Това се потвърждава от едно доста парадоксално явление – „проблемните“ деца растат в семейства с високи доходи. А в по-бедните семейства по-често израстват по-възпитани деца.
 
7. Нови модели на семейно съжителство
По мнение на психолозите у нас и по света настъпват кардинални промени в семейните ценности. Пробни бракове, бракове тип „на гости“ (при които съпрузите живеят поотделно и периодично си ходят на гости), бракове за почивните дни и еднополови бракове наужким. Всичко това е възможно. Хората се свързват в своеобразни мобилни модели на семейства, които пасват на личния живот, който всеки поотделно иска да води. Но свободата в брака не е за всекиго. Много често тя е причината за загуба на усещането за щастие и на удовлетворението от живота. Расте ли чувството за самота, расте и усещането за тревожност.
Освен това хората не желаят да встъпват в граждански брак, защото се страхуват от евентуалната несправедлива подялба на семейното имущество в случай на развод. Гражданският брак поражда недоверие между двамата. Кой мъж иска да признае на жената до него, че не желае да се ожени за нея, защото се страхува да не загуби жилището си?! И затова хората обикновено казват едни много банални неща, като например: „С подписа в гражданското чувствата умират“. Разбира се, сега на мода са предбрачните и брачни договори, но у нас като че ли те все още не са сериозно утвърдена практика и се приемат едва ли не като оскърбление.
 
8. Не се чувстваме защитени
Ако анализирате сериозно програмите на партиите за предстоящите избори, сигурно ще установите, че повечето от тях декларират необходимостта от политика, които да подкрепя семейството. Въпросът приключва обаче с голите декларации. Впрочем отсъствието на политика за подобряване живота на семействата също е политика. Тя обаче означава, че и според държавата семейството, каквото го познавахме, вече не е ценност. Хората не знаят правата си и не се чувстват защитени. Ниските детски надбавки принуждават семействата с едно дете много да се пазят от това да имат второ. Хората не са уверени в утрешния ден. Едва ли биха искали и децата им да се чувстват толкова несигурни. Затова не ги раждат.
 
9. Разчитаме само на себе си
По времето на социализма всички мислеха, че държавата им е длъжна за всичко. Днес хората се опитват да се справят с всичко сами, а това е сериозна промяна в психологията на едно общество. Психологът и нобелов лауреат Алвин Тофлър нарича семейството „гигантски абсорбатор на шок“ (става дума за шока от бъдещето, който той описва в едноименната си книга „Шок от бъдещето“ – бел. ред.). Според него семейството е мястото, където смачканият и стресиран човек се връща след схватката си със света. То е единствената стабилна точка в стремително променящия се свят. Но какво се разбира днес под думата „семейство“?
Интересно е, че все повече напоследък стават семействата, които се състоят само от родител (родители) и дете и не поддържат връзка с никакви други роднини. От една страна, родителите все повече използват услугите на бавачки, които не са част от семейството, защото бабите се чувстват млади и продължават да работят, вместо да гледат внуците си. От друга страна, много родители, чиито деца са зрели възрастни, се оказват сами на стари години, защото на децата им е по-изгодно да работят далеч от родното място и дома. Все по-рядко днес ще видите съпружеска двойка да живее при родителите на един от двамата съпрузи. Днешните семейства са самостоятелни и… самотни.
 
Рекламите са виновни
Децата поучават родителите си, бащите вече не претендират за главна роля в семейството, майките умеят всичко и успяват навсякъде. За какво говори този нов наш семеен портрет? И опознаваме ли се по-добре, гледайки реклами?
Ако се замислите, сюжетът на повечето от рекламите е вдъхновен от семейни сцени в живия живот. В рекламите децата все по-често са тези, които се грижат за възрастните и избират вместо тях. Моделът, при който детето е нещо като глава на семейството, постепенно започва да се превръща в норма именно благодарение на рекламите. В рекламните клипове често бащата е представен едва ли не като подрастващ, когото детето съветва, побеждава и прочее. Нещо повече – често бащата изобщо го няма в кадър. Рекламите наложиха по-скоро един двойствен образ за мъжа (когато го има) – у дома той е инфант, в обществото – мачо, лидер и кариерист.
А жената? Ооо, тя е бащата вкъщи! В същото време може да кара дори самолет и освен това е прелестна красавица, която никога не се появява с разрошена коса на събрание в офиса. Е!? И когато въпросните сюжети се повторят по телевизията стотици пъти, се превръщат в стереотипи на поведение за копиране. Виновна или не, рекламата всъщност регистрира новостите в живота ни – в това число и промените в структурата на семейството и в отношенията между хората.
 

(…)
 

ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА БЕЛА ИЛИ В ЕЛЕКТРОННИЯ ВАРИАНТ ТУК

Публикувано в Болна тема, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ