Tyxo.bg counter

СИНДРОМЪТ „ЛОША МАЙКА“ – първа част

Достатъчно добри родители
 
юли, 2010 г.
 
© Paul Prescott – 123rf.com
 
 
Нощем късно, сутрин рано…
Искам да спяяя!
„Вече трети път за тази нощ се будя от бебешки плач. Първите няколко секунди лежа под одеялото и си мисля, че за нищо на света няма да стана. Нека да се дере този малък манипулатор! Детето започва да реве още по-силно. Мъжът ми ме сръгва в ребрата и аз с неохота се надигам, и отивам до детското креватче. „Какво искаш този път, а?!“ – раздразнено го питам, слагайки в устата му гърдата си. Взимам малкия на ръце и го залюлявам толкова силно, че главата му започва да се мята насам-натам. Стряскам се и спирам да го треса. След известно време синът ми най-после заспива. Отново си лягам под одея­лото и веднага заспивам като заклана.
А на сутринта, когато моето малко слънчице ми се усмихва със своите две зъбчета, се ядосвам на себе си за раздразнителността, несдържаността и злобата, на които дадох възможност да излязат от мен през нощта. „Сигурно съм много лоша майка, щом мога да се отнасям толкова злобно със собственото си дете“ – мисля си и за пореден път се заклевам най-тържествено пред себе си да не се държа повече така с моето малко съкровище.
Но раздразнението ме връхлита отново и отново и през деня. Първо, когато детето започна да капризничи на улицата да го взема на ръце, после, когато разля супата върху джинсите ми, и накрая вечерта, когато отново не иска да заспи. Навън е тъмна нощ. А той не е заспал. Аз съм смъртно уморена и искам да спяяя! Както само една много лоша майка би искала.“
 В.К., 29 години
Да, много жени, подобно на В. К., по различни причини се самообвиняват, че са лоши майки. Но като за начало не е зле да уточним понятията.
Първо да разграничим определенията „добра майка“ и „идеална майка“. Всяка жена има в главата си модел за идеалната майка и именно когато поведението є е в разрез с този модел, тя изпитва угризения на съвестта. Неоснователно, разбира се, защото идеалната майка, както и идеалният мъж, идеалната жена или пък идеалното дете са нещо като еталони, към които е добре да се стремим, но за които в никакъв случай не бива да си правим илюзиите, че можем да постигнем.
Впрочем още в средата на XX век психолозите въвеждат понятието „достатъчно добра майка“. Според това определение добра майка е онази, която е способна да чувства своето дете и адекватно да удовлетворява физическите и емоционалните му потребности. Тоест от нас като майки се изисква единствено да се доверим на своите чувства и на майчината си интуиция и да си избием от главата всички мъчителни въпроси, които си задаваме по повод на поведението си спрямо децата. Наред с това е нужно да осъзнаем, че общуването с детето не е равно само на взаимна любов и радост. Взаимните обиди и разочарования, умората и раздразнението също влизат в сметката.
 
Позволете си да сте несъвършени
Жените, които прекарват голяма част от времето си само с детето си, е естествено да се чувстват уморени и раздразнителни. Не можете да се скриете от чувството на изтощение, тъй като човешките сили не са безгранични все пак. Затова е много важно да поделите грижите за детето с някой друг от семейството или пък с някой близък роднина, а не вие да се нагърбите с всичките. Особено пък ако сте самотна майка. Е, всички знаем, че е най-добре детето да расте в пълноценно семейство – и с майка, и с баща, но не всички имат този късмет. „Порицание“ заслужават обаче жените, които сами не позволяват на мъжа до тях да изпълнява своята бащинска роля. За тях майчинството е едва ли не единствената сфера, в която могат да се реализират и по този начин да получат уважението на околните. И много от тези жени са убедени, че само и единствено майката знае и чувства кое е добро за детето є. Но, това, разбира се, не е така. На бащата задължително трябва да бъде дадена възможността да изпълнява пълноценно своите бащински функции. Да, възможно е той да не е толкова сръчен като майката, когато се налага да сменя пелени, но пък нищо не му пречи да полюлее плачещото бебе на ръце, а защо не и да му попее с басов глас. От бащата не бива да се очаква това, което се очаква от майката. „Идеалният баща“ е също толкова опасна илюзия, както и „идеалната майка“.
Много майки се притесняват, че са лоши майки, и заради факта, че
 
нямат време за децата си
„Преди да си родите дете, помислете имате ли време за него“, е казал някой си мъдър японец. Уви, милиони родители са лишени от мъдростта на жителите на Страната на изгряващото слънце и не се замислят за това. Просто нямат време за такива глупости. Затова после страдат. Много страдат… Особено работещите и амбициозни майки кариеристки.
Но съгласете се, че някои от тях въобще не заслужават упреци, че са лоши майки. Те може и да не са физически с децата си, но постоянно мислят за тях, звънят им, правят планове да прекарат уикенда с тях и да им отдадат цялата си майчина топлота. И обратно – има майки, които физически по цял ден прекарват с децата си, но… нищо не им дават от себе си. Едното формално присъствие не е достатъчно. Важни са умението и желанието да бъдете със своето дете.
И още по-важно е да го уважавате. Макар и то да е още много малко, вие като майка сте длъжна да се съобразявате с неговите потребности. Само тогава можете да се надявате, че и то ще ви уважава.
Въобще възпитанието на дете е тежък труд. Разбира се, че в основата на възпитанието е любовта към децата, но възниква въпросът, какво значи любов в този случай. Нагледали сме се на деца, разглезени от родителската любов. Те са капризни и егоистични и от тях не можете да очаквате нищо хубаво в бъдеще. Но познаваме и деца, на които, точно обратното – не им достигат внимание и родителски ласки. И от тях едва ли ще израснат пълноценни личности и щастливи хора…
Значи трябва да се намери
 
най-златната среда
при която детето няма да изпитва липса на родителска любов и грижи и едновременно с това ще знае къде минава границата на позволеното. Но как да намерите тази среда? Има ли въобще критерии, според които да оценим дали процесът на възпитание е успешен? По този въпрос психолозите съветват да се опрете на вътрешното си усещане.
Ако родителите по принцип си задават такива въпроси, анализират своето поведение, значи отношенията им с детето/децата се развиват нормално. И ако тези отношения, без оглед на трудностите по пътя, носят взаимна радост, то по-скоро те са нормални и добри. Естествено, всяка добра майка се стреми да даде на своето дете само най-доброто от себе си и да го предпази от всичко лошо, което може да му се случи. Но, скъпи майки, не се старайте да създавате около своето дете илюзорен свят, в който няма място за тревоги, проблеми и трудности. Детето е добре да знае, че нашият свят е многостранен и че хората в него са различни. Ако майката успее да му внуши това, то ще се развива като пълноценна личност. А самата майка никога няма да изпита съмнение, че е лоша майка.
И дори и понякога да ни се струва, че сме лоши майки, нека не забравяме, че в края на краищата децата също са в състояние да ни превъзпитат, да ни помогнат да погледнем от друг ъгъл на хора, събития и на собственото си поведение.

Публикувано в Болна тема, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ