Tyxo.bg counter

СИНДРОМЪТ „ЛОША МАЙКА“ – трета част

Да готвя
или да обичам живота
 
юли, 2010 г.
 
 
© kzenon – 123rf.com
 
Работа, грижи за дом, семейство и деца… Денят на съвременната жена майка прилича на маратонско бягане – от работа вкъщи, след което – обръщане на внимание на съпруг и деца… А на финалната права трябва и да се яде. „Добра майка ли съм, ако не готвя?“ – се питат много жени и развиват нездравословно чувство за вина.
 
Ако не готвим, значи ли, че не изпълняваме родителските си задължения?
И дали наистина собственоръчно приготвената храна е по-полезна за здравето на децата ни от онази, която се продава сготвена?
 
Апетит за щастие
Дори при храненето на бебето имате избор: можете да му готвите, да купувате консервирана храна или да взимате от детска кухня. Да се готви за малко дете, не е никак лесна работа – храната трябва да е балансирана (т. е. да съдържа всички необходими хранителни вещества) и да е в правилната консистенция. И в никакъв случай в нея да няма вредни добавки! Неслучайно в „готвенето“ на детски храни участва цял екип от специалисти: диетолози, педиатри и гастроентеролози. В този ред на мисли бурканчето готово пюре изглежда идеалният вариант за хранене на малкото дете. Затова хич да нямате угризения, че не готвите за бебето, особено пък ако не ви стига времето! Ако ви мъчи чувство на вина, можете просто да редувате домашно приготвена с готова храна.
Обикновено най-виновни, че не готвят, се чувстват майките, в чието семейство жените от сутрин до вечер са прекарвали над тенджерите. Но това е минало. Днес нежеланието и/или невъзможността за готвене съвсем не правят жената лоша майка. Основната мисия на майката е друга – тя трябва да научи детето си да получава удоволствие от живота, да му създаде атмосфера на топлина, уют и радост. Защото само в такава среда порастват жизнени и будни деца.
Известният австро-американски психоаналитик Хайнц Кохут (Heinz Kohut) е на мнение, че у детето първо трябва да се развие либидото и чак след това – свръхазът (тоест всички норми на поведение, табута, ограничения, които регулират поведението му). А по-широкият смисъл на думата „либидо“ е апетит към живота.
Да обичаш да ядеш, означава да обичаш живота. Но любовта към храната няма нищо общо с елементарното чувство на глад, което се засища еднакво от пюре в бурканче, от пакетче чипс или от филия хляб.
Ако искате да възпитате жизнерадостно дете, „насадете“ му жизнерадостно отношение към храната.
 
Дежурен по кухня
За да „превъзпитате“ вкусовите рецептори на детето си, не е задължително половин ден да прекарате около печката.
Дори и „най-строгите“ специалисти по хранене потвърждават, че много полуфабрикати, освен че се улеснение за домакинята, са балансирана и здравословна храна.
Можете просто да примамите детето да участва в подреждането на масата с полуфабрикати. Като не е важно дали това ще е реална помощ от негова страна, или просто игра. Или пък да приготвите с него някаква лесна манджа от прости продукти. Дете, участвало в готвенето и на най-обикновена картофена яхния, след това много по-лесно се съгласява да я опита. Та нали тя е и негово творение?! В този случай купената от магазина и притоплена в микровълновата печка храна може и да не го съблазни. По време на обяда не забравяйте да попитате детето си: „Тази манджа, която сготвихме днес, повече ли ти харесва от онази, която направихме миналата неделя?“ Или: „Другия път трябва за добавим още магданоз. Ти как мислиш?“ Така постепенно малкият човек ще се научи да различава тънките нюанси в храната и ще изпитва удоволствие от дегустацията на различни видове храни.
 
Без чувство за вина и други чувства
Влизайте в кухнята с убеждението, че вие не сте длъжни да готвите. На сте длъжни нито пред себе си, нито пред приятелите, нито даже пред децата си! Нека този ден съпругът ви да приготви нещо набързо или пък предложете да вечеряте в ресторант.
Принципът „За да готвя добре, трябва да готвя всеки ден“ не е общовалиден. За да готвите добре, е необходимо преди всичко да имате искрено желание за това.
Често съвременните майки се захващат с готвене само за да заглушат чувството си за вина, че не готвят, или срама си, че не умеят да готвят. И, естествено, предпочитат да приготвят полезни и здравословни храни като спанак и цветно зеле, ако го правят за децата си. А след това с обида наблюдават как малките ровят с неохота с вилицата из чинията: „Какво, не ти ли харесва това, което съм ти сготвила?!“
В никакъв случай не карайте децата си да ядат онова, което не им харесва, само за да докажат любовта си към вас и вашия труд. По този начин само ги карате да изпитват чувство на вина.
Ако детето ви не обича зелена салата, това съвсем не означава, че не обича салата от моркови. Ако се вслушате обаче в желанието му, ще му поднесете здравословна храна, която не „противоречи“ на неговия вкус.
С други думи, не бива да се отнасяте към храната прекалено строго. Майките са склонни да проектират желанията, страховете и амбициите си в едно нищо и никакво зеленчуково пюре. Но умните жени знаят, че не си струва да правят трагедия от това.

Публикувано в Болна тема, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ