Tyxo.bg counter

СОФИЯ – АПРИЛЦИ – ВРЪХ БОТЕВ

София – Априлци – връх Ботев
Хвърли сака, купи раница

 

от Мирослава ИВАНОВА
Снимки Христо СЛИВКОВ и авторът
 
май, 2010 г.
 
 
Ако сте тръгнали на път в събота с непрочетения вестник от предишната събота, значи наистина имате нужда от почивка…
 
Поглед към връх Ботев
 
В автобуса от София за Априлци можете да свършите точно това – да си починете малко и да прочетете вестниците от тази събота и от миналата събота. Рейсовете тръгват от Централна автогара всеки ден в 8.30 ч. сутринта или в 12.30 ч. на обед. Пътуването трае около четири часа. С кола ще стигнете за поне час по-бързо, но отново няма да можете да прегледате пресата…
Селището Априлци е обявено за град през 1976 г., когато България е отбелязвала 100-годишинината от Априлското въстание. Априлци обединява цели четири села, които днес се наричат градски квартали – Ново село, Острец, Зла река и Видима. Във връзка с тази голяма промяна за селището и местните хора ето каква весела история ми разказа една жена, с която се заприказвах в центъра на Априлци. Внукът й трябвало да напише съчинение къде е прекарал пролетната ваканция. Шестокласникът започнал така: „През ваканцията аз бях на село.
 
 
По пътя към връх Батев
 
Моето село е град Априлци
В своеобразен център на днешния град е най-голямото от четирите села – Ново село.
Първото, за което се сещам винаги когато стане дума за Априлци, е Новоселската епопея. Балканджиите от този край взимат активно участие в Априлското въстание. Те отбраняват смело обявената от тях Новоселска република, която просъществувала цели девет дни.
 
„Продай нивата, купи пушка“
От тези думи са били водени новоселките патриоти. Интересното в случая е, че хората от региона не въстават от немотия, а защото искат да бъдат свободни в своето отечество. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ век тук вече занаятите са в своя разцвет. Нарасналото самочувствие на балканджиите намира израз и в строителството. Точно тогава е построен първият християнски храм в региона от времето на Възраждането. Смята се, че е завършен около 1814 г. Може да се каже, че този храм слага началото на религиозното строителство в региона във време, когато то е възпирано от османската власт. Ето защо храмът „Св. Параскева“ е дълбоко, почти до прокрива, вкопан в земята и няма купол.
Друг интересен обект от религиозния живот на Априлци е
 
 
женският метох „Света Троица“
Мястото е посещавано от Левски, а монахините били посветени в революционното дело. Метохът се превръща в арена на кръвожадните жестокости на поробителите по време на епопеята от 1876 г. Свещеникът, който поддържа защитата на манастира, е зверски убит, турците нахлуват в обителта, убиват няколко монахини, а други раняват тежко. Манастирът е ограбен и опожарен. Същите тежки безчинства турците вършат в цялата околност. Именно тук е ранен и заловен (а по-късно осъден на смърт от турския съд и обесен) Цанко Дюстабанов, един от главните воеводи на Априлското въстание. И неслучайно преди да бъде обесен от поробителите, високообразованият за своето време Дюстабанов изрича пред съда думите: „Нашата цел прочее не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме и да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че
 
 
ние победихме
Вие, като изгорихте толкова къщи и села на мирните българи, като изклахте толкова невинни старци, бабички, жени и деца, като разорихте толкова църкви и училища, трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще дойде да ви изгони оттука.“
Малкият параклис музей в двора на метоха е приел името на св. Иван Рилски и пази костите на убитите монахини. Честно казано, усещането зад тази врата е малко зловещо и когато човек напусне малкото помещение, се чуди дали не е по-добре костите да намерят мир и да бъдат погребани…
Третият храм в Арилци се казва „Св. Георги Победоносец“ и е строен след Освобождението в чест и памет на загиналите във въстанието.
Ако вече си мислите, че съм ви вкарала в „капана“ на историята и че тук няма какво друго да се прави, освен да се палят свещички, жестоко се лъжете. Ако пък си мислите, че ще ви съобщя какво може да се хапне и пийне тук – пак сте „в беда“, защото
 
Срещи по пътя… 
 
ще ви водя в планината
Зарежете заведенията, къщите за гости, семейните хотели и по-големите от семейни хотели. Тръгнете покрай реката. Ако сте дошли в Априлци и останете в рамките на града, макар това да са рамките на цели четири села, знайте, че сте стигнали само до някъде. Предлагам ви да се отправите към хижа „Плевен“. Изходният пункт за хижата е от квартал Видима, по пътя за ВЕЦ „Видима“. Ако не ви се ходи пеша по асфалта, можете да стигнете до края на пътя и с кола. Шосето преди пътеката за хижата завършва с площадка, на която можете да паркирате. После ви очаква около 40 минути преход по стръмна пътека. За да бъдете спокойни по време на това активно мероприятие, бихте могли да използвате услугите на планински водач, който може да ви бъде осигурен от туристическото бюро в Априлци.
Когато излезете пред постройките на хижата и базата на Троянската спасителна служба – можете да отдъхнете и да се насладите на гледката. На терасата на хижата можете да пийнете бира. Съветът ми за пиенето на бира е само в случай, че сте решили да останете тук за нощувка. Ако активната почивка, която ви предлагам, ви е харесала, имате още поне
 
 
три часа и половина път до връх Ботев
Изцяло ваша работа е как ще изберете да изгубите хижа „Плевен“ от поглед. Дали ще й обърнете гръб и ще се върнете надолу към Априлци, или ще й обърнете гръб и ще поемете по пътеката към връх Ботев.
Оттук нататък не знам какво точно ви очаква, но един приятел се опита да ми го разкаже със снимки.
Докато пиша тези редове, в офиса ни нахълта иначе симпатично момиче с листовки за някакъв нов и по-различен спа хотел. Не разбрах къде се намира. „Всички спа хотели си приличат“, обърна се една от колежките към нахълталото иначе симпатично момиче.
Всички къщи за гости и всички обикновени и необикновени хотели също си приличат. Впрочем в Априлци също има спа хотел, за един знам, но вероятно са повече. Но едно е да си на спа в подножието на връх Ботев. Съвсем друго е да си на връх Ботев.
Истината е, че и хижите си приличат, но много ми се иска да обърнете внимание на снимките на този мой приятел, които ви размахвам пред очите, и да ви накарам да планирате ходене до връх Ботев още през следващия уикенд.
Отиването ми до Ботев ще изпревари излизането на този брой и не смятам, че ще се изморя, вместо да си почина. За всеки случай обаче спрях да си купувам вестници. Така не разбирам кога имам нужда от почивка. А и кой пълни раницата си с вестници?

Публикувано в БГ Маршрути, На път
АКЦЕНТИ

РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ