Tyxo.bg counter

СРЕЩА ТОЧКА КОМ

Среща точка ком
 
август, 2009 г. 
 
В световната паяжина на интернет на пълен ход денем и нощем тече разработка на любовни тактики
и стратегии.
 
  Снимка © Andrejs Pidjass – Fotolia.com
 
Изглежда, че сексуалната революция, за която се говореше толкова дълго, се е преместила в друго измерение. В чатовете и в сайтовете за запознанства, във виртуалния свят на Second life и в социалната мрежа Facebook милиони мъже и жени се запознават заради секс или в търсене на любов. В тази паралелна вселена, изградена от никове и пароли, могат да се реализират най-различни потребности. Тук хората изпробват качествата си на съблазнители, могат да се срещат и да се разделят, след като „преживеят заедно“ определено време във виртуалното пространство. В сайтовете се намира начин за изпълнение на всякакви, дори и на най-нестандартни фантазии. В голяма част от случаите обаче целта на хората, които инвестират доста от времето си тук, е една – да запълнят самотата си. Разбира се, намират се и разни „хищници“ и извратеняци, но по-голяма част от участниците са в тези сайтове просто защото не искат да прекарат отпуската си сами. Разчитат, че шансовете им да открият своята половинка в мрежата са по-големи, отколкото да я открият навън, където хората, с които се срещат, са значително по-малко в сравнение с множеството в нета.
 
Внимание! Зависимост!
„Не мога да се откача“, „Това е по-силно от мен“, „Срам ме е, но непрекъснато ровичкам в порносайтове“…
В мрежата можем да живеем и обичаме без никакви препятствия и ограничения.Да пазаруваме, без да излизаме от вкъщи. Да удовлетворяваме (макар и виртуално) всичките си еротични фантазии. Всичко това само по себе си може да създаде зависимост. Интернет е достъпен по всяко време от денонощието. Присъствието му в живота ни е успокояващо и хипнотично. То създава впечатление, че около нас непрекъснато се случва нещо, което не е за пропускане.
Опасността от развиване на интернет зависимост е значително по-голяма за хората с неустойчива психика, както и за тези, чието психическо равновесие е сериозно нарушено за определен период поради лични причини.
По-страшно от интернет зависимостта е опустошителното обедняване на въображението. Хората, които прекалено много се увличат от виртуалната реалност, спират да четат, престават да мечтаят и дори не могат да родят еротични фантазии.
 
Мястото на срещата
Толкова ли в реалния живот не остана пространство за общуване? Традиционното място за запознаване беше работното място. Днес обаче все повече хора работят вкъщи или в малки колективи, където възможностите да намериш интимен партньор са равни на нула. Освен това сред жителите на големите градове се настани трайно отчуждението. Точно затова интернет се превърна в най-популярната „площадка“ за запознанства. С това е съгласна и наша колежка, която работи в женско списание. Ето какво казва тя:
„Екипът ни е изцяло от жени и единственият ми колега е артдиректорът. Само че той е безвъзвратно… женен. Впрочем когато си тръгвам от офиса, изобщо нямам сили да отида на бар или друго място, на което мога да срещна интересни хора. Театърът също е невъзможно удоволствие за мен, защото при нашия режим на работа мога да се класирам в театралния салон едва след втория антракт. Интернет ми дава възможност да се насладя на личния си живот, ако това може да се нарече личен живот. Имам много приятели тук. С някои от тях съм се срещала, а с други дори съм имала връзка.“
 
Представянето
Професията, хобитата и интересите, както и цветът на очите трябва да бъдат представени така, че да предизвикат интерес. В представянето, което правим за себе си, когато попълваме данните си в сайт за запознанство, ние разказваме само това, което смятаме, че е важно и което може да ни представи добре. Впрочем в реалния живот постъпваме по същия начин – стремим се да направим възможно най-добро впечатление на първа среща, надявайки се на последващо внимание и любов.
При представянето си в интернет обаче сме принудени да отговаряме на въпросите, измислени от хората, разработили сайта. Което по някакъв начин ни унифицира – отговаряйки на тези въпроси, ние неволно се вписваме в един шаблон. В резултат нашият виртуален портрет не ни представя такива, каквито сме всъщност.
 
„Семеен търси запознанство“
Какъв е изводът? Че дори стабилните и благополучни семейни отношения не са преграда за общуване (в това число и сексуално) с други партньори в нета. Но защо?
Защото общуването в сайтовете е привлекателно със своята анонимност и с това, че предлага възможност да се скриеш зад оправдания от сорта на „Виртуалният секс е безопасен“. Омагьосва ни и лекотата, с която в това пространство възникват нови, с нищо необвързващи ни отношения. До тези изводи са стигнали разни психолози, които се занимават с това да анализират резултатите от анкети и интервюта с… виртуални любовници.
Ние сме склонни да търсим оправдания едва когато много остро почувстваме вината си. Простотата и лекотата в общуването пък започваме да ценим тогава, когато реалният ни живот стане прекалено регламентиран, задушаващо регламентиран. Дори в наши дни различни табута, ритуали, стереотипи на поведение определят взаимоотношенията между мъжете и жените. Нарушаването им (даже само във фантазията) може да предизвика чувство на вина, а необходимостта да ги следваме пречи на свободата на сексуалното ни поведение в реалността. Виртуалността ни дава възможност да се приближим към това, което изглежда непозволено наяве.
 
Проста конструкция
Виртуалните отношения са изключително просто конструирани. Представяме си съвсем ясно това, което търсим, какъв трябва да бъде партньорът ни, когото се надяваме да срещнем. Търсим човек, който прилича на нас и чиито вкусове и навици съвпадат с нашите. И колкото и парадоксално да е, именно този рационален подход пречи на възникването на истинската любов.
Когато обичаш себе си в другия, това означава, че обичаш само себе си. Преди да започнете да попълвате анкетата в който и да било сайт за запознанство, задайте си въпроса: „Готов/а ли съм да срещна другия в пълния смисъл на тази дума?“
Идеализацията на другия и шаблонното ни представяне се оказват толкова объркващи после. В мрежата ние няма как да усетим телесните и невербалните сигнали на събеседника. Всяка информация за другия получава преувеличено (или изопачено) значение, а „свалянето на картите“ на „масата“ на интимността се случва много по-бързо, отколкото в реалния живот. При това се случва, без да ни мъчи страх, че нещо ще объркаме.
Колкото повече се развиват виртуалните ни отношения, в толкова по-голяма степен другият се превръща в обект на нашите проекции. Ние му приписваме всичко, което е важно за самите нас – своите ценности, очаквания и убеждения. Едно игриво и нежно послание по електронната поща, и ние сме уверени, че някой там мечтае за нас. Уви, след срещата често следва разочарование.
Запознанството по интернет е измамно, понеже по-голямата част от информацията (повече от 70%), която протича между двама души при реално запознанство, е невербална. Което означава, че през монитора ние можем да уловим само някакви си 30% от другия. Не можем да почувстваме миризмата му, да забележим колко са дълги миглите му, какъв е ритъмът на дишането му. Не успяваме да видим много от
 
малките знакчета
които са в състояние да ни развълнуват и да задействат алхимията на желанието.
Нашият виртуален образ също не му дава никаква представа за нас. Поради това е възможно най-прагматичните ползватели на интернет да използват уебкамери, а други, напротив, предпочитат да останат невидими и оправданието им е, че не искат възрастта или поведението им да бъдат определящи за отношенията им.
„В профила ми няма снимка и подробно описание на външността ми. Вместо това съм поместила текст в стихотворна форма, в който разказвам за живота и мечтите си. Получих няколко реакции от други хора в нета, които изобщо не ме трогнаха. Получих и едно стихотворение, което, като прочетох, усетих, че именно човекът, който го е написал, е този, когото търся. Нямах представа нито за възрастта му, нито за външността му, нито за професията му. Когато се срещнахме, имах чувството, че се познаваме от много дълго време. За жалост между нас няма силно сексуално привличане, но с него ми е много интересно.“
Петя П., 32 години
Влизане в сайта, регистрация, първи отклик, запознанство… в интернет всичко протича страшно бързо.
„Всеки път имам чувството, че съм подложена на тест. При всяко ново запознанство ме оценяват, сякаш съм стока в магазина. Аз също подлагам нещата на оценка просто защото не искам да губя време. В този смисъл
 
интернет прилича на супермаркет
където партньорът може да бъде пробван със секс за една нощ или тестван предварително по друг начин. И ако не става, подобно на чифт обувки може да бъде върнат обратно в магазина.“
Вихра, 29 години
Благодарение именно на тази особеност на интернет много жени и мъже изживяват нови истински любови.
„Трябва само да знаеш точно какво искаш. Аз не търся ангажираща връзка. След два развода за мен е важно да се насладя на свободата в пълния є смисъл.“
Деница, 44 години
Виртуалните и реалните съпружески изневери, порносайтовете, сексразвлеченията, изобилието и разнообразието на интернет предложенията, ниската им стойност и анонимността усилват интернет зависимостта. Всичко това позволява на тези, които са сами, да напълнят живота си, без да променят социалния си статус.
Благодарение на интернет възникнаха отношения от нов тип –
 
fuck friends (приятели любовници)
Но както и във всеки супермаркет, където периодично купуваме продук­ти, посетителите в сайтовете за запознанства печелят еднократни взаимоотношения. Повечето от виртуалните романтични запознанства нямат бъдеще. Една нощ, приятни спомени и… някаква неловкост при събуждане. След като можем с такава лекота да се намерим, то можем и да се разделим със същата лекота и бързина.
За най-запалените привърженици на мрежата всъщност може да се каже, че живеят в своеобразна виртуална виртуалност. Ако човекът знае какво търси и какво му пречи да го постигне в реалния живот, виртуалното пространство ще му помогне да се приближи към целите си.
 
Открийте разликите
Едни от сайтовете за запознанства приличат на витрина, от която всеки сам предлага информация за себе си и си избира партньор, който да отговаря на специалните му изисквания. В други сайтове кандидатите се подбират и чифтосват с помощта на специални програми, разработени от психолози. Сайтовете витрини предлагат главозамайващо изобилие от възможности. Сайтовете от другия тип ни предлагат списък от хора, които уж са избрани само за нас и които биха ни паснали перфектно. Там участват предимно хора, които искат наистина да завържат сериозна връзка. Повишава ли втората група сайтове шансовете за успех във взаимоотношенията?
По мнение на специалистите двата вида сайтове са едно и също нещо. Просто на едното място хората сами си търсят човека, който им подхожда, на другото вместо тях подборът се прави от психолози. В по-стари времена тази работа се вършеше от сватовниците.
Вярно е, че когато подборът е направен от професионалист, действа като плацебо ефект. Това, че партньорът е избран при отчитане на психологическата съвместимост, ни въздейства обнадеждаващо и ни кара да се отнасяме по-внимателно към човека, с когото сайтът ни е съединил. Истината е, че и в този случай няма никакви гаранции, че в бъдеще всичко в отношенията ще бъде благополучно. Както в откритите сайтове, така и в тези, които използват услугите на психолози, представата за хората се формира от това, което те самите говорят за себе си. Участниците се стремят да открият съвпадение на вкусове и сходства в характерите, когато правят своя избор.
Виртуалното запознанство е идеално за виртуалния живот, но не и за реалния. Това твърдение е вярно, но от друга страна, интернет отдавна е станал важна част от реалния ни всекидневен живот. Животът на двойките се променя и отношенията в двойките стават все по-виртуални по простата причина, че хората прекарват все повече време в интернет, отколкото заедно. Запознанството по интернет напълно се вписва в нравите на нашата нова епоха, но едва ли подхожда на всички.
Публикувано в Взаимоотношения, Тя и Той
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ