Tyxo.bg counter

Стоп! Не се надценявайте

 
 
Снимка © IKO – Fotolia.com
 
Представете си следната ситуация: по време на работния ден спешно ви се налага да притичате до банката, да изтеглите сума пари, след което да отидете на другия край на града, за да си платите с тях квартирата, а след работа да купите нещо за вечеря, да успеете да пристигнете навреме в детската градина, за да вземете детето си, без да го карате да се чувства изоставено, а накрая да приготвите вечерята и да разтребите. А, да – и да пуснете пералнята с онази камара дрехи за пране, иначе мъжът ви няма да има чиста риза за утрешната презентация…
А той, мъжът ви, отдавна е задрямал пред телевизора, докато вие
 
все още се щурате насам-натам
из вкъщи, след като сте сложили детето да спи. Разбира се, всичко чака на вашите ръце, но това не ви успокоява, а още повече ви обезсърчава.
Или пък друга ситуация. На работа вие влизате в интернет, за да откриете една много важна за вас информация, но в същия този момент шефът ви извиква на „спявка“. Когато се връщате на бюрото си, телефонът ви почва да звъни (и не само мобилният, но и стационарният му „припява“)… След като провеждате няколко телефонни разговора и отговаряте на няколко спешни есемеса, вие се вторачвате като обезумели в монитора на компютъра, без да имате и най-малка представа с коя от хилядите други задачи да се захванете най-напред. А на всичкото отгоре вече дори не можете да си спомните кое беше онова важно нещо, за което бяхте решили да отделите време, за да се поровите в интернет.
Струва ви се, че
 
ще се побъркате от ангажименти
Не сте изключение. В подобни и даже по-страшни ситуации попадат всички хора от време на време. И то най-вече през декември, когато освен с приключване на старата година сме заети и с подготовка за посрещане на новата. Бързаме да ви уверим, че няма да се побъркате. Вие просто сте претоварени. И в това няма нищо чудно.
В наши дни психическото натоварване, което се налага да издържат и възрастните, и децата, много често превишава онова, с което са се сблъсквали нашите родители. Човешкият мозък просто не е разчетен да се справи с такова количество информация. Ако се върнем назад в историята, ще забележим, че залог за културното и физическото развитие на човека преди всичко са били ограниченията. Храна, дрехи, оръдия на труда и всичко останало, което са произвеждали и обменяли помежду си хората, са изисквали вложения на енергийни и финансови усилия. Образованието е било привилегия на богатите, а книгите дълго време са се преписвали на ръка и са стрували цяло състояние. Хората били ограничени даже в контактите си: роднините и приятелите им умирали твърде млади (през 1900 г. например хората рядко доживявали след 50-годишна възраст). Да не говорим, че пътуванията от един до друг град са отнемали няколко седмици, а понякога и месеци – в зависимост от разстоянието.
Нашият мозък, психиката ни, а и нашето тяло не са създадени да се справят с този поток от информация, с който ни се налага да живеем днес.
 
Психиката ни е така устроена, че обръщаме по-голямо внимание на ярките цветове, силните звуци, вкусната храна, миловидните деца, сексуалните сцени и физическото насилие. Тоест на всичко, което е важно за оцеляването ни.
 
Основен инстинкт
За да оцеляват, на животните им се налага да се съсредоточават. Благодарение на това съсредоточаване хищниците могат да хващат жертвите си, а пък жертвите на свой ред да им се изплъзват. Животните концентрират цялото си внимание върху най-важните неща от живота, а другите просто игнорират.
В някои ситуации хората също са способни на такава пълна концентрация на вниманието. Ако например изгубите детето си в някой претъпкан мол, вие веднага преставате да виждате маловажните подробности – не обръщате внимание нито на възрастните хора, нито на прекалено малките или прекалено високите деца, нито на тези с дрехи, които не са в същия цвят като тези на детето ви. Очите ви се „настройват“ да видят единствено вашето дете, в случай че се появи отнякъде.
В този момент коридорът на вашето внимание пропуска строго ограничено количество информация. Когато се налага да разпределите вниманието си между прекалено много източници на информация, се включва защитната функция на мозъка и концентрацията ви отслабва.
Тоест опитвайки се да възприемете онова, което по принцип е невъзприемаемо, вие постигате противоположен ефект: вместо да успеете с всичко
 
не успявате с нищо
Изумително е, че със собствените си ръце хората са създали за себе си условия на живот, които противоречат на онова, което им е заложено по природа. Ние постоянно затрупваме пространството си с ненужна информация, при това поднесена крайно агресивно.
Да вземем за пример рекламите.
Психиката ни така е устроена, че обръщаме по-голямо внимание на ярките цветове, силните звуци, вкусната храна, миловидните деца, сексуалните сцени и физическото насилие. Тоест на всичко, което е важно за оцеляването ни. И създателите на реклами ни претоварват с подобни образи, знаейки, че те няма да останат незабелязани. Добавете съвременни източници на информация – мобилни телефони, интернет, електронни бележници, телевизия и радио… Информацията е толкова разнообразна, че ни прави
 
и слепи, и глухи
Това е задънена улица, от която може да се излезе само ако преднамерено се освободим от излишната информация.
Когато не можем да се съсредоточим, ние се самонасърчаваме: „Концентрирай се! Вземи се в ръце!“ Но психолозите съветват да направите обратното. Ако мозъкът ви е претоварен, е безполезно да изисквате от него да полага допълнителни усилия. Обратно, опитайте се да се отпуснете. Какво се случва с компютъра ви, когато включите наведнъж няколко програми? Ами, обикновено блокира, след което вие го рестартирате или изключвате, за да го накарате да заработи след това отново начисто. Вашата задача е да направите същото с мозъка си – да го изключите за малко, за да може той да започне да работи отново начисто.
 
 

Снимка © .shock – Fotolia.com

 
Упражнения за „изключване“
1. Затворете очи и вдишайте няколко пъти бавно и дълбоко. Концентрирайте се върху усещането, което въздухът създава, когато минава през белите ви дробове.
2. Изберете си обект за наблюдение – например само сини предмети. Ще видите как всичко със син цвят попада в зоната на вашето внимание, а след това излиза от нея (хора минават, коли се движат). Всичко останало възприемате някак размито, което е нормално.
3. Сменете обекта за наблюдение. Отново затворете очи и си измислете друга категория предмети, върху която да се съсредоточите. Нека сега ви интересуват само кръглите предмети или само високите жени.
4. Отпуснете се, за да се концентрирате отново. Сега няма да ви е толкова лесно. Ще ви отвличат вниманието силните шумове, ярките цветове, хора и коли. Защото още не сте свикнали да фокусирате вниманието си върху едно нещо. Но не се напрягайте. Напротив, отпуснете се, отново затворете очи и си представете избраните от вас предмети за наблюдение. Като отворите очи, ще установите, че погледът ви някак сам намира в хаоса нужните му обекти.
5. Изпробвайте новите си умения в делника. Например ако сте свикнали да четете книга преди заспиване, опитайте се да игнорирате шума от телевизора, който гледа съпругът ви в този момент, и от преминаващите под прозореца ви коли. А когато сте зад волана, се съсредоточете само върху пътя – та нали това е жизненоважно за вас в този момент.
6. От простото към сложното. Сега се опитайте да овладеете онези ситуации, в които най-често губите концентрация. Упражнете се в концентриране в офиса, където трябва да решавате няколко спешни задачи едновременно. Или пък вечер вкъщи, когато едновременно играете с малката си дъщеря, помагате на големия си син да си напише домашното и готвите вечеря на съпруга си. Не се поддавайте на навика и не си позволявайте да се удавите във водовъртежа от задачи. Изберете коя е най-важната за вас и започнете от нея. Не разпилявайте вниманието си и постепенно ще ви обземе едно много приятно усещане – че вашият живот принадлежи на вас самите.
Публикувано в Здраве, Топ статии, Часът на психотерапевта
АКЦЕНТИ

РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ