Tyxo.bg counter

СТРАХОВЕТЕ НА БРЕМЕННИТЕ

Страховете на бременните
 
март, 2013 г.
  
Бременността не е само умилителна окръгленост на женските форми, но е и време на объркване и взрив на чувствата и въображението. Какви емоции бушуват у жените, на които им престои да дадат живот?
 
© Artem Merzlenko / www.123rf.com

 

Телевизионният образ на уравновесената, красива жена, безметежно очакваща раждането на рожбата си, съвсем не съответства на реалността. Пред кабинетите за женска консултация, във форумите и на курсове, подготвящи за раждане бъдещите майки, жените разговарят предимно за своите тревоги и опасения. „Не мога да се позная, боя се от всичко…“, „Страх ме да шофирам“, „Станала съм толкова сълзлива, плача за най-малката дреболия, сигурно детето ми ще е много неспокойно…“, „Няма да мога да понеса болката при раждане!“, „Съпругът ми се е отдръпнал от мен, точно когато най много имам нужда от разбиране“, „Предстои ми да родя съвсем скоро, а нямам нито количка, нито дрешки за бебето“…
Откъде идва тази неувереност? Защо в очакване на раждането много жени стават мнителни и уязвими?
 
Реалност и фантазии
Някои психоаналитици по парадоксален начин тълкуват тази чувствителност. Според тях, ако бременността носи на жената безпокойство, то е само защото тя го подхранва вътре в себе си с въпроси като: „С какво съм се захванала?“, „Не е ли глупаво?“, „Готова ли съм да стана майка?“.
В решението да родиш дете винаги има напрежение между „искам“ и „съмнявам се в себе си“. Майчинството предполага отговорност, затова жената се тревожи: „Не знам“, „Не умея“, „Няма да се справя“ „Може да направя нещо неправилно и детето да пострада заради мене“. Основният страх обаче се поражда от съдбовния въпрос „Ще стана ли добра майка?“. Бременността, особено първата, винаги е
 
криза на съзряването
която много напомня на тийнеджърското съзряване. Променя се организмът на жената, нейният социален статус, личният є живот. Тя буквално започва да изглежда по друг начин. По друг начин започва да вижда и своето бъдеще, по друг начин гради отношенията си.
В тялото на бременната расте и оживява дете, а в психологическото є пространство оживява нейното „вътрешно“ дете. Оживяват спомените от собственото є детство. Ако бременната по някаква причина се страхува, че бъдещото є дете няма да я обича, навярно в нея е проговорило онова малко момиче, което тя е била, и което по някаква причина не е могло да обича своята майка. Нещо, което жената до този момент не е имала сили да си признае.
 
Първа среща
Още щом видят за първи път своето бебе на монитора на видеозона, още преди да знаят дори какъв е полът му, започват да мечтаят за бъдещето на детето си. И често като компенсаторна реакция проектират върху него всички неосъществени мечти. Едва зърнала 7–8-сантиметровия зародиш, жената възторжено си представя новия си, по-смислен живот. В този момент на бъдещата майка не є е лесно да разбере, че детето ще престане да бъде част от нея, ще престане да бъде „нейното щастие“ някой ден, ще стане отделен човек, който е длъжен да живее своя собствен живот, а не този, който предвиждат за него родителите му.
Психоаналитиците наричат този период „периода на виртуалното дете“, създадено от въображението на родителите. И смятат, че то може да служи като индикатор за по-нататъшните отношения между тях. От коментарите на родителите пред монитора на видеозона може да се прогнозира какви ще са бъдещите им роли във възпитанието. „Колко е непослушен, как рита“ – казва майката. „Остави го да прави онова, което му харесва“ – отговаря бащата. Този диалог може да се очаква, че много скоро ще бъде разигран и пред реалното дете.
 
Ново самоусещане
Бременността променя тялото на жената, което става обект и от страна на внимание на нейния партньор, и от страна на лекари и на познати. В повечето случаи новите телесни усещания провокират безпокойство у бременната. Акушер-гинеколозите не винаги са достатъчно деликатни с пациентките си. Всяка безобидна тяхна фраза по време на преглед (например „Колко е пораснало!“) може да предизвика неадекватна реакция у бременната („Толкова ли е голям плодът?! Сигурно няма да може де излезе…“). И това провокира страх от раждането. Всяка бременна поне веднъж е предизвиквала своя лекар да є направи забележка: или е натрупала бързо килограми, или ги качва бавно, или има „лоша“ кръвна картина…Това притеснява бъдещата майка, кара я да изпитва чувство за вина, защото не разбира на какво се дължат упреците на лекаря.
Освен това телесната неприкосновеност по време на бременност става почти символична. Всяка лекарска интервенция – от лекарски преглед до вземане на кръв – може да предизвика физиологичен, животински страх у бременната. И колкото повече приближава времето за раждане, мисълта, че тялото трябва да се „разтвори“, за да пропусне бебето, причинява стрес. Оттук и този неосъзнат страх от смъртта.
Смъртността по време на раждане, макар и изключително рядка в наши дни, също е стресов фактор за майката.
 
Секс – „за“ и „против“
Сексуалният живот на жената също се променя. Някои имат силно сексуално желание, а на други либидото им е силно понижено, жената е изцяло концентрирана върху детето, което носи в утробата си. Тези, кото някога са правили аборт, е възможно да възприемат секса като заплаха за новата бременност.
Мъжете също се чувстват несигурни. Страхуват се да не навредят на жената или на бебето. От друга страна, това може да провокира у жената нов поток от тревоги: преди той я е желаел, а сега няма ли опасност от изневяра?
 
Училище за родители
Непосредствено след раждането безутешните тревоги на майката не намаляват, тя изпитва „вина“ заради безпокойството („Способна ли съм да му дам всичко, от което има нужда“, „Ако нещо изведнъж се случи с него?“, „Съпругът ми ще бъде ли добър баща?“).
Тези въпроси имат за жената огромно значение. Нейното „вътрешно дете“ крещи от страх. И много често това никой не го чува. Съпругът и близките обикновено не обръщат внимание на тези вълнения, отдават ги на „нервността на бременната“. Жената страда от това, че е неразбрана, че не знае как да обясни колко важно за нея е, че е бременна. От друга страна, у мъжа се събужда неосъзната ревност – нали и в него също живее „вътрешно дете“, на което след раждането на бебето никой няма да обръща внимание…
Решението за намаляване на страховете е да се говори повече за тях. В много семейства тези теми не се обсъждат въобще и никой не се замисля какво го вълнува другия в този момент. На тези, на които им е трудно да започнат разговор, биха им помогнали курсове за подготовка на родители.
Постепенно чрез разговори, обучение и обсъждане тревогата ще изчезне.
 
(…)
 

ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА БЕЛА ИЛИ В ЕЛЕКТРОННИЯ ВАРИАНТ ТУК

Публикувано в Женски работи, Здраве
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ