Tyxo.bg counter

СТРЕСЪТ И ГРАДЪТ

Стресът и градът
 
септември, 2011 г.
  
© Yuri Arcurs / depositphotos.com
 
Психоаналитиците са категорични, че атмосферата в мегаполисите е абсолютно непригодна за нормален живот. Нищо че там заплаха от тропическа треска (макар че „цивилизованият“ хепатит С с нищо не е по-добър) няма и е почти невъзможно да ви нападне тигрова акула (затова пък може да ви връхлети някой скейтър, както си вървите по улицата) – във всичко останало градът е толкова далеч от природата, че организмът на човека реагира със стрес практически на всичко в него.
Още повече че броят на особено популярните хора – мегаполитите, които са готови да се подложат на нечовешки изпитания просто за да живеят, не само че не намалява, а напротив – расте. Рецептата за оцеляване е една – проблемът да бъде точно определен и да се измисли ясен и умен план за действие. Да не говорим, че при цялото разнообразие от стресови ситуации жителите на мегаполисите са най-лесно податливи на три основни вида: тълпа, шум, обездвиженост.
 
Въпрос на сантиметри
Кой е виновен? Постоянното натрапване на другите в личното ви пространство е основната причина за хроничната ви раздразнителност и отслабения ви имунитет. Човек се чувства в безопасност, когато от друг непознат човек го дели не по-малко от половин метър. Нарушаването на личното пространство в радиус от 40 см е разрешено на единици: на любимия човек, на родителите, на децата, на близките и на приятелите.
Достатъчно е да влезете в обществения транспорт в час пик или да почакате на опашка в супермаркета, за да констатирате, че десетки хора ежедневно пресичат вашата лична граница без разрешение от ваша страна, а вие на свой ред сами неволно влизате в тяхната лична територия. На работа за конфиденциалност и дума не може да става с изключение на редките щастливи случаи, в които вие имате отделен кабинет.
Териториалният инстинкт е естествен, природен, нещо изначално рационално. Личното пространство позволява на живите същества да осигуряват храната си, да се грижат за продължението на рода, да спазват йерархията. Не е чудно тогава, че защитавайки своето, всяко човешко същество става малко или много агресивно. Това се отнася и за хищниците, и за невинните аквариумни рибки.
Дори и човек много малко да прилича на златна рибка, въпросът за личните му граници не е по-малко важен за него. Впрочем на нас много ни е провървяло, че не сме крокодили, чийто личен периметър е в пъти по-голям от хорския – цели 40 метра. Сигурно затова крокодилите не живеят в градовете…
Когато детето разхвърля играчките си, тийнейджърите се обединяват по квартален принцип, а старите кучета оценяват скептично новия колега в офиса – всичко това са прояви на защита на територия, нищо че не си даваме сметка за това. Даже на международните космически станции, където повечето земни физични закони не важат, териториалните рефлекси си остават в сила. Между „домакините“ и новите „гости“ възниква неконтролируема враждебност, макар че логично всички разбират, че няма какво да делят там, горе, в Космоса, където всички са гости.
Как да постъпите? За да разтоварите малко психиката си, използвайте всички начини, които ви позволяват да си върнете законното пространство на места, където повечето граждани даже не претендират за комфорт.
На презентация или в конферентната зала, който е дошъл по-рано, сяда на най-широкото и хубаво място, а закъснелите заемат останалите места. Макар и разликата в появата ви да е не повече от пет минути, първите вече се чувстват домакини, а другите – пришълци. Затова планирайте времето си така, че да пристигате по-рано. За да утвърдите позицията си, не чакайте някой сам да реши да седне до вас. Проявете „гостоприемство“, като поканите до вас да седне някой, към когото изпитвате симпатии, казвайки просто: „Тук е свободно.“ Така вие се превръщате в истински домакин и реализирате своето право на избор.
На работа не пренебрегвайте обедните почивки. Поне два пъти седмично обядвайте с приятели в ресторант, далеч от офиса (а не с колегите в съседната кръчма!), за да смените поне за малко социалната си роля.
Ходете повече пеша. 1–2 километра на ден е минимумът. Първо, движението е полезно за здравето ви. Второ, избирайки къде да слезете от градския транспорт, в какво темпо да ходите и по какъв маршрут, вие си възвръщате така необходимото за душевното ви равновесие усещане за свобода на маневрирането и разширявате своята територия.
По-често излизайте навън с интимния си партньор. Ако се срещате само вкъщи, вие подсъзнателно започвате да виждате един в друг конкуренти, претендиращи за най-удобните места в пещерата. Излизайки заедно навън, вие заедно се изправяте лице в лице с външните опасности.
Усмихвайте се! Съкращаването на лицевите мускули от усмивката ви създава по-изгодна позиция във всяка една ситуация.
Информацията – право или задължение?
Кой е виновен? Канадският социолог Маршал Маклюън още през миналия век въведе понятията „горещо“ и „хладно“ общуване. Към горещите начини за обмяна на информация той причислява тези, които въздействат само на един орган на чувствата: четене, слушане на радио, разглеждане на картини, слушане на музика. Маклюън смята, че всички те извънредно много натоварват този канал, за който всъщност са предвидени. С други думи, човек се превръща или в две големи очи, или в едно голямо ухо, за да не изпусне и трохичка от информацията. И това според Маклюън разделя хората един от друг.
За хладно, тоест за естествено общуване канадският психолог смята непосредственото общуване между хората и, простете… телевизията. В процеса на комуникация участват няколко органа на чувствата: ние не само слушаме събеседника, но и го виждаме, докосваме се до него, помирисваме го…
Тук Маклюън малко се е изхитрил. Защото суперинтерактивен телевизор, който да ни позволява да вдишваме ароматите на джунглата и да участваме „на живо“ в холивудските партита, все още не е измислен. Но и без миризми и участия на живо телевизията поглъща комплексно своите зрители. Как? Като създава усещане за реалност, която е по-реална от живота, който живее обикновеният и не толкова обикновен човек. Нашите дни минават в работа и общуване със семейството и приятелите, в тях рядко се случва нещо извънредно – а и така трябва да бъде, това е нещо напълно естествено.
А „в телевизора“ винаги се случва нещо свръхестествено. Всеки ден горещото (катастрофи, политически скандали) се смесва с хладното (тоест „естествеността“ на общуване с телевизията) и в резултат всички наши очаквания са надминати.
Телевизорът несъмнено притежава не само хипнотично, но и наркотично въздействие. Освен това със зрителите се случва винаги едно и също – онова, което вчера им се е струвало пикантно, днес вече им се струва преекспонирано, а утре отново им се „прияжда“. Значи се налага постоянно да се увеличава дозата…
Как да постъпите? Спрете това. А ако вече живеете в информационна зависимост, научете се правилно да управлявате потока на информация и ловко да избягвате излишната.
Всеки наркотик може да стане отрова, но може да се превърне и в противоотрова. Това зависи от дозата и целите, за които се приема. Прочутият хипнотизатор на XX век Милтън Ериксон, който на млади години преболедувал от полиомиелит, разказва, че единственото средство, което му помагало, макар и за кратко, да забрави за болката, били токшоутата, които гледал по телевизията. Психотерапевтите допълват, че още по-оздравително действат комедиите. Вие безгрижно си се смеете, всички мускули се отпускат и кръвообращението ви се нормализира.
Когато от нас се изисква да се простим с всичко, което е вредно, но обичайно за нас, ние схващаме, че то е нереално, но въпреки всичко го оставяме такова, каквото е било. В този случай би ни помогнала т. нар. проверка на отсъствието. За ден, за седмица или за произволно избран период от време се откажете от някой вреден или „натоварващ“ ви навик. Да кажем, не включвайте телевизора, изключете мобилния си телефон или пък захарта от менюто си. Подлагайки се на този експеримент в различни области на живота и сравнявайки усещанията си „със“ и „без“, вие по метода на пробата ще успеете да се откажете от онова, което наистина не ви е нужно.
Избирайте правилно техниката, с която се обграждате в бита. Джаджите и уредите с кабели са най-опасните „агресори“ на личното ви пространство. Изберете безжичен телефон, аплици, монтирани в стената или на тавана, телевизор с плосък екран и министереоуредба. Абсолютно табу е да поставяте всички тези постижения на цивилизацията в спалнята си. Само будилникът може да стои там, при това будилник без светещ циферблат.
 
Топло, приятно и мухите не хапят
Кой е виновен? Бъдете честни със себе си, никой не подслушва мислите ви: знанието, че замразените зеленчуци и полуфабрикатите са лишени от полезни вещества, достатъчен аргумент за вас ли е да се откажете от тези продукти? А колко отдавна не сте ходили пеша повече от 20 минути? Ще престанете ли да използвате микровълновата фурна, ако ви докажат, че тя действа зле на ендокринната система и се явява главната причина за наднорменото тегло при 40% от американците?
Отговорът на истинския мегаполит е предвидим. И той ще е резултат отново от информацията в повече, която стига до нас. Толкова много ни плашат с разни неща, че ние вече от нищо май не се боим истински.
Последиците обаче от комфортния начин на живот, към който се стремим, са леност, напълняване и скука. За да се справим с последната, злоупотребяваме с шопинг и удоволствия, които можем да получим само с помощта на бързо натискане на едно копче, тоест стимулираме мързела и надебеляването си.
Проблемът на последното поколение мегаполити е още и в това, че те са свикнали да четат за правилното хранене, необходимото физическо натоварване и активния начин на живот, удобно разположени на своя диван с купа чипс в едната ръка и с гланцово списание в другата. Това създава усещането за приобщеност и блокира волята за реални действия. Освен това ние си имаме винаги готови оправдания. Например, че при съвременния натоварен начин на живот никак не е добре да въвеждаме в живота си нещо ново (новото е винаги стрес) и да се отказваме от приспособления, създадени да ни пестят времето.
Как да постъпите? Когато тялото си е изработило имунитет към аргументите на разума и угризенията на съвестта, остава ви само едно – да го излъжете!
Прилошава ви само от думата „фитнес“? Като алтернатива пробвайте просто да стискате гумена топка. Това може да правите, без да се откъсвате от работното място. Учените са доказали, че това занимание облекчава нервното напрежение и тонизира мускулите (малко, но от сърце, както се казва).
Създайте си ритуали. За да избегнете скуката и рутината, превърнете механичните действия в мистични. Действа. Дали пиете кафе, гримирате се или дори слагате водата на котлона да кипне – концентрирайте се върху своите действия, откривайки в тях скрита естетика, която обогатява живота. Правете всичко бавно и се стремете да доведете действието си до детайлите на съвършенството – това ви гарантира поне илюзия за повече движение в живота.
Планирайте деня си още когато се събудите (точно тогава в главата ви е програмирана позитивна настройка). Планирайте и менюто си за деня – така ще можете наистина да се храните по-здравословно, а освен това ще знаете какво точно да купите от супермаркета и няма да харчите излишни пари за нездравословни продукти. Планирайте културната си програма за месец напред, а целите и задачите си – за година напред.
Направете думата „достатъчно“ нещо като свой девиз, тайна мантра… По-често мислете, че сте достатъчно сити, достатъчно сте говорили по телефона, достатъчно сте гледали телевизор. Всеки ден, когато на главата ви се натрупат проблеми, които ви пречат да се наслаждавате на живота, мислено си повтаряйте: „Достатъчно ми е, че правя достатъчно и имам достатъчно.“ Напълно възможно е след време да се окаже, че имате достатъчно сили за живот и достатъчно условия да бъдете щастливи.

Публикувано в Здраве, Здравна консултация
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ