Tyxo.bg counter

ТОКИО И КИОТО

Като гънки във времето
Дълга среща с Токио и по-кратка, но паметна с Киото
 

 

от Петя НИКОЛОВА
Снимки Авторът

 

Способни ли сте да видите отвъд светлината, да чуете отвъд тишината, да вкусите отвъд сладостта и да съзерцавате изумени една деликатност,за която няма как да сте били подготвени?
Най-краткото определение – друг свят. Не заради космическите скорости, небостъргачите, трафика на няколко нива, влаковете стрели и футуристичните градски пейзажи, а заради мястото на човека сред всичко това.
Урокът по уважение
към другия в Япония започва още от детската градина, където всяка сутрин лично директорът посреща всяко дете с погалване по главата и дълбок поклон. И продължава в метрото – в този огромен подземен град се разминават милиони хора във всички посоки, но никой никого не блъска и дори не докосва. В претъпкания влак на метрото жените слагат дамските си чанти на специални поставки за багаж, разположени до тавана, за да не им тежат на рамото.
Не се и опитвайте да изгубите нещо – скъпо или не, ще го открият, за да ви го върнат. Дискретността тук е господарка, а услужливостта – нейна слугиня. Ако попитате за някакъв адрес, няма да се задоволят да ви го посочат, а непременно ще ви заведат дотам. Собственикът на заведение ще ви се поклони и ще ви придружи до съседното, ако се окаже, че сте сгрешили адреса. Вярно е, че хората тук не се целуват за добър ден и довиждане, но са много мили. Според нас, европейците, те са
непроницаеми, роботизирани, неразбираеми
Но ако се вгледаме в себе си, може би ще установим как постепенно сме свикнали да бъркаме дискретността с отчужденост, точността с педантичност, чистотата със стерилност, женствената мекота с отживяло подчинение. Безспорно в днешна Япония зее пропаст между западния модел и традицията, особено що се отнася до човешките отношения. Повече от очевидно е обаче, че ако отстъпи от традицията, това общество може много да загуби.
Контрастите са очевидни. В Токио за отрицателно време можете да попаднете от тиха градина, създадена по всички дзен правила, в шумна сграда от метал и стъкло с фантастична архитектура. Само няколко минути път с метрото дели градския грохот сред небостъргачи и неони от тихото кварталче с малки къщички, ромоляща река и миниатюрни градинки, подредени сякаш не от човешка ръка. И тогава оставате в плен на звуците сред неочакваната тишина – равномерната капка от бамбуковия чучур в двора на малкото дзенбудистко манастирче или нежната мелодия от звънчета, с която продавачът на сладък картоф известява появата си зад завоя.
За японските домове можем да съдим по-скоро от филмите, отколкото от личен опит, защото
ходенето на гости не е японски „жанр“
Ако сте гледали черно-белите филми на великия майстор на японското кино Ясуджиро Одзу, ще си спомните простотата и минимализма на къщичките, в които всичко се случва зад плъзгащите се врати (шоо-джи), на равнището на пода, върху рогозките (татами), всред минимална покъщнина и изящна празнота. Неслучайно всичките филми на легендарния режисьор са заснети от гледната точка на коленичилия човек – в пряк и в преносен смисъл.
Типична търговска улица в столицата на Япония

 

В своята ненадмината „Книга за чая“ друг легендарен автор – Окакура Какудзо – оприличава европейските домове на претрупани музеи в сравнение с тези на японците. Да, архитектурата на Токио е уникална. В миналото японските къщи били без вътрешни прегради. Постепенно започнали да се обособяват различните помещения според тяхната функционалност (за хранене, спане или обличане), което наложило използването на прегради (бьобу). По-късно се появили плъзгащите се врати от хартия (шоджи или фусума), които все още могат да се видят в традиционните японски къщи. Традиционната японска къща е построена за
хора, които седят, а не стоят прави
Вратите, прозорците и нишите са поставени така, че произведенията на изкуството в къщата, както и в градината да се виждат добре от седнало положение. Традиционният японски стил не е изчезнал въпреки модерните промени. Дори в къщите, построени в западен стил, е обичайно подът на стаите да е покрит с татами. Запазил се е и обичаят японците да се събуват, преди да влязат в къщата. Много японци днес живеят в домове от смесен стил – стаи с традиционни рогозки съжителстват със стаи с под от дървен материал в западноевропейски стил.
Болшинството японци се обличат като европейци в ежедневието. Но някои обличат кимона на Нова година, в деня на навършващите пълнолетие, на сватбени церемонии и при други специални случаи.

Истински гейши

 

Въпреки нафуканата модерност на някои сгради тук непоклатима традиция в Япония си остава
чайната церемония
Създадена от монаха Сен-но Рикю през XVI в., тя е въплъщение на духа на ваби (красотата на простите неща). След възприемането му от Китай чаят е издигнат в култ в Япония чрез чаената церемония. С понятието teaism (от tea – чай) се назовава преклонението пред красивото в отговор на посредствеността на ежедневния живот. Чайната церемония е израз на непонятна за нас форма на източна демокрация, при която всички се превръщат в аристократи на естетиката и вкуса.
Единствените места, в които можете да усетите простотата на японския бит днес, са
рьоканите
Това са хотели, много стари или много нови, предимно за японци, в които допускат и чужденци, но и в двата случая – след предварителна резервация (доста често с месеци предварително). В рьокана ви посрещат с нисък поклон жени в традиционни кимона, сякаш слезли от гравюрите по стените. След като се събуете, ви отвеждат към стая, която изглежда точно както и преди половин или един век – основно помещение с покрит с татами под и ниша със задължителната цветна композиция икебана. Друг задължителен елемент е чайникът с гореща вода за чай. Масичката е ниска. Седи се на плоски възглавнички. Тук ви чака… личното ви кимоно.
Храната се сервира в стаята – лека закуска и разточителна ранна вечеря в съдове от ръчна керамика, всеки от които е уникален. Впрочем усещането за глад в Япония е нещо непонятно. Поради леката и здравословна храна японците като че ли никога не са
нито гладни, нито преяли
Гладът се задоволява от всички сетива. Опаковките на храните ви стъписват със своята изящност и ви се иска да ги поставите в рамка. Ако сте любител на морските дарове и особено на суровите риби (сашими), подгответе се за празник на небцето, какъвто в никоя друга страна на света няма да ви устроят. Всяка сутрин от Цукиджи в Токио – най-голямата рибна борса в света – тръгват милиони тонове риба и морски дарове, които в края на деня са вече обезценена стока. Богат асортимент морски храни и специалитети ви очаква в специалните ресторанти за набе – ястие, което сами приготвяте с вода в чугунен съд на огън. Във водата по избор добавяте зеленчуци, гъби и морски дарове. Самите японци много уважават растението соба, от което се прави тяхната предпочитана паста, разточвана по зрелищен начин (прилича на дълги по-дебели спагети). Соба се сервира в бульон, но в редки заведения, в които трудно ще видите чужденец.
Рамен (супа), суши и темпура се консумират сякаш по команда от 19.00 ч. нататък – още на прибиране от работа, по спирките на метрото, където може да се намери абсолютно всичко. Там се намират и едни от най-снабдените и удобни места за пазаруване. Носят се всевъзможни миризми, като например незабравимото ухание на току-що изпечени сладки от тиква. Любимата храна на японските юпита пък е
прословутото кобе
най-крехкото говеждо в света от крави, които през 27-те си месеца живот биват поени с бира и масажирани всеки ден. Цената на кобе започва от 170 евро за килограм. Основна храна в Япония си остава обаче оризът, макар че хлябът и тестените изделия също са популярни. Наред с традиционните ястия темпура (панирани морски продукти и зеленчуци), сашими (филе сурова риба) и нигири-суши (филе сурова риба върху оризова хапка), японците ядат хамбургери, къри, спагети, пици, китайска храна и много други. Има и голямо разнообразие на вагащи (японски сладкиши за чай). Тестените изделия в Япония се приготвят от най-невероятни съставки. Дори от… цветя. Вкусът им е неповторимо нежен. А многостепенното ястие в най-изисканите ресторанти е едно малко театрално представление. Жени в традиционни кимона ви сервират в строга последователност поне десет блюда, като ви се покланят доземи, без да ви погледнат нито за миг в очите. Никога в Япония не сипваш сам на себе си нито напитка, нито храна –
винаги се грижиш за другия
а той ти отвръща със същото. В необяснимия случай, в които бихте изпитали носталгия към европейската кухня, вина или напитки, бъдете спокойни – тук ще намерите абсолютно всичко, което се произвежда в света. Но по-вероятно, а и пожелателно е да се чувствате, сякаш сте съблекли кожата си на европеец на входа на Япония. Само тогава можете да отключите сетивата си за онова, което е там.
Пешеходните пътеки са и по диагонал в столицата Япония
И няма как да не се почувствате странно, когато видите как в Киото няколко жени с бели кърпи на главата са се наредили една до друга и по верижна система произвеждат едно-единствено сладкишче от бобено тесто – първата го поема благоговейно в ръце, следващата го опакова, третата го завързва във вързопче и така до последната, която ви се усмихва и с поклон ви подава това скъпоценно изделие на
смирен човешки труд
По същия начин поднасят чая в потъналите в тишина дворове на храмовете извън града, накацали по склоновете на планината, далеч от задължителните туристически маршрути. Сякаш сте попаднали в гънка на времето. Това усещане няма как да не ви споходи, ако пред очите ви са вълните от ситни камъчета, грижливо „сресани“ от човешка ръка – каре сан суи, изящните каменни градини на Киото. Тук след Токио за пореден път имаш усещането, че си попаднал в друго измерение.
Човек изпитва чувството, че непрекъснато се повтаря, когато пише за Япония. Да, така е. Но колко синонима могат да се намерят на думата „изящество“?

Свръхзвуковият влак отдавна е нещо като емблема на Япония (една от тях!)

 

Учебници по модерна архитектура 
За всеки световен архитект е много престижно да построи сграда в Токио. Като Comme les Garcons на модния гуру Реи Кабакубо в квартала на модата „Аояма“, построена по негова идея. Масамичи Катаяма от студио „Уондъруол“ (Wanderwall) е постигнал невероятно внушение в духа на 80-те в къщата на „Дрес камп“ (Dress Сamp), повлияна от стила на Версаче. Короната на славата държи сградата на „Прада“ – огромна стъклена космическа капсула на лукса. Работещите тук вече са свикнали в нея вместо купувачи често да влизат архитекти от всички краища на света, които с гръб към висящите закачалки се взират в детайлите – във висящ ромб, представляващ пробна например. Автори на тази сграда са швейцарското дуо Херцог и Пиер де Мерон. Но и шикозният квартал Гинза има с какво да се похвали в това отношение. Сградата на Кристиан Диор на младия Кадзуйо Сежима във формата на шише парфюм е изумителна. Тук е и централата на „Хермес“, наподобяваща фенер със заоблени ръбове, на италианеца Ренцо Пиано, и последният шопинг център, както обикновено от бетон, на Тадао Андо, и още, и още шедьоври.
Може да ви се случи, както си вървите, да откриете по-малко известно архитектурно бижу, каквото е постигнал Рюе Нишизава – в бутика на Исей Мияке (Issay Miyake), проектиран от него, закачалките с дрехи са театрално литнали във въздуха.
Модерно Токио 
Публикувано в На път, По света, Топ статии
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ