Tyxo.bg counter

ТОЛКОВА ЛИ Е ВРЕДЕН ЖИВАКЪТ?

Толкова ли е вреден живакът?!
Или да забравим ли за амалгамените пломби
 
 
от д-р Цветан ПЕШЕВ, стоматолог
www.zabolekarbg.hit.bg
 
 
 
 
 
 
 

ноември, 2010 г.
 

 
За амалгамените пломби съм писал и друг път в „Бела“. Но смятам темата за важна и бих искал да я допълня с още малко информация.
В някои страни се води т. нар. амалгамена война за смяна на всички такива пломби с бели. В други амалгамата се преоткрива като материал заради въвеждането на нови, нетоксични съставки в нея. Няма единно становище на лекарите относно амалгамените пломби, защото освен многото им минуси те притежават качества, несравними с тези на всички други пломби.
 
 

Снимка © Ventin | Dreamstime.com

 
Основните минуси
► токсичност на живака  неестетичност, свързана с металния цвят на амалгамата и с посивяването на зъбите и венците около тези пломби  възможност за създаване и протичане на електрически ток в устата  необходимост от отнемане на повече зъбна тъкан, за да се задържи такава пломба (понеже за разлика от другите пломби амалгамените не се залепват за зъба, а се държат механично за него).
 
С токсичността малко се спекулира
според мен, защото амалгамата е най-токсична през първите часове и дни след поставянето й. Затова подмяната на стара амалгамена пломба най-често не се налага. Живакът е силно токсичен метал, който реагира с живите тъкани, разрушава ДНК структурата на хромозомите и влияе пряко на централната нервна система. В състава на амалгамените пломби в чист вид той обаче е в минимално количество и в над 99% от случаите е свързан с другите метали в сплав. Живачните сплави не са толкова токсични като чистия живак.
Да оставим живака за малко и да обсъдим солта, без която не можем да живеем. Тя е съставена от две много токсични съставки: хлор (първия газ, използван като бойно отровно вещество през Първата световна война) и натрий (силно реактивен, избухлив във вода токсичен метал). Комбинацията от двата атома в една молекула коренно променя свойствата им.
Сплавите на живака не се променят толкова драстично, както солта, но токсичността им определено намалява драстично. И, повтарям, тя е най-висока през първите няколко дни от поставянето на пломбата (докато свободният живак се свърже или изпари).
 
Сивият цвят е другият проблем
на тези пломби. Най-лошото е, че с времето посивяват и зъбните тъкани около пломбите. Дори и да сложите нова бяла пломба, сивият оттенък на зъба си остава. Ако венецът е бил в непосредствен контакт с пломбата, и той посивява трайно.
Ако в устата има и други метали от мостове, коронки и протези, може да се отчете
 
протичането на електричен ток
между тях. Ток може да протече както между две амалгамени пломби, така и вътре в една. Но той е толкова безобиден, че представлява интерес само за физици и хипохондрици. Най-силен е между златни сплави и амалгама. Тогава може да се наблюдават промени в лигавиците и дори в настроението и жизнения тонус на човека.
 
Непобедимите плюсове
► Амалгамените пломби са най-трайните – издържат над 20 години (за сравнение, белите траят само 5).  Около тях кариесът рецидивира най-рядко. Те могат да се поставят върху леко влажен зъб (всички други се поставят на суперсух) и затова масово са ги слагали на деца. ► Не се изтриват с времето и не изтриват насрещния зъб.  Могат да възстановяват значителни разрушения на зъба (алтернативата е единствено поставяне на изкуствена коронка).  По-евтини са и затова здравната каса остойностява само тях при лечение на кариес.
Моят съвет е да не ги подменяте профилактично с бели, а само ако се налага. Защото всяка смяна на пломба означава отнемане и на зъбна тъкан. А няма материал, който да възстановява напълно изгубените тъкани.
 
Публикувано в Здраве, Стоматологични съвети
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ