Tyxo.bg counter

ТРОЯНСКИЯТ МАНАСТИР

Троянският манастир
Белият дом на вярата
 
 
от Мирослава ИВАНОВА
 
април, 2009 г.
 
 
 
 
"Бог живее на малка забутана планета в една колиба“ – това е написано в „Пътеводител на галактическия стопаджия“, библията на много съвременни читатели. Глупости на галактически търкалета! Исус и неговата майка имат хубави къщи или вили, наречени манастири, и първенците по големина се намират в близост до Рила, Бачково и Троян. Укротете молитвено „стопаджийския“ палец, прекръстете се преди път и хайде с мен да ви покажа къде Захари Зограф е изрисувал
 
прочутото колело на живота
Троянският манастир е разположен в изключително красива планинска местност между селата Орешак и Черни Осъм, на 4 километра от Троян. Манастирите в България винаги са в прегръдката на планина. Фактът, че по Великден тук нюансите на зеленото са повече, отколкото на всяко друго място през пролетта, не е достатъчен, за да хванете пътя за натам. Въздухът може да ви опие, а сливовата ракия – да ви отрезви от градския стрес. Шумът е само от придошлата пролетна река, гората и птиците. 
Някъде в самото начало на ХVІІ век тук живял отшелник с ученика си. Духовникът станал известен в околността, при него започнали да идват много хора и скоро били построени монашески килии. По тези места минал атонски монах. Пътят му бил за Влашко, където трябвало да занесе копие на хилендарската чудотворната икона „Богородица Троеручица“. Когато атонецът решил да си тръгне, конят му отказал да върви. Според някои легенди добичето дори си счупило крака. На следващия ден това се повторило. Монахът приел случките за знак, че иконата трябва да остане на това място, оставил Триръката Богородица тук и продължил пътя си сам.
 
 
Храмовият празник на Троянския манастир „Успение Богородично“ е на датата на едноименния християнски празник, по-популярен като Голяма Богородица. Тогава със специално шествие чудотворната икона на божията майка се пренася до мястото, където според легендата конят на атонския монах си бил счупил крака и така посочил, че иконата трябва да остане тук. На това място е построен малък параклис, намира се на около 300 метра от обителта. За Голяма Богородица тук се стичат хиляди хора от цялата страна. Смята се, че
 
който докосне иконата по време на шествието
ще се радва на здраве и благополучие през цялата година. Службата на храмовия празник много често се ръководи от българския патриарх Максим, който впрочем е роден близо до манастира. Дядо Максим е един от най-видните орешачани, с гордост отбелязват месните хора.   
Без да твърдя, че поведението ми е по християнските канони, винаги когато застана пред тази икона, се замислям върху това, че думата „божествено“ ми звучи като „боженствено“. Жената от тази икона е изпълнила всичките ми желания. И освен че има тази чудодейна сила да сбъдва поисканото, тя може и нещо повече – знае кое е най-доброто за всеки.
 
    
 
 
Хотелската част
 
Манастирът има два двора. В първия (северния), в който по каменна пътечка влиза посетителят, са разположени постройките, които днес са хотелска част. Предпоследният игумен на Троянския манастир решил да подслади, пресоли или просто подправи архитектурата на храма, снабдявайки северния му двор с едно омайно шадраванче, украсено със скъпарски камъни. Преди повече от три години това
 
шадраванно строителство
разгневило много от местните хора, които се чудели не е ли защитено това свято място от строителните нововъведения на стопаните си. По-устатите троянци разтръбяват предположението, че вероятно следващата стъпка на игумена щяла да бъде построяването на басейн от другата страна на пътечката в първия манастирски двор, и обобщават, че това строителство може и да е спа угодно, но не и богоугодно. Преди да прегреша съвсем, не спазвайки предупреждението „За мъртвите – или добро, или нищо“ (понеже игуменът вече си е отишъл от този свят), ще отбележа, че допреди този попфолк строителен акт Троянският манастир се отличаваше с онова, което специалистите наричат „забележително стилово единство на архитектурата“. Вместо шадраван със скъпарски камъни колко по-лесно и християнско би било в двора да бъде засадена например лозница. Лозата е много християнски символ, не знам точно защо, но гъсти лозници се вият по всички големи църковни и манастирски иконостаси.
Игумените на всяка света обител още от прастари времена са се държали като президенти и са се стремели да допринесат за развитието на тези своеобразни Бели домове на вярата по различни начини според особеностите на епохата и
 
според уклоните на собствените си личности
За да ви илюстрирам това, ще ви върна и в старата история на Троянския манастир. Един от игумените, които били дълго на този пост, е Партений. Той започнал да се грижи за манастира около 1785 г. и го управлявал повече от 30 години. Партений направил редица подобрения на постройките и решил да издигне висок каменен зид около манастира. За направата на оградата извикал майстор-ковач от Сопот. Понеже на ковача престояла дълга работа, той и жена му се заселили в близост до обителта. Тук на сопотчанина му се родил син и от уважение към игумена майсторът му дал името Партений. По-късно игуменът изпратил момчето да учи в Киевската духовна семинария. Когато роденият в близост до портите на троянската обител Партений Белчев се завърнал от Русия, той отишъл в родния град на родителите си – Сопот. Там Партений става един от учителите на Вазов. В очерка си „Даскалите“ патриархът на литературата ни го описва като строг човек, който обичал да се „отклонява от урока“ и да разказва на учениците си за „студенческия си бит“. Партений Белчев, учителят на Вазов, е първият, който посява у бъдещия писател любовта към руските поети.
Във втория двор на обителта е разположена
 
голямата кръстокуполна църква „Успение Богородично“
Казват, че без вяра и без изкуство няма какво да търсим и намираме в себе си. Хората идват тук не само като поклонници на вярата, но и за да направят дълбок поклон пред църковното изкуство.
 
 

Автопортрет на Захари Зограф и портрет на игумена на манастира

 

Сцени от Страшния съд на външната западна фасада

 
Захари Зограф пристига в обителта като утвърден стенописец и изобразява тук за първи път композицията „Колелото на живота“. Стенописът е на външната входна фасада и отразява кръговрата и преходността на човешкия живот. Иконописецът за първи път рисува и светите братя Кирил и Методий. Работите на Зограф са характерни с неговите интересни творчески решения и морално-етични внушения. Един от любимите ми стенописи е този на Страшния съд (разположен на западната външна фасада), където и грешниците, и тези, които ги съдят, са в устата на една голяма ламя. Да не говорим, че по стенописите на художника може да бъде направен пълен анализ на актуалната за онова време мода, понеже зографът е изобразявал много документално светски личности. Тук той оставя един от общо трите си автопортрета. Интересно е, че цветята, които украсяват фризовете на външните фасади, се появяват като украси и върху стомните на
 
прочутите троянски майстори-грънчари
Това, колко значимо нещо е манастирът, личи и по нарасналото самочувствие на еснафа през Възраждането. Майсторите казвали: „Аз го правя черква, то става манастир!“ В съзнанието на занаятчията „манастир“ не означавало само вяра, но и красота. За същите тези майстори красивата жена била „хубава като икона“. Какви ми ти колиби, братчета галактически стопаджии? В манастирите, Белите домове на нашата вяра, религиозното чувство се допълва от красотата на творението на майсторски ръце. Така е било и така ще бъде.
Друга особеност на тази обител е нейното
 
славно революционно минало
Тук през януари 1872 г. Васил Левски основава революционен комитет, начело на който застанал игуменът Макарий. По това време вече били изградени и двата скита, съставящи целия днешен манастирски комплекс – „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Никола“. Скитът „Свети Никола“ бил използван като склад на оръжие. Сега посетителите могат да разгледат стаята със скривалището на Дякона. Спорно е дали Левски е използвал скривалището, което представлява един шкаф без дъно, отвеждащ направо в планината. Манастирът е бил и последната свободна обител за Апостола. Именно оттук той тръгва за Къкрина, която ще се окаже и началото на неговата голгота.
Както се уговорихме на тръгване, дойдохме тук, за да се убедим, че между колиба и манастир действително има една галактика разлика.
Мислех да напиша на колко километра, поне от София, е отдалечен Троянският манастир. Но няма да е точно. Пътят до вярата е различен и не зависи от това, откъде тръгваш ти, а откъде тръгва вярата ти. И къде отива…

 
 
Свети ценоразпис
Свещи Макар и манастирски, цените на свещите са от 0,50 до 2 лв. Както е впрочем малко възмутително. Във всеки християнски храм могат да бъдат намерени свещи на цена 0,10 и 0,20 лв.
Нощувка Ако се чудите на кроткото съседство между пушещите комини и сателитните антени върху старите плочи на покривите, то е, защото,за да спите в хотелската част на храма, трябва да приготвите 60 лева за двойна стая със санитарен възел и телевизор с много програми.
Венчавка 100 лева струва сватба пред бога. За църковна венчавка трябва да направите заявка. 
Кръщене Кръщенето е на цена 52 лева и е без предварително записване. „Когато дойдете, тогава кръщаваме“, така ми казаха.
Манастирска сливова ракия По повеля на настоящия игумен дядо Теодосий благословената течност не се продава в манастира. Ценители се надяват възбраната да падне заедно с изтичането на дългия великденски пост. 

Публикувано в БГ Маршрути, На път
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ