Tyxo.bg counter

УДАРИ МЕ С ДУМИ

Удари ме с думи
 
от Венета МЛАДЕНОВА, психолог
 
декември, 2011 г.
 
© Andrey Popov | Dreamstime.com
 
Като се замисля, думата „конфликт“ е неразделна част от нервното и напрегнато време преди, по време и след коледните и новогодишните празници. Да не говорим, че средствата за масова информация ни заливат с новини за разни конфликти не само по празниците: конфликти в Близкия изток, конфликт между управляващи и опозиция, конфликт между работодатели и синдикати, между Лекарски съюз и здравна каса, между редовни пътници и гратисчии… Как точно стигаме да конфликта и какво можем да направим, за да го избегнем.
Древните го дефинират като обикновен спор. Но съгласете се, че днес е много по-точно да наречете някого конфликтна личност, а не човек, който често влиза в спор, нали?
 
Защо се караме с хората
Защо, вместо приятно да си гукаме с любимия вкъщи и само с поглед да се разбираме с децата и колегите си, ние постоянно, хм, спорим с тях. Руската психоложка Лариса Суботина твърди, че конфликт възниква тогава, когато гледната точка на събеседника се разминава тотално с нашата.
Американският специалист по конфликти М. Дойч пък е открил няколко общи закономерности при възникването на конфликтна ситуации. Първата е, че всеки участник в конфликта вижда ситуацията посвоему и очаква другите също да я виждат като него. Втората е, че самият конфликт често става генератор на нови противоречия и се превръща в
 
конфликт заради самия конфликт
А третата е, че конфликтът между двама души има потенциала да привлече и трети лица – най-често „експерти“ и „миротворци“ – и по този начин да предаде отрицателните емоции, свързани с него, на повече хора. Точно така се установява конфликтната взривоопасна ситуация в един колектив. В конфликта постепенно се включват хора, които имат за цел да използват интригите, за да получат лична изгода (въпреки че според Дойч съществуват и т. нар. интриганти по душа).
 
 
Необходими са само няколко условия, за да започнат
 
интриги в службата
► Неудовлетвореност на някой от служителите (най-вече от ниско възнаграждение, несъответстващо според него на качествата и уменията му). Неудовлетвореността води до търсене на реванш чрез подмолни действия (например опит да се промени мнението на околните към по-лошо за качествата и уменията на някой друг човек от колектива). А това става най-лесно чрез интригите.
► Сформиране на група от хора, приближена до ръководството. На нейните членове колективът започва да гледа като на хора, домогващи се до привилегии по нечестен път. Но всички тайно желаят да са на мястото на приближените. Тази „смяна на местата“ се постига най-лесно с интриги.
► Недостатъчна и ненавременна информация за събитията, случващи се на работното място. Това поражда слухове. Благоприятна „почва“ за слухове са овакантени ръководни посто­ве и повишаване на заплати.
► Недостатъчна служебна ангажираност през работно време. Това „освобождава“ време за безкрайно пиене на кафета, пушене на цигари и за „сладки“ раздумки с разни колеги.
► Нетактично поведение на шефа. Ако някой е унизен, съвсем естествено е да търси отдушник в интригите.
Има характерни признаци, по които безпогрешно можем да предвидим кога един скрит, назряващ конфликт може
 
да избухне в словесна буря
Започваме да избягваме общуването с човека, с когото ще се скараме.
Ставаме критични към всеки и всичко. Все по-малко на брой стават нещата, събитията, хората, които могат да ни направят щастливи.
Ставаме невнимателни и разсеяни.
Самовглъбяваме се.
По-често мъжете, но и жените в ситуация на скрит конфликт се опит­ват да удавят мъката и тревожността си в алкохол.
Ставаме по-агресивни.
Допускаме повече грешки в работата.
 
Все някога обаче
 
бурята на конфликта се успокоява
и самият конфликт приключва. Той може да приключи, защото „спорещите“ са намерили допирни точки; защото са стигнали до компромис; защото ново събитие във времето е „изтрило“ конфликта; защото някоя от страните е използвала силата на принудата или пък в името на мира е принесла в жертва собствените си възгледи.
 
Суботина твърди, че съществуват определени ситуации, в които
 
вероятността за конфликт е най-висока
1. Нова обстановка, в която
човек попада.
2. Болка на физическо ниво, която прави човека много раздразнителен.
3. Натрапено общуване с неприятен човек.
4. Постоянно безпокойство за нещо.
5. Припряност да изпълним нещо, за което нямаме достатъчно време.
6. Вършене на няколко неща едновременно в ситуация, в която някой ни пречи.
Много често конфликт се появява и тогава, когато на нас несправедливо ни се приписва отговорността за лошо свършена работа; когато ни игнорират като компетентен специалист, на когото може да му се има доверие; когато ни смятат за неспособни да свършим нещо самостоятелно; когато приписват наши заслуги на друг човек; когато ни лъжат или ни обиждат; когато ни подозират в нещо или постоянно ни контролират или обвиняват.
Често обаче причина за конфликт се явява и собствената ни недотам адекватна (твърде висока или пък твърде ниска) самооценка.
Истината е обаче, че да се излезе от конфликта е по-трудно, отколкото да се влезе в него. Затова е добре да се вслушаме в
 
съветите на психолозите
Старайте се сами да се контролирате и „навигирате“. Не слушайте само чуждите напътствия.
Анализирайте само собствените си трудности и проблеми, а не проблемите на другите. Отговорете си какво можете да свършите вие, за какво разчитате на другите и какво не могат да направят за вас другите.
Не давайте обещание да свършите за друг нещо, които не сте сигурни, че можете да изпълните.
Осъзнайте, че за да се движите напред, трябва да преодолявате трудности. Не можете да вините постоянно другите за вашите проблеми обаче.
 
Ако обаче все пак сте „нагазили“ в конфликтни води, поне се постарайте час по-скоро…
Да изгладите противоречията. Изяснете си за какво са основните ви разногласия. Помислете върху това, че вашите думи или действия биха могли да нанесат обида на човека отсреща дори и несъзнателно.
Да разберете как противникът оценява случващото се.
Да бъдете откровени със себе си, когато анализирате ситуацията.
Да намерите думи за помирение.
Да не търсите постоянно силни аргументи срещу противника си. Не си представяйте как той ще ви каже нещо, а пък вие ще му отвърнете по определен начин и ще го убедите или пък най-накрая истински ще го засегнете с думите си, така че да го заболи. Просто приемете, че спорът ви е бил влак, на който сте се качили и сте тръгнали и няма как вече да се върнете на гарата, за да си купите нов билет.
И най-вече дайте шанс на противника да докаже своята правота. И се пазете от хората, с които конфликтът ви е в кърпа вързан – деца на три години, тийнейджъри и пенсионери. 

Публикувано в Здраве, Часът на психотерапевта
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ