Tyxo.bg counter

„Уредено, подредено и описано”

от Митка ХИТРОВА

Снимки личен архив

18 януари, 2011 г.

Това си помислила за живота във Франция още в първите дни на престоя си там. Виктория Трифонова отива в Лион, за да получи академично образование, но всъщност получава много повече. Чувства се добре и не съжалява за направения избор. Най-скъпото, което има там са спомените й от България и едно писмо, което получила от баба си. В него пише: „Ние с дядо ти остаряваме, но не те забравяме”…

Вики не обелва и дума за прочутия суров, варен или варено-пушен месен продукт – лионската наденица. Нормално. Разговарям с нея буквално часове преди полета й за Франция и в края на ваканцията, която е прекарала в къщи и „вкусно”.

Изпитваш ли носталгия?

Всъщност, не. За престоя си там се разплаках няколко пъти. Веднъж през скайп видях майка ми на камерата да плаче. Тя не знаеше, че камерата й е включена и я виждам. Вторият път беше, когато се видяхме през скайп с дядо. Той се разплака, аз – също. После… Баба ми беше пратила сак с лютеница, традиционни подправки, храни от нашата кухня… Имаше и един момент, когато си пуснах „Облаче ле бяло”. Много се разчуствах тогава. Но я няма онази носталгия, за която може би говориш ти… Не искам да се прибирам. Лиспват ми, разбира се, семейството и приятелите, но с тях поддържам връзка.

Какво остави, тръгвайки за Франция?

Отидох там, без да познавах никого. Не знаех нищо. Загърбих всичко тук, оставих сигурността. Отидох в неизвестното.

Сега какво те чака там?

Хм, интересно… Чака ме много учене (смее се), изпити…

Защо избра точно Франция?

Отдавна го исках. Кандидатствах, когато бях още в 10-ти клас. Приеха ме за една учебна година, но се отказах, поради финансови причини. Сега е по-различно. Имам стипендия, която сега се базира на присъствия и е по-поносимо.

Беше ли ходила там преди?

Преди две години бях на лятно международно училище за един месец. Тогава бях между Кан и Ница, до морето. Много хубаво преживяване. От България бяхме две момичета. Всяка сутрин изнасяха на табло броя на учениците от дадена страна. Пишеше примерно 50 германеца, но така и не написаха 2 българки. Това много ме ядосваше. Тогава разбрах, че тяхното мнение за българите не е много хубаво.