Tyxo.bg counter

ФАБРИКА ЗА КРАСОТА

Фабрика за красота
 
интервю на Албена ДЖИМОВА
 
юни, 2013 г.
 
 
Като малка бях известна с това, че всяко лято купувах малки пиленца с парите от закуските си. Отглеждах ги в малко кашонче в малкия ни апартамент, а през нощта спях с тях. Майка ми и сестра ми не можеха да излязат на глава с мен.
Човекът, с когото ще ви запозная, дава любов, грижи и внимание на своите птици по един „пораснал“ и различен начин. Кръстьо ДЪБОВ е 47-годишен собственик на единствената в България ферма за пауни, която е и една от трите подобни в цяла Европа.
Пътят до фермата му край Бургас минава през разкошна прасковено-кайсиева градина, в чийто въздухвитаят спокойствие, любов и топлина.
 
- Що за човек сте вие? И защо решихте да отглеждате и развъждате пауни?
– Биолог съм. Вече 20 години се занимавам с търговия, а през последните 8 години отглеждам селскостопански трайни насаждения. Фермата, която имам сега, се издържа трудно, защото продуктът є е… красотата. Всичко започна като хоби, но за да се развиваме, с хората, с които работя превърнахме мястото в туристическа атракция.
- Разбирам, че не сте използвали държавни субсидии за дейността си?
– Дълги години дори се чудех защо зоопарковете са на държавна дотация? Тази година го разбрах. Цените на количествата фураж, които трябваше да купуваме, както и разходите за поддръжката са непосилни, ако човек не развива и други дейности, с които да се издържа.
Обичам да се простирам според чергата си. Това, което съм планирал да направя в близките 10–15 години, може да се получи и за година-две, ако има подкрепящи програми от страна на държавата, но у нас няма такива възможности. Нещо повече – фермата ни е член на Международната асоциация на пауновъдите със седалище в Ню Йорк. В България ми трябваха 2 години, за да получа регистрация за обикновен животновъден обект.
- Друга част от дейността ви е продажбата на птици с добър ген…
– Да, разполагаме с добър генофонд. Птиците са подбрани от различни континенти, половината от тях са от Северна Америка, където селекцията е на изключително високо ниво, а дейността във фермите е развита отлично. Работя предимно с колеги от организацията. В тази асоциация са регистрирани 225 разновидности на пауни, които са селектирани от хора. Най-големите ферми в САЩ имат по 70 разновидности, за сравнение ние имаме вече 25. Според американските стандарти ние сме средно голяма ферма.
- Какви са видовете пауни?
– В природата съществуват два основни вида – обикновен индийски паун и зелен (мутикус). Индия и околностите є са родината на пауните.
- С какво се хранят?
– В природата се хранят със зърна, семена, треви – като всички кокоши птици, към които принадлежат. Пауните могат да бъдат хранени и като обикновени кокошки, но тогава перата им биха изгубили красотата си. Всяка година в края на лятото те опадват и до месец май следващата година дължината на опашката им се възстановява. Ето защо им е необходима разнообразна храна, каквато им даваме тук.
- Колко са всъщност птиците, живеещи тук?
– Около новогодишните празници бяха общо 260. От тях разплодните двойки са около 100–120, а потомството им – около 140–160. За всяка птица порционът е 200 г храна на ден. Ако направите една проста сметка, ще разберете за какво голямо количество храна става въпрос.
Основната ни идея не е разплод на птици. Не желаем да ги произвеждаме серийно, на конвейер. Така бихме стигнали до 1000–2000 броя. Всичките ни пауни са със сертификат за произход, отговарят на всички качествени показатели.
- Осигурявате ли лекарски грижи на птиците?
– За да не се стига до боледуване, профилактиката е задължителна. Обръщаме силно внимание на хигиената, хранителните норми, както и на всичките медикаменти, нужни за развитието и стимулирането на имунната им система, които иначе те си набавят сами в природата.
- Колко души се грижат за тях?
– Двама души ежедневно се грижат за тяхната хигиена и храна. Аз по-скоро давам насоки.
- Когато с приятеля ми видяхме по пътя си табелката „Ферма за пауни“, възкликнах възмутено: „И пауни ли започнахме да ядем вече?!“. Вегетарианец ли сте?
– Не.
- А бихте ли яли паунско месо?
– Само ако не знам, че е такова. (Смее се.)
- Възприемате ли пауните като хора?
– По-скоро ги възприемам като приятели, въпреки, че се стараем да имам колкото може по-малък контакт с тях. По подобие на тези, които взимат птици от природата, за да ги излекуват, а после ги пускат. Искам хората да ги виждат такива, каквито са в естествената си среда. Има хора, които си купуват паунчета и ги опитомяват, галят ги по главата и т.н. Аз не искам това.
- На пауните интересно ли им е, когато идват хора?
– Да! Няколко от тях свикнаха с туристите – перят се, когато имат зрители, залепват се за оградата, шарят по мрежата с клюн.
- С какво се отличава паунът от останалите птици?
– Пуйка, кокошка или паун – няма голяма разлика. Но паунът се отличава със силната си мускулатура и добрите си защитни реакции. В същото време е прекалено чувствителен и уязвим на стрес.
- Защо окраската на мъжкия е по-красива?
– В природата почти винаги мъжките са по-красиви. Женската продължава рода и нейните цветове са по-семпли, за да не бъде забелязвана лесно от хищниците. Има теория, че мъжкият впечатлява женската с оперението си, но тук бих казал, че цветовете не играят такава роля, колкото други природни дадености.
- Какъв символ е пауновото перо?
– Никакъв символ не е. Просто е красота и магия от природата. Погледнато на слънчева светлина, то отразява най-богатата палитра от цветове. А когато няма слънчева светлина, цветовете му изглеждат други.
- А кога си разтваря опашката (наричам я опашка, но всъщност това са гръбни пера, които се намират над опашката на пауна)?
– Понякога го правят без видима причина, за мен това е своеобразно демонстриране на егото. Перчат се, за да се покажат на някого. При самозащита – също. Когато е с разперена опашка, птицата добива огромни размери. 30–40 см са дълги най-късите пера, най-дългите стигат до 180 см.
Мъжкият разперва опашка най-често при самозащита или когато женската е готова за съвокупление. Тогава паунът започва да обикаля около женската и да движи крилата си. Прилича на танц и трае около 3–4 сек. Няколко пъти съм се опитвал да снимам този „танц“, но не съм успявал.
- Моногамни ли са?
– Не, но привикват, привързват се, движат се заедно с партньора си.
- Вашите птици са щастливи птици…
– Ами да…
- А вие щастлив човек ли сте?
Винаги съм щастлив, когато съм сред пауните. Някои от посетителите, които идват тук, остават за по 15 мин., други стоят по 2 часа, гледат, снимат… А аз всеки божи ден съм тук и винаги откривам нещо ново. При това не ги наблюдавам като обикновен посетител. Опитвам се да забележа всяка промяна в поведението им и да я анализирам.
Може да се каже, че аз вече ги познавам по физиономии. Знам кой как се е чувствал вчера – дали е бил весел, или пък не е бил.
- Познават ли характера на тези птици хората, които ги вземат?
– Първо, беседваме с потенциалните клиенти. Обикновено ги вземат хора, които действително искат да полагат грижи за тях. Но има и такива, които не осъзнават колко е отговорно отглеждането на един паун. Понякога ги разубеждаваме да не купуват.
***
Аз се гордея с „човека с пауните“ (така си го кръстих), който въпреки държавата, въпреки трудностите твори красота. Тръгнах си изключително доволна от това райско кътче, създадено от него. Кръстьо ми подари пауново перо, а аз успях да снимам как един красавец ухажва своята любима. Представих си, че това беше тяхното представление за мен. Впоследствие се сетих, че в родината на пауните, духовна Индия, няма нито една картина или рисунка без присъствието на паун в нея. Явно, освен красота, има и нещо друго в тях, за което ние все още нямаме очи…
 

(…)
 

ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА БЕЛА ИЛИ В ЕЛЕКТРОННИЯ ВАРИАНТ ТУК 

Публикувано в БГ Маршрути, На път
АКЦЕНТИ

РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ