Tyxo.bg counter

Цветна музикална кутия или шарена торба

от Мирослава ИВАНОВА

Снимки Личен архив

Всички думи за него опират на… ноти.

Той напуска родината на поговорката „Музикант къща не храни” и се установява в страната, която му дава възможност да бъде музикант, който храни… цяла школа.

В Австрия е изучавал педагогика и социология. Преподавал е китара и флейта, нарича това педагогическа работа, но се пази от думата „учител“. Интересното е, че започнал да преподава и тенис като използвал собствената си педагогическа схема. В България дори не е държал ракета в ръката си. „Аз съм музикант”. Това казва. „И не мога да танцувам”. Това също той го казва.

Петър Петров основава първото си танцово студио в Клагенфурт, Австрия. Било е началото на 80-те, времето, когато светът буквално си е изгубил акъла по аеробиката. Тогава той е на 39 години, решава да предлага на хората различна естетика в своето „Студио 39”. Ритъм, координация, упражнения и обединяващата ги любов към музиката. Така накратко може да бъде описано всичко, което се случва в школата на Петър.

Говори много правилен български и, колкото и парадоксално да ви звучи, изглежда че е усъвършенствал родния си език в Австрия. Собствените му думи също опират на ноти. За него езикът е инструмент и, бих казала, че „изпълнява“ българския с музиката на немския език, а това звучи прекрасно. Можеш просто да затвориш очи и да го слушаш, както е казала поетесата. Впрочем сестра му, Елка Недкова, пише стихове, текстове за песни и музика. Ето какво споделя тя в своята лична лирична и музикална страница: „Когато бях на 11 години се роди малкото ми братче. Естествено, веднага бях включена в отглеждането му. Пеех му, когато го носех на ръце, пеех му, когато го разхождах, пеех му, когато го приспивах, а когато песните, които знаех се свършваха, измислях мои. Тогава разбрах, че песните нямат свършване, стига да имаш сърце за тях. И може би тогава е започнал моят начин на живот. Да живея с песента. Така живееше и мама. Много пееше.” „Шарена торба” се превърна в любима моя песен от този сайт. Текстът и музиката са на Елка Недкова, а изпълнението е на нейната дъщеря – Нона Йотова. Петър казва, че баща им също пеел и че огромно влияние върху него е имал и по-големият му брат Владимир Недков, който е диригент и също живее в чужбина.

Виждала съм Петър Петров във „Виенския салон“ в софийския квартал „Изток“, където се отбива по време на ваканциите си в България. С помощта на Skype обаче влизам направо в дома му в Клагенфурт и неволно разбирам колко деликатно е положението с майсторите в Австрия. Трябва да се съобразяваш с тях, понеже иначе може да ти избягат. Обажда ми се да отложим разговора с няколко минути, защото очаквал… майстор. „Положението с майсторите тук е както в България”.

Така опираме до това интервю.

- Ти си стар емигрант…

- Не съм емигрант. Аз съм тук, но не съм емигрант. И не съм стар…

- Добре. От кога живееш извън България?

- От 1976 година.

- Е?

- Ти кога си родена?

- Родена съм на следващата година, 1977-а. В такъв случай съм съгласна, че не си стар емигрант, защото аз не съм стара. А и не съм емигрант… (смеем се)

- Работех в симфоничния оркестър в Пазарджик и оттам заминах с една група за Хале, град в бившата източна Германия, където нашето представяне беше неуспешно. Изпълнявахме музика за бар, за отпускане. Изгониха ни за 14 дни, понеже ние свирехме както в България. Тогава у нас тази музика се изпълняваше с една певица, която има 12 песни репертоар, не повече. Ние не знаехме какво се иска в Германия. Там искат да им пееш на немски, да се чува език. Нашият гастрол завърши бързо, аз останах, защото знаех езика. Всъщност всичко тръгна от любовта ми към немския език и желанието ми да общувам с хора. Занимавах се много с немски език още от ученик, но след един изпит в гимназията се оказа, че знам много думи, но не мога да ги свързвам в изречение. Започнах да ходя на частни уроци два пъти седмично. Желанието ми да отида в страна, в която се говори този език беше съвсем естествено.