Tyxo.bg counter

ЦЯЛАТА БАКЛАВА

Цялата баклава
 
от Мариана ЯНЕВА
 
февруари, 2008
 
Днес, деца, ще се изпитваме какво е искал да каже авторът на филма „Баклава“. Не знаете?! Ами, как ще знаете, като не сте го гледали. Гледали са го група граждани, които не са от групата на онези, помагали в правенето му – а именно „държавни служители, общински съветници, главни редактори на печатни издания, директори на училище, дом за култура, читалище, полицейско управление, летище, противопожарна отбрана и… обикновени бачкатори от Бургас, Меден рудник, Царево, Варна и София“, някои от които обаче се преляха в групата на онези, които след това гракнаха срещу клиповете, рекламиращи „Баклава“, и ги заклеймиха като долно порно, в което участват деца. Ако нищо не сте разбрали от горното изречение, ще ви го обясня с прозрачна метафора. Картофите в този тюрлюгювеч са малко. Картофите в този изпор­тен тюрлюгювеч, който прилича повече на повръщано, а не на тюрлюгювеч, са именно малцината, успели да видят филма на представянето му на фестивала „Любовта е лудост“ през септември миналата година. Само те евентуално могат да отговорят за отличен на въпроса, какво е искал да каже авторът.
Още по-тюрлю става положението от факта, че самият режисьор Алексо Петров отказва да каже на хората какво е искал да каже с филма си: „…за зрящите той не само говори, а крещи. За останалите – може би на моменти забавлява, шокира или изчервява, но и най-малкото показва какво наистина се случва в момента в България.“
Тогава да се изпитаме по темата какво наистина се случва в България, деца. Или по-скоро какво се случва с децата на България. Пушат ли те, пият ли, дрогират ли се, убиват ли се, гледат ли тайно порно в хола, докато родителите им съпреживяват порното в съседната спалня? Май да. И май повечето от тях не живеят в дома за деца без родителски грижи в Бургас „Александър Георгиев Коджакафалията“, а може би в съседния апартамент. Или даже във вашия собствен. И кого да обвиним за пороците на „лирическите герои“? Обществото, институциите, родителите или може би конкретно Агенцията за закрила на детето? А, да, бе! Баклавата, естествено. За домашно, деца, искам да напишете на какво е метафора баклавата.
Аз „изядох“ и трите „парчета“ от нея в интернет. И не се възмутих, а се натъжих. Много ми домъчня, че в нашия български чалга микрокосмос е все по-трудно да различиш добрите от лошите, красивото от грозното, пошлото от възвишеното и децата от възрастните. Видях България като голяма кебапчийница, в която се разхождат космати мъже по потници и даже без потници, розови бебета пълзят на масата, умело промушвайки се между купата със салатата и шишето с ракията, докато някой омазва плюшените им играчки със… сперма и руси каки друсат пищна задници в накъртващия ритъм на кючека. Гадно, нали? Абсурдно ли ви се струва? Не вярвате, че това е българската действителност? Естествено, че не е. Това е просто метафора за нея. А за да я проумеете докрай, ще трябва да гледате филма и после да дрънкате глупости. Изяжте цялата „Баклава“, натъпчете стомасите си със смъртоносен захарен сироп и си строшете някой зъб на нарочно забравена черупка от орех в нея. Сигурна съм, че след това няма да ви е до спорове изкуството ли имитира живота, или животът – изкуството. Още по-малко ще ви се слуша „Ноктюрно“ на Шопен.
Ето затова, деца, не е толкова важно кой е правил клиповете за филма „Баклава“, кой е участвал в тях и кой е разрешил това участие. По-важно е да се научите да разпознавате кои са лошите и кои са добрите – и във филмите, и в живота. 
Публикувано в Стил на живот, Хая
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ