Tyxo.bg counter

ЦЯЛО ДВИЖЕНИЕ

Цяло движение
 
декември, 2011
 
© Tatjana Strelkova | Dreamstime.com

 
Ако осъзнаем, че това, което правим за собственото си тяло, е полезно и за душата ни, ще имаме сигурна гаранция за отлично качество на живот.
 
„В моето семейство никой никога не се е занимавал със спорт. Родителите ми са научни работници и са свикнали да казват, че спортът е глупост и губене на време. Аз обаче си давам сметка, че физическата активност е необходимост, която може да ми помогне да се разболявам по-рядко например. Но въпреки това не мога да се накарам да спортувам или поне да се движа повече.“
Илина Петрова,
23 години
Презрението на „умните“ към двигателната активност и въобще към всякакъв вид работа върху физиката е израз на присъщия на съзнанието дуализъм. Между материалното тяло и нематериалната душа съществува
 
конфликт на интереси
Изглежда, че с поколението на Илина отношението към собственото тяло се е променило. Днес фитнесът е част от имиджа на младия човек и дори признак за висок социален статус. Модерното общество разгръща широко ветрило от възможности за физическа активност и спорт. От класическия бодибилдинг („строителство“ на тялото) до по-хармоничните занимания в духа на body&minde: йога, тайчи и пилатес. Съвременният човек не подлага на съмнение факта, че физическите упражнения са полезни за здравето. Науката е доказала – тренировката на тялото подобрява и психическото състояние.
 
Единно и неделимо
Телесното и духовното се съчетават във всеки човек. Пренебрегването на едното за сметка на другото води до най-различни соматични и психически заболявания. Когато негативните емоции не намират изход, те се материализират в различни болежки и човек изведнъж го заболяват стомахът, сърцето или го засърбява кожата. Тъкмо тази е и причината специалистите да помагат на своите клиенти да премахват емоционалното напрежение с помощта на техники, които включват преди всичко работа с тялото.
Да допуснем, че успешно решаваме някакъв проблем, анализирайки го или преживявайки го емоционално. Но ако напрежението в тялото, което той е провокирал, не изчезне, организмът отново ни подава сигнал чрез различни дискомфортни състояния като спазми, чувство на тежест в стомаха и пр. У нас се появява нов повод за тревожност. Омагьосан кръг.
 
Плацебо ефект
Заниманията с фитнес имат своеобразен плацебо ефект. Когато започнем да ходим в залата редовно, ние започваме и да се чувстваме по-добре, независимо дали се наблюдават обективни изменения в нашия организъм (да кажем, промяна на стойностите на кръвното налягане, делът на мускулна маса, съдържанието на захар в кръвта). Осъзнатото изпълняване на упражнения е в състояние да промени начина, по който възприемаме тялото си, и да ни убеди, че то е станало или пък става по-красиво, по-силно и по-стройно. По мнение на психолозите, дори тези, които не са успели да намалят теглото си с помощта на физически упражнения, ако редовно спортуват, започват да възприемат фигурата си по-безкритично. Анализът, който учени са направили върху над 50 публикувани изследвания по темата „Упражнения и здраве“, показва, че физическите упражнения повишават самооценката ни независимо от реалния ефект, който оказват върху тялото ни. По-позитивно отношение към телата си развиват дори и онези, които ходят на фитнес едва веднъж в седмицата.
 
Важен е самият процес
Как се подготвят шампионите? С жестоки тренировки и желязна дисциплина, разбира се. Но малцина са тези, които, бягайки в парка, си представят шампионска стълбичка и златен медал. Здравето не се поддържа със… спортни постижения. „Резултатите, показателите не са толкова важни за масовия спорт“ – казват специалистите по двигателна терапия. И няма смисъл да им придаваме прекалено голямо значение, като ги превръщаме дори в средство за възпитание и в част от общоприетите социални норми.
„Спортният“ модел на здравето, при който усилията са насочени към постигане на определени резултати, а мотивацията се захранва от конкуренцията, от съревнованието, е само един от начините да поддържаме организма в оптимална форма. Но не всеки се вписва в този модел. Затова пък всеки може да намери оптималния за себе си модел на движение и режим на двигателна активност, с който се чувства здрав.
 
Да спортуваш с удоволствие
Организмът ни е така устроен, че можем да се движим много и интензивно. Ключът към този процес е чувството на удоволствие. Докато се движим, мозъкът ни произвежда ендогенни опиати и физическата активност по съвсем естествен начин се превръща в приятен навик. В същото време да се занимаваме с фитнес единствено за удоволствие, изглежда несериозно в представите на много от нас. Думите „удоволствие“ и „полза“ са несъчетаеми понятия. Някои са склонни да виждат нещо осъдително в думата „удоволствие“, като я свързват единствено с плътската, сексуалната наслада. Така неволно се стига до отрицание на телесното, присъщо на западната култура. Така че задачата ни се състои в това чрез удоволствието да дадем право на глас на своето тяло. Но как да направим това?
 
Запитайте се „защо“
Опитайте се да разберете в какво състояние се чувствате най-добре. Когато разберете това, ще можете да подберете най-подходящата за вас двигателна активност.
Ако например човек описва своето оптимално състояние като емоционален подем, положително настроение, то физическото състояние, което според него е най-добро, би характеризирал като лекота, подвижност, свободно дишане. Друг човек може да намира радост в интензивната физическа работа. Той пък би описал най-доброто физическо състояние с понятия като „устойчивост“, „сила“, „удоволствие от интензивното натоварване“. За хората, които са склонни да възприемат света интелектуално, „бърз и лек ход на мисълта“, „бистър ум“ са особено приятни усещания. Точно за интелектуалците обаче специалистите най-трудно намират техники за работа с тялото. В случая най-подходяща е по-статичната гимнастика, като йога. Системата йога, която е толкова разпространена напоследък, предлага физическа активност, която би могла да удовлетвори и най-взискателните интелектуалци. И по-специално тези от тях, които търсят във физическите упражнения не само „безсмислена“ грижа за тялото, а осъзнатост на движенията и мускулните усилия, контрол над мисленето, освобождение на емоциите и свежест и гъвкавост на световъзприемането.
Впрочем не само йога, а и всяко друго движение, което помага на тялото да влезе в оптимална форма, да преодолее сковаността и да разтовари напрежението, разкрепостява и нашите чувства и ни позволява да изразяваме емоциите си много по-естествено.
Опитайте се да откриете своя, така да се каже, двигателен стил. Самостоятелно или с помощта на специалист. Така ще получите възможност не само да се почувствате физически по-добре, но и да опознаете себе си в по-голяма степен.
 
Мнозина от нас са склонни да не правят нищо дори когато имат време за това в удобното си жилище, и то съвършено безплатно. Разбира се, в подкрепа на това нищонеправене ние изнамираме много аргументи. Как да си обясним тази твърде ленива, но твърда позиция? Възможно е корените є да се крият във възпитанието ни.
► Понякога леността идва от неосъзнаваните от нас забрани в детството. „Не скачай!“, „Не бягай!“, „Не лази!“… Били ли сте такова дете, което е добро само когато седи тихо и кротко и нищо НЕ прави? На мястото на това дете се настанява удобно един уседнал възрастен, който заменя естественото удоволствие от движението и „мускулната радост“ с наслади за сетивата, свързани с комфорта, топлината и пр.
► Причина за обездвижването може да е отношението ни към спорта, възпитано в часовете по физкултура, когато сме били ученици, и което сме пренесли в живота си на възрастни. Децата харесват свободната активност (онази, която се доближава до играта), която има цел и логични правила. В часовете по физическо обаче никой не отчита индивидуалните особености на ученика. Като прибавим и принципа на съревнование, който цари въобще в спорта, можем да си отговорим на въпроса, защо физкултурата не е била и продължава да не бъде любим предмет на някои.
► Да спортуваш заради другите?! Красивата дреха, гримът и дори стремежът да отслабнем са усилия, положени за тялото, но те са посветени и обърнати към другите. Полагат ги хората, които гледат своето отражение в огледалото, но с очите на другите. Те търсят в този образ олицетворение на всичко, което е важно за тях – работата, семейството, приятелите, социалния статус. Точно този критичен „поглед на другите“ въздържа мнозина от посещение в спортната зала или пък обратно, принуждава ги да отидат там. Само че любовта, онази, „егоистичната“ любов, към собственото тяло отново се оказва някъде назад в нашите разбирания и извън приоритетите ни. Тя ще се върне, ако започнем да спортуваме заради себе си. 

Публикувано в Здраве, Здравна консултация
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ