Tyxo.bg counter

ШВЕЙЦАРИЯ…

Открадната
коледна красота
 
материала подготви Мирослава ИВАНОВА
 
декември, 2011 г. 
 
 
Далеч преди Коледа ние, българите, започваме да търсим евтини самолетни билети с една-едничка цел. Искаме да избягаме от яслата (разбирайте държавата), в която сме се родили, и всички крави и магарета, които се навъртат наоколо, и да усетим предчувствието за Коледа, каквото е то в Прага, Виена, Рим, Берн или в други стари градове с величествена красота. А чувството какво е? Голямо е като катедрала, поръсено със захар, топло, с вкус на греяно вино, ухае сладко и е светло. Много светло. До блясък. Българската Коледа не блести. Мътна е като ошав и е смачкана като сушените плодове, от които го правим. Но така е. С половината си сърце се къпем в това, което блести далеч от нашите граници, а с другата половина дочакваме Коледата тук и пак се радваме. Защото може и да е раздърпана като зелник, но си е наша. В дните преди Коледа ние не подреждаме пъзели от цветни коледни сладки, а се свиваме в малки постни сармички или се натъпкваме в червени чушки и се захлупваме с домат… И преди да съм доразкъсала своето и вашите сърца с още подобни социални метафори, ще бръкна в джобчето на един адвентски календар и ще извадя оттам
 
 
книгата „Изкушението Швейцария“
на Румена Коларова-ШИНДЛЕР. Тя е изучила страната, в която живее, и отваря вратите към миналото й столетие по столетие, сезон по сезон, град по град, обичай по обичай. Събрала е на 200 страници всичко, което си заслужава да бъде „откраднато“ от Швейцария и превърнато в капитал (разбирайте книга). Познавате Румена от раздела „Хотел РОДИНАТА“ в www.bela.bg. Тя е българка, която от години живее в Швейцария. Преводач и поетеса. За нея съм ви казвала, че ако искате да я погледнете в очите, трябва да прочетете стихосбирките й. Сега към тях прибавям и тази книга. Посветих един ден на „Изкушението Швейцария“ точно както бихте могли да направите и вие в един от преброените дни преди Коледа. Ето съвсем малко от нейния разказ:
„Четири седмици преди Коледа настъпва времето в очакване на Рождество Христово, наречено Адвент (Adventzeit). Символичният смисъл на Адвент е очакването на светлината, която не само прогонва мрака, но и носи надежда за победа над злото. Затова и традиционните коледни цветове са червено (топлина и светлина), зелено (надежда) и златисто (слънце). За първи път Адвент е празнуван през V век в Равена (Италия). Навсякъде в църквите и на други места (главно по селата) се оформя ясла със задължителните фигури на Света Богородица, новородения Христос, Йосиф и тримата мъдреци. Често фигурират и макети на овце, магаре, крава, които на някои места дори са живи животни. За първи път такива ясли се появяват през XVI век, като едни от най-старите са от 1562 г. в Прага. Постепенно, от XIX век нататък, те навлизат и в дома и се поставят обикновено под елхата. В домовете, магазините, ресторантите и кафенетата се сплитат венци от борови клонки, на които се закрепят четири свещи.
 
 
Формата на адвентския венец
напомня за слънцето и навява мисълта за възвръщането на силата му. Но тя напомня също за царската корона и за трънения венец на Христос. Четирите свещи символизират 4-те седмици преди Коледа, както и 4-те сезона и 4-те посоки на света.
Обикновено те са червени, за да напомнят за огъня и светлината. Палят се една по една в четирите неделни дни преди големия празник. Те стават традиция от 1925 година, когато за първи път се оформя такъв венец в католическата църква в Кьолн. Негов предшественик е дървеният венец, върху който теологът Йохан Вихерн (Johann Wichern, 1808–1881 г.) поставял през 1838 година по една свещ през 24-те дни на Адвент.
На децата се отделя особено внимание по време на Адвент, като хранително-вкусовата промишленост се грижи от 1920 г. насам за това със своите
 
адвентски календари с 24 „прозорчета“
зад които стои шоколадче, отлято във форми, щамповани с различни картинки. Адвентският календар е изобретение от XIX век – на един баща, който в желанието си да уталожи нетърпението на децата си за подаръците за Коледа изрязал 24 картинки с религиозна тематика и ги окачвал всяка сутрин на стената в детската стая. Малко по-късно тези картинки били изместени от бисквити, докато се стигне до днешните шоколадчета. Тези календари могат да бъдат и съчетания от 24 торбички, в които се слага някакъв малък подарък – дъвка, бонбон, шоколад, свещичка, острилка, моливче и т. н.
Адвентският календар има и друга форма – за възрастни.
По жилищните квартали се организират „адвентски прозорци“: 24 семейства по желание украсяват особено пищно прозорците си откъм улицата и на определен ден от Адвент (обявен в специален списък, достояние на всички обитатели на квартала) отварят вратата на дома си и черпят съседите си с вино и сладки. Прозорците са ярко осветени (както е традицията в Ирландия и Скандинавия), за да може всеки да намери пътя в тъмнината на зимните вечери.
Важна фигура по време на Адвент е
 
Самиклаус
(т.е. свети Николай на швейцарски диалект)
който носи лакомства за децата на 6 декември. Според легендата свети Николай се родил през III век в Мала Азия, в град Мира, на средиземноморския бряг на днешна Турция. От този важен административен и религиозен център е останало днес малкото градче Демре на няколко километра от Средиземно море. Сега туристите, които посещават град Демре, могат да видят църквата „Свети Николай“ – една красива византийска сграда от VIII век. За жалост останките от църквата от VI век, построена в чест на светеца, и досега не са открити. В храма „Свети Николай“ се намира гроб, който се смята за гроба на светеца. Колкото до костите му, те са били пренесени през 1087 г. в град Бари в Италия.
Свети Николай произхождал от богато семейство. След смъртта на родителите си младежът наследил огромното им богатство, което използвал, за да облекчава съдбата на бедните. Станал епископ още на младини, той помагал щедро на бедни и сираци, като покровителствал работниците и моряците. Той положил огромни усилия за подобряване на социалния живот в града и за усъвършенстването на религиозната система. Легендата разказва как веднъж епископ Николай научил, че един бедняк, отчаян, че не е по силите му да се грижи за трите си дъщери, решил да ги продаде. Епископ Николай натъпкал злато в три кесии и ги пуснал през комина на бедняшката къща. Тези кесии паднали в чорапите на дъщерите, които девойките били прострели в този момент над огнището, за да ги изсушат. Момичетата били спасени и семейството – отново щастливо. Така епископът за пръв път се явява в ролята на Дядо Мраз. Оттук води началото си и традицията в Швейцария вечерта на 5 срещу 6 декември (деня, когато през 329 година епископ Николай умира, преследван от император Диоклециан) да се оставят ботушките на децата пред вратата на жилището, за да мине през нощта Самиклаус и да постави в тях пакет с шоколадови лакомства и плодове.
Според статистиката 83% от швейцарците празнуват Бъдни вечер, а 71% – задължително вкъщи.
Вечерята няма нищо общо с традиционните български 7 постни гозби.
Обикновено се приготвя
 
богата вечеря с месо
След нея в полунощ се отива на църква за тържествената меса. Някога на Бъдни вечер цялото семейство се събирало пред огнището, в което се запалвал „бъдникът“ – голям и дебел дънер от твърдо дърво (дъб, бук), за да гори цялата нощ. Бил украсяван с листа и панделки. Благословен с масло или ракия от главата на семейството, той се запалвал от най-възрастния и от най-младия в дома и изпълвал насъбралите се около домашното огнище с топлина и светлина в буквален и в преносен смисъл.
Днес спомен за него е тортата под формата на пънче, която е десерт не за Коледа, а за Нова година.“ 

Публикувано в На път, По света
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ